Решение № 207 от 10.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100500761 по описа за 2021 година

С решение № 260461 от 19.10.2020 г. по гр.д.№997/2020 г. на РС- Бургас, поправено с Решение №26055 от 30.03.2021 г. по същото дело, ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, е осъдено да плати на М. Д. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Д. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на нейната баба - Н.Р.А., починала на 14.02.2015 г., поради настъпило на 14.02.2015 г. ПТП, реализирано по вина на Б.К.А., сумата от 1983, 34 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 15 000 лв. за периода от 14.02.2015 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.02.2020 г. до окончателното й плащане.

ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на Б. Д. Р., ЕГН ********** с адрес: г***, сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата баба - Н.Р.А., починала на 14.02.2015г., поради настъпило на 14.02.2015 г. ПТП, реализирано по вина на Б.К.А., сумата от 1983, 34 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 15 000 лева за периода от 14.02.2015 г. до 24.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.02.2020 г. до окончателното й плащане.

С решението са отхвърлени предявените от ищците искове против ответника за 1 заплащане на лихва за забава върху главниците в размер на по 15 000 лв., за периода от датата на увреждането – 14.02.2015 г. до 24.10.2018 г.

ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 е осъдено да плати на адвокат Боян Болисов Койнов – адвокат от Адвокатска колегия – Бургас, с адрес на упражняване на дейността град Бургас, ул. „Опълченска“ №36, сумата 980 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата М.Р., действаща чрез своята майка и законен представител Д.Р., по гр.д.№ 997/20г. по описа на БРС, както и сумата 980 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на по гр. д. № 997/20г. по описа на БРС, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъдено да плати по сметка на Бургаския районен съд държавни такси в общ размер на 1358, 67 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба с вх.№ 271868/16.11.2020г., подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: град София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов, чрез адв. Гочо Димов, съдебен адрес: гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16.

Въззивното дружество счита, че в обжалваните от него осъдителни части, както и в частта относно присъдените възнаграждения по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, решението е неправилно и необосновано.

Изразява несъгласие с извода на съда, че са налице отношения на изключителна близост между ищците и пострадалата /тяхна баба/ и съответно са понесли морални болки и страдания извън обичайните такива, като счита същият за необоснован. Твърди, че връзката между бабата и нейните внуци не може да бъде определена като изключителна, трайна или дълбоко емоционална, като от свидетелските показания по делото се установява, че отношенията между ищците и тяхната баба е напълно обичайна. Твърди, че съобразно ТР по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, всяко друго лице извън кръга на правоимащите в ППВС № 5 от 24.11.1969г., има право на обезщетение, при наличието на изключителна близка житейска връзка, по-силна от обичайната такава и понасянето на значителни болки и страдания над обичайните по размер, като тези предпоставки следва да бъдат доказани от претендиращия обезщетение.

Твърди, че по делото не са установени факти, които да обоснова ват определяне на връзката между ищците и тяхната баба като изключителна, която съответно да обоснове извънредно силни по интензитет болки и страдания. Заявява, че фактът, че ищците и загиналата са живели в различни населени места опровергават твърдението, че внуците са поддържали постоянна връзка с тяхната баба. На следващо място посочва, че е напълно нормално ищците да изпитват болка и страдание от загубата на близък човек, както и че техните страдания не се отличават от присъщите за подобна ситуация. В заключение сочи, че не са налице предпоставките за присъждане на търсеното обезщетение. Ищецът Б.Р. е на 25 години, напълно самостоятелен, със собствено семейство и три деца, поради което е изключено връзката с баба му да е била постоянна и толкова силна. По отношение на 2 ищцата М.Р., счита, че поради нейната възраст и местоживеене в друго населено място, не би било възможно изграждането на изключително силна и специална връзка между внучка и баба. Изложени са доводи, че покойната е имала 18 внуци, като пред съда са образувани общо 5 производства за обезщетение за вреди от нейната смърт с идентични съображенияче всички ищци са били отглеждани от баба си и са били в изключително близки отношения с нея, макар да са живели в различни населени места. Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени и останалата част от исковите претенции. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, макар че въззиваемите са уведомени за тази възможност на 14.01.2021г. , чрез пълномощника си адв.

К..

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивното застрахователно дружество поддържа въззивната жалба и моли решението да бъде отменено по съображенията, изложени в нея. Заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява загиналата при процесното ПТП и нейните внуци да са били в изключителни отношения, така че да намери приложение ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСГНК на ВКС за присъждане на обезщетение на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4 от 1961г. и постановление №5 от 1969г. на Пленума на ВС. Моли да бъде приложена практиката на ВКС по т.д.№291/2020г. и т.д.№1275/2019г. на Второ т.отд. на ВКС. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Пълномощникът на въззиваемите- адв. Койнов, е депозирал преди съдебното заседание подробно писмено становище, с което оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Въззиваемите намират, че решението на БРС е правилно и обосновано, постановено в съответствие със събрания доказателствен материал, при съобразяване с практиката на касационната инстанция и приложимото за спора европейско право. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на въззиваемите, че по делото е установено наличието на такава трайна, особено близка и дълбоко емоционална връзка с починалата, вследствие на която, след смъртта на баба им, у въззиваемите се породили значителни душевни болки и страдания. Цитират относима според тях съдебна практика. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от адв.

Б.К. като пълномощник на Б. Д. Р. и непълнолетната М.Д., действаща със съгласието на своята майка Д. Б. Р., против ЗД „БУЛ ИНС” АД гр. София. Ищците претендират ответното 3 дружество да бъде осъдено да им заплати суми в размер на по 15000 лв. за всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №02114002768364 от 11.11.2014г., ведно със законната лихва от датата на увреждането- 14.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че са претърпели неимуществени вреди вследствие смъртта на баба си Н.Р.А., починала на 14.04.2015г. поради множеството травматични увреждания, несъвместими с живота, получени от последната при ПТП, настъпило на 14.02.2015г. около 12.30 ч. на главен път 2-79 по посока от гр.Средец към гр. Бургас, на около 320 м. след ляв завой и на около 160 м. преди Автоморга гр. Бургас. Сочат, че баба им пътувала на предната дясна седалка на управляван от Б.К.А. лек автомобил, марка "М.", модел "*-**" с ДК №***, чиято гражданска отговорност като водач била застрахована при ответното дружество. Б. А. бил осъден с влязла в сила присъда, установяваща противоправното му и виновно поведение, както и пряката причинно- следствена връзка със смъртта на Н.А.. Ищците предявили претенциите си пред застрахователя, който ги уведомил, че не е в риск по процесния застрахователен договор и няма основание да им изплати застрахователни обезщетения.

Твърдят, че към датата на ПТП двамата са имали особено силна родова и емоционална връзка с баба си, а внезапната й смърт им причинила силни емоционални болки и страдания, като до момента на предявяването на иска мъката им не била намаляла.

Двамата ищци отново и отново преживявали случилото се при обстоятелства, които им напомняли за него. Не преставали да мислят за трагичния инцидент. След смъртта на нелепо отнетата им баба у тях се породил огромен психически стрес, мъка и жал, като в резултат на тези негативни емоции животът им бил объркан в негативна посока. Развити са подробни съображения относно активната легитимация на ищците, както и в подкрепа на становището им, че размерът на дължимото им обезщетението не е обвързан от ограничението на §96, ал.1, от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101 от 2018г./.

Ангажират доказателства, претендират разноски.

Ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД е представило своевременно писмен отговор, с който е оспорило исковете по основание и размер. Оспорени са всички твърдения на ищците, обосноваващи настъпили вреди, които да техния интензитет и проявление, както и периодът, за който се твърди да са търпени. Сочи се, че вина за процесното ПТП, при което е загинала бабата на ищците е техният дядо и неин съпруг, поради което ответната страна счита, че самата фактическа обстановка предполага наличие на смесени чувства и емоции спрямо двамата еднакво близки родственици- пострадалата и виновникът за ПТП.

Намира, че описаните в исковата молба изолирани чувства и емоции по посока само на пострадалата, имат бланкетно звучене и са изложени за нуждите на производството. В тази връзка намира за неясно дали загубата на баба им или причината за тази загуба стоят в основата на тяхната твърдяна, но недоказана мъка и болка.

Относно размера на исковете въззиваемата страна намира, че същите са прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД, както и на §96, ал.1 от 4

ПЗР към ЗИД на КЗ, вр. чл.493, ал.4 от КЗ. Изложени са съображения, че правото на найблизките да получат обезщетение не е абсолютно, а може да бъде реализирано само ако претендиращите обезщетение докажат, че действително са претърпели вреди и то при доказано особено близка връзка, извън обичайната такава. Намира, че с оглед различното местоживеене на ищците и пострадалата, както и в различни домакинства, не може да се предполага особена близост. Освен това , предвид възрастта на ищецът- 25 г., и вероятността той да има самостоятелен личен живот и евентуално собствено семейство и деца, предполага по- близката връзка и отношения да са именно с тях, отколкото с пострадалото лице. Разликата във възрастта на двамата ищци изключвала възможността двамата да са приели смъртта на баба си по един и същи начин, поради което намира за неверни твърденията за идентичността на интензивността и продължителността на страданията, описани в исковата молба. На следващо място се сочи, че пострадалата има пет деца, едно от които е майката на ищците, поради което вероятността и останалите й внуци да претендират вреди от същото застрахователно събитие била твърде голяма. Идентичен иск, със същите фактически твърдения и доказателствени искания вече бил заведен пред БОС като първа инстанция от други двама внуци, които претендирали обезщетение от по 30000 лв., а сходен на него бил предявен от трета двойка внуци пред БРС. При тези данни намира за невъзможно пострадалото лице да е отглеждало, да е помагало и да се е грижило за повече от 20 души едновременно, всички на различна възраст, с различни от пострадалото лице, а и помежду си адреси.