Определение № 437 от 03.08.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 437 гр. Велико Търново, 03.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500348 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Е. И. против Определение № 238/10.03.2023 г. по в.гр.д. № 702/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което окръжният съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК жалба от Х. Е. И., против действията на ЧСИ В. М., извършени по изп.д. № 1104/2018 г. и изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи, и е прекратил производството по делото.

В жалбата са наведени доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Правото на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК е предоставено на трето лице, когато предприетото изпълнително действие нарушава негови субективни права, като правото на собственост, ограничени вещни права или облигационни права, които третото лице не би могло да противопостави на купувача на публичната продан. Неправилно съдът е счел в мотивите си, че описаните движими вещи не са били във владение на жалбоподателката, след като от приложените фактури и документи за доставка се установява, че тя е получател на вещите, и същите следва да бъдат доставени на адреса, на който живее, а именно гр. Русе, ул. Липник, 50, вх. 1, ет. 3.

Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено, като претендира разноски.

Взискателят в изпълнителното производство – „Уникредит Булбанк“ 1

АД, и ТД на НАП не заемат становище по жалбата.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и приложените писмени документи, приема за установено следното:

Частната жалба, депозирана от Х. Е. И., е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Окръжен съд Русе е образувано по депозирана от Х. Е. И. жалба против действията на ЧСИ В. М., извършени по изп.д. № 1104/2018, изразяващи се в насочване на изпълнението върху движими вещи, за които И. твърди, че са в нейно владение и са нейна собственост.

С обжалваното определение Окръжен съд Русе приема, че жалбоподателката не притежава активна процесуална легитимация, тъй като не се доказва процесните движими вещи да са се намирали в нейно владение към момента на налагане на запора с извършване на описа. Освен това, провеждането на публична продан не е сред изброените действия на съдебния изпълнител, които да подлежат на съдебен контрол. По тези съображения жалбата е оставена без разглеждане, а производството – прекратено.

От събраните по делото материали е видно, че изп.д. № 1104/2018 г. на ЧСИ В. М. е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници К. Ж. Г. и „Строй – Ко и Ко“ ЕООД, като с постановление от 17.01.2019 г. е присъединен като взискател и НАП.

На 26.09.2022 г. взискателят „Уникредит Булбанк“ АД е поискал извършване на опис и насрочване на публична продан на откритите движими вещи на длъжниците – молба вх. № 22950/26.09.2022 г. С разпореждане от 27.09.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на 17.10.2022 г.

С протокол за опис на движими вещи № 13914/17.10.2022 г., в присъствието на длъжника, са описани движими вещи, находящи се в гр.

Русе, бул. Липник, 50, бл. Пощенец, вх. 1, ет. 3, ап. 8, собственост на длъжника К. Г.. Вещите са оставени за управление на длъжника Г., като възражения по време на описа не са направени.

С протокол от 21.10.2022 г. е насрочен търг за движимите вещи на 2

15.11.2022 г. На 10.11.2022 г. е постъпила жалба от Х. И., която твърди, че с длъжника живеят заедно и описаните вещи са в нейно владение и са нейна собственост. Представя поръчка, договор и фискални бонове за удостоверяване на твърденията си. С определение от 14.11.2022 г. е постановено спиране на изпълнителните действия до приключване на производството по разглеждане на жалбата на И. срещу действията на ЧСИ.

При така установените факти по делото, настоящият състав мотивира следните правни изводи:

Законодателят предвижда стриктно ограничаване в предмета на обжалване, основанията за това и в кръга лица, имащи право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Процесуалната легитимация на лицата, имащи право да обжалват действията на съдебния изпълнител се определя от качеството им на страна в изпълнителния процес, като в изрично уредени от закона случаи се предвижда възможността и предпоставките, при които и трети лица могат да упражнят правото си на защита, когато са нарушени техни права. Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната. За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходимо да са изложени твърдения, че лицето е във владение на вещите към деня на запора и принудителното изпълнение засяга правата му, както и да се отричат правата на длъжника. Тези изложени твърдения подлежат на доказване при разглеждане на жалбата по същество, което би обусловило основателността или нейната неоснователност, а не допустимостта й. За допустимостта на жалбата и за наличието на правен интерес от защитата по този ред, е достатъчно да се изложат твърдения, запълващи фактическия състав на чл.

435, ал. 4 ГПК, което в настоящия случай е сторено – жалбоподателката излага, че е съжителка с длъжника, че описаните вещи са в нейно владение и нейна собственост. Доколко тези факти са налице е въпрос, по който съдът дължи произнасяне след събирането на доказателства, поради което изводът на първостепенния съд, че като не е доказано процесните вещи да са се намирали във владение на жалбоподателката, тя не е активно процесуално 3 легитимирана да обжалва изпълнението спрямо тях, не съответства на процесуалния закон, което обуславя неправилност на атакуваното определение. Обжалването касае насочването на изпълнение към описаните движими вещи, а не провеждането на публичната им продан, поради което и този довод за недопустимост не може да бъде споделен.

С оглед на горното, депозираната частна жалба се явява основателна, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на окръжния съд за произнасяне по същество на постъпилата жалба, с която е сезиран.

В жалбата третото лице е упражнило процесуалното си право да поиска разноски от съда. Такива обаче в специфичното производство по чл.

435 и сл. ГПК не се предвижда да се присъждат. Отговорността за разноските и разпределянето им между страните е предвидена в чл. 78 и 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото производство и по съществото си представлява отговорност за недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки отново същия принцип. В охранителните производства отговорността за разноски е за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. От тук следва извода, че процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено в закона. В конкретния случай процесуални норми, предвиждащи разпределяне на отговорност за разноски при обжалване действията на съдебния изпълнител, няма, поради което липсва процесуално основание за присъждането им, още повече че тук се иска отмяна на незаконосъобразно действие на ЧСИ, поради което няма как да бъде санкционирана коя да е от страните по изпълнителното дело. С оглед на това, разноски в полза на жалбоподателя за настоящото производство не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 238/10.03.2023 г. по в.гр.д. № 702/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата на Х. Е. И. против действия по принудително изпълнение по изп.д. № 1104/2018 г. на 4

ЧСИ В. М., като недопустима, и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5