Решение № 1320 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110136329 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. Б. Р. срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., предявен като частичен от сумата от общо 355,03 лв., заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.

Ищецът Л. Б. Р. твърди, че на 09.09.2019 г. сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 795909/09.09.2019 г.

По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., срещу задължение да върне на кредитодателя заетата сума, заедно с 59,98 лв. – договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 49,11%. Посочва, че в договора е посочено, че вземането на кредитодателя ще бъде обезпечено от „Фератум банк“, въз основа на което ищецът на 10.09.2019 г. е сключил договор за гаранция с „Фератум банк“, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 295,05 лв. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил сума в общ размер на 855,03 лв. на „Фератум България“ ЕООД. Оспорва сключените договори като нищожни поради противоречие на закона, евентуално поради измама, евентуално поради грешка. Посочва, че по двата договора на потребителя не е предоставена необходимата преддоговорна информация и условията, за да може ищецът да се откаже от тях. Посочва, че разменените между страните съобщения не са подписани с квалифициран електронен подпис. Посочва, че договорът за кредит не е оформен в шрифт, формат и размер, изискуеми съобразно ЗПК. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен общият размер на дължимата сума, която потребителят следвало да върне, не е посочен срок, в който следва да се върне дължимата сума. Твърди, че в договора не е описана методиката, по която се формира 1

ГПР, не са описани компонентите, които влизат в ГПР, а също така и ГПР в договора е неправилно определен, а действителният ГПР е в размер на 143,42 %. Намира, че сключеният договор за поръчителство с лице, избрано от кредитодателя, излиза извън присъщата обезпечителна функция на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни възнаграждения. Оспорва като неравноправна клаузата в потребителския договор, според която договорът за кредит се обезпечава с договор за поръчителство от „Фератум банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че включването на трето лице – „Фератум банк“, цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат на трето лице, а не на кредитора. Твърди, че сумата от 205,05 лв., представляваща възнаграждение за предоставено поръчителство, е заплатена на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, който впоследствие я е прехвърлил на поръчителя „Фератум банк“. Поддържа, че възнаградителната лихва, в която се включва и възнаграждението за поръчител, накърнява добрите нрави и е нищожна.

Посочва, че в договора не е отразен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, не е посочено при какви условия потребителят може да се откаже от договора. В условията на евентуалност – в случай, че съдът намери, че договорът не е нищожен, оспорва договорите за кредит и за поръчителство като унищожаеми поради измама и евентуално – поради грешка. Моли съдът да осъди ответника да върне сумата от 50 лв. като частичен от 355,03 лв., представляващ неоснователно заплатена от ищеца сума по нищожен, респективно – унищожаем договор. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже от кредита. Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.

Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е доброволна незадължителна услуга. Посочва, че тъй като потребителят е избрал при сключване на договора допълнителна услуга за поръчителство срещу заплащане и е потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за поръчителство, тази клауза е индивидуално договорена. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 18.01.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 250 лв. като частичен от общата сума от 355,03 лева, вместо досегашния предявен частичен размер от 50 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.08.2023 г., и 2 приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.10.2023 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1) между Л. Б. Р. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 795909/09.09.2019 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500 лв. и с уговорен ГПР в размер на 49,11%; 2) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен договор за предоставяне на обезпечение от банка, различна от кредитодателя, по който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 295,05 лв.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 795909/09.09.2019 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство е безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 500 лева, която да бъде погасена на 6 вноски, с уговорена първа падежна дата 09.10.2019 г. Ищецът се задължил да върне сумата от 559,95 лева, от която сума – лихва от 59,95 лева или 11,99 %. Уговореният ГПР бил в размер на 49,05 %.

От приетия по делото договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ищеца Л. Б. Р., като клиент, и „Фератум Банк“ ЕАД /Малта/, като гарант, се установява, че гарантът се задължава солидарно заедно с клиента да отговаря спрямо кредитора „Фератум България“ ЕООД за изпълнение на задълженията по договора за кредит.

Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, Л. Б. Р. дължи на „Фератум Банк“ ЕАД /Малта/ такса в размер на 295,05 лева, дължима на 6 вноски, с първа падежна дата 09.10.2019 г. и краен срок на издължаване 07.03.2020 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и две допълнителни заключения към него. Видно е от приетите заключения, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Вземайки предвид размера на всички дължими суми, съгласно сключения договор, а именно - отпуснат кредит – 500,00 лв., лихва в размер на 11,99 лв., ГПР – 49.05 %, срока на кредита, и включвайки възнаграждението по предоставеното обезпечение под формата на договор за поръчителство от "Фератум Банк" (такса за допълнителна услуга – гаранция/ поръчителство) в размер на 295,05 лв., вещото лице е стигнало до заключение, че ГПР по процесния договор възлиза на 143,97 %. От приетото допълнително заключение от 10.01.2024 г. се установява, че при извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 1080 лв., от които: 500 лв. главница, 59,95 лв. лихва, 60 лв. такса събиране, 295,05 лв. платена сума за поръчителство /такса гаранция/ и надплатена сума по договора от 165 лв. От заключението се установява още, че надплатената сума от 165 лева е възстановена на клиента, като по негово искане от 25.03.2020 г., с посочената сума е извършено погасяване по следващ заем на Л. Р. по договор за кредит № 860876. От допълнително заключение на вещото лице от 15.11.2023 г. се установява, че сумата от 295,05 лева, представляваща такса гаранция, е платена от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД на дружеството – гарант „Фератум Банк“ ЕАД /Малта/ с общо 6 банкови превода в периода от 05.11.2019 г. до 03.06.2020 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на ответното дружество включва попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия.

3

Според експертното заключение при избор на обезпечение на кредита, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да кандидатства за кредит с посочване на физическо или юридическо лице като поръчител. Вещото лице е описало стъпките при сключване на договора - изпращане и одобрение на посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, като е посочило, че при съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 09.09.2019 г. в 11.25 ч. на електронната поща, предоставена от ищеца, е изпратен отговор на запитването за кредит под формата на електронно съобщение, като били изпратени като прикачени файлове стандартен европейски формуляр и общи условия на ответника. В 11:45 часа било изпратено второ електронно съобщение, с което потребителят бил уведомен, че искането му е уважено, но за сумата от 500 лева и за срок от 6 месеца, а не за сумата от 700 лева, каквото било първоначалното искане за кредит. В 11:47 часа било получено ново автоматично съобщение с последните параметри по договора, в това число и ГПР от 49.05 % и обща сума за погасяване в размер на 559,95 лв. Вещото лице сочи, че ищецът е потвърдил приемането на кредита чрез УЕБ код.

Съдът кредитира експертните заключение като пълни и компетентно дадени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер на 250 лв., без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.