Решение № 144 от 09.12.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Търговище, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500204 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Н. А., чрез процесуален представител адв. К. Б., гр. Пловдив, тел/факс: ***, срещу решение № 272/10.06.2022г., постановено по гр.д. № 1431/2020 г. на Районен съд – Търговище, с което са ОТХВЪРЛЕНИ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от нея против всеки един от ответниците: Народно събрание на Република България, гр. София-1169, площад „Народно събрание“ № 2, представлявано от пълномощник - гл.юрк. А. С. и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/-Търговище, представлявано от пълномощникгл.юрк. при ОДМВР-Търговище- Л. Ж., искове: 1.Да бъде установено, че Народно събрание на Република България и ОД на МВР – Търговище, са допуснали и осъществили спрямо ищцата М. Н. А. дискриминация, на основание чл. 4, § 3 от ДЕС и произтичащият от него принцип на ефективност, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., и 2. Да бъдат осъдени горепосочените ответници да преустановят нарушенията, да възстановят положението преди нарушенията, както и да се въздържат от понататъшни нарушения, във връзка с констатираното нарушение по т. 41 “а“, 1 на основание чл. 4 § 3 от ДЕС и произтичащият от него принцип на ефективност, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискриминацията, и са присъдени разноски. С оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост, по подробно изложени съображения въззивникът моли съда да го отмени и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Оплакванията в жалбата са в следните насоки: Делото е разгледано от първоинстанционния съд без участието на прокурор в нарушение на член 10, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискриминацията, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателката, противоречат на приложимия материален закон изводите в мотивите на съда, че спрямо нея не е приложима хипотезата на член 10, във вр. с чл. 8 от Директива 92/85/ЕИО, тъй като тя не е ползвала отпуск по член 163 от КТ (за бременност и раждане), а отпуск по член 164 от КТ (за отглеждане на дете до 2- годишна възраст); че

Народното събрание не е бездействало, тъй като е приело множество специални закони и норми в защита на основния принцип за равенство и по-специално закрила на жените и на работничките, а ОД на МВР - Търговище се е съобразило със законовите изисквания, уведомило е ищцата за възможността да премине обучение по време на ползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и да се яви на изпит за оценка. Изложени са подробни съображения по съществото на спора, абсолютно идентични с тези в исковата молба, позовавайки се на нарушение на европейското законодателство съгласно чл. 2, чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз (ДЕС), (предишен чл. 10 и чл. 5 от Договора за създаване на Европейската общност); съображение 2, съображение 19, чл. 14, б. б и чл. 15 от Директива 2006/54/ЕО; чл. 10, ал. 2 от Директива 92/85/ЕИО и Съвета от 19.10.1992 г. – нарушение на принципа на недискриминация и равенство между мъжете и жените, равно третиране по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение, и на условията на труд; завръщане от отпуск по майчинство, забрана за уволнение. Позовава се на цитирано в жалбата решение на СЕС, извело универсалните предпоставки за установяване отговорността на държавата, стандарт, възприет и в чл. 2в от ЗОДОВ: а. нарушената правна разпоредба/принцип от правото на ЕС да предоставя субективни права на частноправните субекти (независимо дали тя 2 е закрепена в директива или в друг акт или представлява принцип на правото на ЕС); b.нарушението да е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ - т.е. да е налице явно и сериозно нарушаване на ограниченията, които се налагат на свободата на преценка на държавата. За да определи дали едно нарушение е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено'’, националният съд трябва да държи сметка за характеристиките на случая, като например: (1) степен на яснота на нарушеното правило, (2) степен на свобода на преценка, която нарушеното правило оставя на националните органи, (3) дали поведението на институция на ЕС е допринесло за неприемането, приемането или поддържането на национални мерки или практики в противоречие с правото на ЕС и с.Да е налице причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и понесените от засегнатите страни вреди. Счита за установени и трите предпоставки за реализиране отговорността на ответниците, като:

-Народното събрание не е приело законодателство, което да гарантира спазването на цитираните принципи и норми от правото на ЕС, като по този начин е позволило нарушаването на тези права от страна на работодателя.

-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.

Търговище (публична институция, спрямо която нормите на директивите пораждат директен ефект) не се е съобразила с пряко приложимото към казуса право на Европейския съюз и е допуснало дискриминационно отнасяне. Въпреки привидния парадокс, че всички служителки, от които работодателят е трябвало да избира са били жени, засилената защита, която произтича пряко от правото на ЕС е изисквала той да посочи „основателни“ мотиви за уволнението именно на ищцата, която е била в отпуск по майчинство, по силата на чл. 10, ал.2 от Директива 92/85/ЕИО. Извършването на подбор при критерии, противоречащи на принципи и норми от правото на ЕС, не може да представлява „основателен“ мотив за уволнение. Освен това, ответникът е следвало да предостави на ищцата възможност да участва в организираното обучение на кадрите, което е пропуснала в периода 2009 г. 2010 г. (при раждането и отглеждането на първото си дете), в месеците, в които е била на работа, като периодът, в който ищцата не е нито в отпуск, нито в болничен поради трудовата злополука, е повече от година след въвеждането на новата система за работа.

3

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт А. С., Народното събрание на РБългария, излага становище за неоснователност на жалбата, с молба да бъде потвърдено и присъдено юриск.възнаграждение, с доводи, че оспореното решение на първоинстанционният съд е правилно, законосъобразно и обосновано. Изложени са подробни съображения, мотивиращи становището му, че първоинстанционният съд последователно е изследвал нормативната уредба, касаеща равното третиране на мъжете и жените, в частност равното третиране по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение и условията на труд, завръщане от отпуск по майчинство; правилни, логични и напълно в съответствие с фактите по делото, са изводите на съда, че НС, в кръга на своите правомощия, е приело детайлна антидискриминационна нормативна уредба, гарантираща в съответната област спазването на посочените признаци – позовавайки се на разпоредбите на чл. 12-28 от ЗЗДискр. във вр. с Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5.07.2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) и Директива 92/85/ЕИО от 19.10.1992 г.; излага съображение за неоснователност на оплакването в т. 50 от възивната жалба, че от НС не са приети конкретни мерки за недопускане на неравно третиране, считайки, че с това си твърдение въззивницата влиза и в противоречие с цитираното от нея в т. 39 и т. 40 от въззивната жалба. Излага подробни съображения, че хипотезата на чл. 10 от Директива 92/85/ЕИО е неприложима спрямо жалбоподателката. Счита, че фактическите констатации на съда са напълно в съответствие с фактите по делото и събраните в хода на производството доказателства, от които е установено, че на ищцата е давана възможност да се подготви за предстоящия тест и оценяване, същата е имала достъп до нормативните документи за подготовка за теста, както и възможност да наблюдава новия процес на работа, вкл. й е била изготвена индивидуална смарт карта и пин код, но тя не е проявила инициатива за заемане на работа в системата за персонализация, независимо от осигурената от работодателя възможност за това.

Отговор на въззивната жалба от ОД на МВР гр. Търговище ответник не е депозиран.

След проверка по чл. 269-272 от ГПК, съдът намира следното:

4

Въззивната жалба е допустима.

Решението е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Предявените искове са обосновани с обстоятелството, че при уволнението на ищцата през 2014 г. спрямо нея е била допусната и осъществена дискриминация по пол и равно третиране по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение и на условията на труд, позовавайки се на съображение 2 и съображение 19 от Директива 2006/54/ЕО, на чл. 14, б. б и чл. 15 от цитираната директива (завръщане от отпуск по майчинство), както и предвидената забрана за уволнение с чл. 10, ал. 2 от Директива 92/85/ ЕИО на Съвета от 19.10.1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобравянето набезопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки.

Считайки, че първият ответник Народното събрание не е приел съответно законодателство, което да гарантира спазването на горецитираните принципи и норми от правото на ЕС, като по този начин е позволило нарушаването на тези права от страна на работодателя, а вторият ответник – ОДМВР-Търговище не се е съобразил с пряко приложимото право на ЕС, и макар и избирайки между служители само от женски пол, не е спазил засилената защита, произтичаща пряко от правото на ЕС, изискващо да посочи „основателни“ мотиви за уволнението на ищцата, която е била в отпуск по майчинство, по силата на чл. 10, ал. 2 от Директива 92/85/ЕИО, с довода, че извършването на подбор при критерии, противоречащи на принципи и норма от правото на ЕС не може да е основателен мотив за уволнение, а и освен това като работодател не бил предоставил на ищцата възможност да участва зв организираното обучение на кадрите, което е пропуснала през 2009-2010 г. (по време на раждането и отглеждането на първото си дете), ищцата предявява иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от

ЗЗДискриминация за установяване на допусната спрямо нея дискриминация и иск ответниците да преустановят нарушенията, да възстановят положението преди нарушенията, както и да се въздържат от понататъшни нарушения.

Предявеният иск по чл. 71, ал. 1 , т. 3 от ЗЗДискр. е отделен в друго производство.

Ответниците са оспорили предявените срещу тях искове, с доводи, че 5

Народното събрание е приело съответна национална законодателна уредба, като цитираните от ищцата Директиви 2006/54/ЕО и Директива 92/85/ЕИО са транспорнирани в разпоредбите на чл. 12- чл. 28 Закона за защита от дискриминация – равно третиране по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишение , на условията на труд (чл. 12, ал., чл.

15, ал.1 и 2, чл. 24, чл. 26 ЗЗДискр.), чл. 21 ЗЗДискр., закрилата по чл. 333, ал. 1 т. ,1 КТ. Излага съображения, че ищцата е била в отпуск по чл. 164 от КТ, докато защитата по чл. 10 вр. с чл. 8 от Директива 92/85 е съответна на отпуска, който съгласно българското законодателство съответства на този по чл. 163 КТ. Забраната по чл. 10 от Директивата не е абсолютна, а е предпоставена от съответни разрешения, в съответствие с които норми е закрилата на чл. 333, ал. 1, т 1 и т. 4 от КТ. Не налице и различно третиране в хипотезите на чл. 333, ал. 1 т. 1 и ал. 5 от Кт, тъй като не са налице сравними сходни обстоятелства.

В срока за отговор вторият ответник е направил възражение за давност, обусляващо неоснователност на иска само на това основание – изложил е съображения, че доколкото се твърдят нарушения в равното третиране на ищцата при извършването на подбора, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение и тези нарушения впоследствие се инкорпорират и в заповедта за уволнение, като акт, с който е осъществено увреждането, следва да се приеме прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със заповед № З-1008/31.07.2014 т. на директора на ОДМВР - Търговище.

Разпечатката съдържа 31 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0b60758-ba05-43ac-9df0-6a6059d5ba70