Решение № 33 от 29.02.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Административно наказателно дело 475/2023
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Росен Димитров Костадинов
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Силистра, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Костадинов при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно наказателно дело № 20233420200475 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Т. Е. И. от с.Безмер, общ.Тервел, обл.Добрич е недоволен от Наказателно постановление (НП)№ 23-1099-000808/19.06.2023 год. на Началник сектор в ОДМВР–Силистра,РУ-Силистра. Счита, че наложените му на основание чл.175 ал.3 предл.”първо” от Закона за движението по пътищата наказания “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 200 лева са неправилни и постановени в нарушение на процесуалните правила, чрез своя процесуален представител моли отмяната му.
При редовност на призоваването не се явява в последното съдебно заседание за вето упълномощен защитник. В жалбата и в съдебните прения се развиват аргументи, че НП е издадено извън регламентираните срокове в Закона за административните нарушения и наказания.
При редовност на призоваването административнонаказващият орган (АНО) не се явява в съдебно заседание. От него чрез процесуален представител- редовно упълномощения гл.юрисконсулт на АД МВР-Силистра е постъпило писмено становище с което се моли за потвърждаване на НП, като правило и законосъобразно, претендират се и разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното:
Свидетелите С.С. Пл.М. и са полицейски служители на различни длъжности в ОД МВР-Силистра и РУ-Силистра.
1
На 16.09.2021г. свид.С.С. бил на работа и се намирал на територията на общ.Кайнарджа. С други служители от секторите „Криминална полиция“ и „Икономическа полиция“, в предвид на установените им планове извършвали срещи с местното население, с оглед противодействие на престъпността. Малко преди 11,00 часа при движението си, със служебен автомобил от с.Давидово в посока към с.Средище с.Искра, възприели пред тях л.а., марка „Фолксватген“, модел „Пасат“ с рег.№ ТХ 7329 ХА. Свид.С., като командир на отделение в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Силистра му направило впечатление страните маневри извършвани от водача, който спрял внезапно на пътното платно в ляво по посоката си на движение. Последното обстоятелство го мотивирало да извърши проверка, като спрял служебния автомобил пред другото превозно средство. Установена била самоличността на водача, а именно Т. Е. И.. След съответните справка свид.С. установил, че жалбоподателя не е правоспособен водач на моторно превозно средство, както и че табелите с рег. № ТХ 7329 ХА са били издадени за л.а. „Форд Ескорт“. От справката констатацията е, че л.а. „Фолксватген Пасат“ е следвало да е с рег. № ТХ 4643 ХВ, но регистрацията му е била прекратена на 19.01.2017г.. Свидетеля, тъй като нямал бланки на актове за установяване на административни нарушения потърсил съдействие от свои колега-свид.П.
М.. Пред полицейските служители нарушителя дал обяснения, че л.а. „Фолксватген Пасат“ нямал поставени табели с рег. номера и поставил така установените ТХ 7329 ХА, тъй като имал намерение да продава превозното средство на хора от с.Голеш.
При тези установени факти свид.Пл.М. съставил акт за административно нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушителя не направил възражения при съставяне на акта и впоследствие в предвидения от закона срок. Административната му отговорност е ангажирана за това, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.
Свид.С.С. преценил, че по случая отношение следва да вземат и органите на досъдебното производство, поради което уведомил дежурната част за посещение на место и от разследващ полицай.
Като доказателство по делото е приложено постановление на прокурор от РПСилистра за прекратяване на наказателното производство от 01.06.2023г.. Видно от прокурорския акт досъдебното производство е започнало на 16.09.2021г. със съставяне акта на първото действие по разследването- протокол за оглед на местопроизшествие. Видно е, че предмета на наказателното и административнонаказателното производство е един и същ свързан с използването на контролни знаци – табели с рег. № ТХ 7329 ХА, които не са били издадени за л.а. „Фолксватген Пасат“, а за друго моторно превозно средство. При прекратяване на наказателното производство, прокурора е постановил постановлението да бъде изпратено на сектор „Пътна полиция-КАТ„ при ОДМВР- Силистра за ангажиране административно-наказателната отговорност на Т. Е. И..
Въз основа на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство АНО е издадено атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.53 ЗАНН и чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП, е постановил наказания “Лишаване от право да 2 управлява МПС” за срок от 6 месеца и “Глоба” в размер на 200 лева. АНО е използвал и фактите установени от актосъставителя.
Фактическата обстановка се установяват по категоричен начин от писмените и гласни доказателства- постановление на прокурора, АУАН, НП и др. показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, и реално не се отричат от жалбоподотеля.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата и в съдебно заседание доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, т. к. е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество е неоснователна.
При съставянето на АУАН не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради и което той също има доказателствена сила- аргумент от чл.189 ал.2 ЗДП, тоест обстоятелствата отразени в акта се считат за доказани, до доказване на противното.
Проведено е разследване, след което прокурора е приел, че не следва спрямо Т. Е. И. да се реализира наказателната отговорност, а следва да носи административнонаказателна такава. Правилността на мотивите на прокурорския акт не са предмет на съдебна проверка.
Явно е обаче, че от показанията на полицейските служители дадени пред съда, може да се направи безспорен извод, че на 16.09.2021г. жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Предвид дадените обяснения на нарушителя непосредствано пред контролните органи, може да се направи и извод, че е извършил административното деяние виновно.
До подобни съждения е стигнал и АНО, както е издал НП въз основа на постановлението на прокурора и останалите доказателства съдържащи се в административната преписка.
Санкционния акт отговаря на всички изисквания на чл. 57 ЗАНН и при осъществяване на тази дейност не са налице отклонения които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт и в издаденото наказателно съдържа всички обективни признаци на административното нарушение по чл.140 ал.І от ЗДП, за което жалбоподателят е бил санкциониран. Нормата предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Посоченото изискване на закона е известно и на жалбоподателя, тъй като пред полицейските служители е обяснил, че намеренията му били да продаде превозното средство, поради което е сложил и рег.табели.
Очевидно е, че е налице несъответствие между повеленото от нормите на ЗДвП и поведението на жалбоподателя. За нарушението на жалбоподателя, АНО му е наложил минималните наказания, тоест е явно, че при индивидуализацията им е съобразил чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Този подход съда намери за правилен и законосъобразен.
Не би могло де се приеме, че се касае за маловажен случай, защото законовата норма е 3 защитила определени обществени отношение и неизпълнението на задълженията от страна на жалбоподателя носи своята обществена опасност. Каса е се за типично нарушение от този вид. Тежестта на санкцията във връзка с простъпката не обуславя маловажността на случая.
Видно от събраните доказателства, че АНО е получил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на 13.06.2023г. и се е произнесъл на 19.06.2023г., тоест неговото поведение не се отклонява от нормативното изискване на чл.52, ал.1 от ЗАНН. В случая позоваването от защитата на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, съда намира за неоснователно, тъй като видно от събраните доказателства при една и съща фактическа обстановка в един и същи ден са започнали две производства- наказателно и административнонаказателно. След прекратяване от прокурора на наказателното производство и възлагането от него на АНО съобразно неговите компетенции е ангажирана и отговорността на жалбоподателя. В случая не се съблюдават сроковете от съставяне на акта, а тези свързани с приключването на наказателното производство. АНО при издаване на НП се е позовал на прокурорския акт, а не на АУАН, разбира се и на доказателствата събрани в административната преписка.
Поради гореизложените съображение съда намира НП за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
От процесуалния представител на АНО се претендират и разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.Когато съдът отхвърли оспорването, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая процесуалния представител на АНО не е участвал в пренията, а единствено е изготвил и изпратил по делото писмени бележки.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът на основание чл.63 ал.2, т.5 и ал.9, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № )№ 23-1099-000808/19.06.2023 год. на Началник сектор в ОДМВР–Силистра,РУ-Силистра.
На основание чл.63д ал.1 и ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА Т. Е. И. с ЕГН ********** от с.Безмер, общ.Тервел, обл.Добрич, да заплати на ОД МВР-Силистра разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския административен съд в 14дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4