Решение № 25 от 22.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Монтана, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20241600100301 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на В. Б. , ЕГН ********** чрез проц.представител адв. З. против ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *.

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 26.07.2023г./датата на уведомяване на застрахователя/.

Ищцецът В. Б. твърди , че на 09.07.2023 г., около 15:25 часа на второкласен път *, на км 122 (разклона за с. *) е настъпил пътен инцидент с участието на л.а. „*“ с ДКН *, управляван от Р.Ма. с ЕГН **********. Същата при включването си от село * на второкласен път *отнема предимството на правомерно движещият се в посока гр. *по второкласен път *л.а. „*“ с ДКН *, управляван от В. Б. с ЕГН **********, който от удара губи управление и реализира ПТП с насрещно движещият се л.а. „*“ с ДКН *, управляван от И.Р.с ЕГН **********. Поддържа,че причина за пътнотранспортното произшествие са неправомерните действия на водача на л.а. „*“ с ДКН *, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно му е причинил телесни увреждания . След настъпване на произшествието е откаран от екип на спешна помощ в спешното отделение на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. *с оплаквания от силна болка в областта на дясно рамо и гърдите. След извършени прегледи и образни изследвания е диагностициран с контузия на гръдния кош и фрактура в средна трета на стернума. Вследствие на това е хоспитализиран, като му е проведена консервативна терапия с тоалет на дишането и аналгетици. На 12.07.2023г. е изписан за продължаващо домашно лечение със съвет за спазване на ХДР и прием на лекарствени средства.Ищецът твърди,че вследствие причинените увреждания дълго време дълго време е бил неподвижен и не е могъл да посреща самостоятелно дори найелементарните си битови нужди като ходене, обличане и тоалет, осланяйки се на помощта на близките си, които са негова емоционална и физическа подкрепа. Предвид фрактурата на стернума В. Б. изпитвал постоянни силни болки в покой, усилващи се до нетърпими и при най-леко движение - помръдване, вдишване, хранене.Катастрофата се отразила и на 1 неговото психическо и емоционално състояние.

С оглед обстоятелството,че по отношение на л.а. „*“ с ДКН *е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Б. И.“ АД по застрахователна полица № BG/02/122003674228, валидна към датата на събитието, с писмена застрахователна претенция, с която е образувана Щета №2310022970/09.07.2023 г., ответника е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение, съобразно представените доказателства.С оглед непроизнасянето на ответното дружество в законоустановения срок предявява настоящата искова претенция, като моли съда да осъди ответника да заплати исковата сума,ведно със законните последици.

Ответникът - ЗД “ Б.И.“ АД чрез своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място се оспорва да е причинен деликт на посочената дата от лицето Р.М. , при който да са получени твърдените увреждания ,като твърди ,че няма доказателства в тази насока . Оспорва се изцяло механизма, посочен в исковата молба и в КП за ПТП . На второ място се оспорва размера на исковата претенция,като се излагат доводи за несъразмерност на претендираното обезщетение . Твърди се,че максималният размер на дължимото обезщетение за средна телесна повреда би следвало да е 15 000 -20000 лв. Ответникът твърди също така,че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия /управлявал е автомобила с несъобразена скорост/,като се излагат доводи в тази насока . Оспорва се и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане с твърдения,че същото не е съобразено с чл. 380 КЗ и чл.

497 КЗ. Предвид горното моли съда да постанови решение,с което да отхвърли изцяло исковата претенция или редуцира същата съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от фактическа страна е назначена и извършена съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че н а 09.07.2023 г., около 15:25 часа на второкласен път *, на км 122 (разклона за с. *) е настъпил пътен инцидент с участието на л.а.

„*“ с ДКН *, управляван от Р. М. с ЕГН ********** и .а. „*“ с ДКН *, управляван от В.Б. с ЕГН **********.

Не се спори също така относно обстоятелството ,че вследствие на този удар ищецът е получил следните наранявания: контузия на гръдния кош и фрактура в средна трета на стернума.

Също така от доказателствата по делото се установява,че досежно автомобил л.а.

„*“ с ДКН *е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Б.И.“ АД .Отправено е искане за изплащане на обезщетение, но липсва произнасяне от ответника .

От представената справка от РП-*се установява,че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП№ 137/2023г. по описа на РУ-*, пр. пр. №1674/2023г. по описа на РП - гр. *на 09.07.23г. по реда на чл.212, ал.2 НПК за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. чл. 342, ал.1 НК,като по делото няма привлечено лице.

Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:

На първо място се твърди,че липсва вина на водача Р.М. на автомобила „.а. „*“ с 2

ДКН *, поради което и претенцията е изцяло неоснователна .

Това твърдение е неоснователно, като съображенията за това са следните :

От назначената и извършена автотехническа експертиза ,както и от останалите събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на ПТП:

Лекият автомобил „*“ с per. № * управляван от Р.М., се е движил по общински път ,който е без предимство ,в посока от с. *към кръстовището с път *-*при км 22+800 с цел включване в движението по него, като е следвало да пропусне движещите се в двете посоки по него при наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. След привеждане на автомобила в покой и след като се убеди за липса на движещи се по път 11-81 автомобили, водачът на този автомобил е могъл да се включи в желаната посока в път 11-81. Водачът на лекия автомобил * не е изпълнил предписанията на пътния знак Б2, който го задължава да спре и да пропусне движещите се по път *-*, като е навлязъл в него.

Товарният автомобил „*“ с per. № * се е движил по път *- *в посока от *към *в полагащата му се пътна лента, като на кръстовището при отклонението за с. *е следвало да продължи в права посока.

Водачът на т.а. поради закъсняла реакция и управление с технически несъобразена скорост и поради липса на време и необходимо безопасно разстояние, не е могъл да предприеме действия за аварийно спиране. Спасителна маневра чрез отклоняване на автомобила вляво, водачът не е могъл да предприеме поради наличието на насрещно движещи се автомобили.

Експертът е категоричен,че и двата автомобила, участвали в ПТП,са допуснали нарушение на закона за движение по пътищата. Водачът на *“ с p e r. № * е отнел неправомерно предимството на товарният автомобил „*, а пострадалият е управлявал автомобила със скорост над съобразената и допустимата /71 километра при разрешена 60/,която ,с което е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП/ .

Предвид тези съображения съдът намира за безспорно,че и водачът на л.а „*“ с per.

№ *е виновен за настъпване на произшествието .

В тази връзка следва да се отбележи,че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Както бе изложено по-горе, същият се е движил не само със скорост над разрешената, но и несъобразена с оглед конкретните условия/ интензивността на движението и с предвидимото препятствие от приближаващият към кръстовището л.а. * от дясната му страна в условията на добра видимост, / като е управлявал с технически съобразена скорост, която би му позволила да предприеме действия за аварийно спиране и да спре преди мястото на удара в него.Това съпричиняване на основание чл.51ал.2 ЗЗД ще бъде отчетено при определяне на обезщетението.

На четвърто място,процесуалният представител на ответника твърди,че с оглед тежеста на увреждането претендираният размер е несправедлив.

От заключението на вещото лице И.Д. се установява,че при ПТП В.Б. е получил следните увреждания: травма в областта на гръдният кош със счупване на гръдната кост /стернума/ и контузия /натъртване/ в областта на дясно рамо,като първото нараняване води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА СНАГАТА ЗА СРОК НАД ЕДИН МЕСЕЦ . Вещото лице е категорично,че установените травматичти увреждания са в пряка причинно-следствена връзка със станало на 09.07.2023г ПТП,като времето необходимо за пълното възстановяване на такива травми при условие, че не настъпят усложнения /за 3 каквито няма данни по делото/ е около 2-3 месеца.По костната система няма увреждания,които да пречат на движението и възстановяването към настоящия момент би следвало да е пълно.

По делото е разпитана като С. и М.Б.,съпруга на пострадалия ,но съдът кредитира показанията й като обективни и безпристрастни,тъй като кореспондират изцяло със събраните писмени доказателства и извършените експертизи. Същата установява ,че ищецът е бил много зле един месец, като въобще не е могъл да се движи и да се обслужва .През този период е изпитвал силни болки, дискомфорт,като към настоящия момент отново се появяват болки и има ограничения при движение на ръката .

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:

Предвид изложените по-горе съображения съдът намира за безспорно установен факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на Р.М.

,управлявала л.а „*“ с ДКН *.

Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцецът е получил посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са йму причинили значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди .Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитаната С.ка .

Разпечатката съдържа 42 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0b35d60-3ba9-493d-ba8f-5a6d623523eb