Определение № 965 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. Благоевград, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500763 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена частна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), бизнес център „България“, представлявано от управителя И.М.Ш. чрез юрк. С. С. и по частта жалба, подадена от „Кредисимо“, ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А),ет. 4, бизнес център „България“, представлявано от изп. д-р И.К., чрез юрк. В. Т. против Определение № 242/03.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 790/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански в частта с която от дължимото възнаграждение от Ай тръст се следва ДДС от 60лв., и в частта с която Кредимо е осъден да плати възнаграждение за размера над 150 лв.

В жалбата на Ай тръст , ЕАД се излагат същите съображения, които са визирани в молбата му пред РС по чл. 248 от ГПК. Дружеството застъпва тезата, че върху адвокатското възнаграждение, което в случая представлява безвъзмездна доставка на услуга по см. на чл. 9, ал. 1, т. 8 от ЗДДС предвид, че възмездяването става впоследствие с акта на съда, с който насрещната страна се осъжда да плати - не се следва ДДС

В жалбата на "Кредисимо" , ЕАД освен доводите за неначисляване на ДДС върху адвокатското възнаграждение се поддържа , както и в молбата му пред РС по чл. 248 от ГПК за прекомерност на размера 1

Частните жалби са допустими. Подадени са от лица, с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За да се произнесе по съществото им БлОС съобрази следното На 13.11.2020 г. между „Кредисимо“, ЕАД и ищцата В. Й. М. е сключен договор за потребителски кредит № 2308738 за размер от 4000 лв.

На същата дата 13.11.2020 г. между „Ай Тръст“, ЕООД и ищцата В. Й.

М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който „Ай Тръст“, ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо", ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо", ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит срещу платимо на „Ай Тръст“, ЕООД възнаграждение от 220,65 лв.

Такъв договор за поръчителство

„Кредисимо", ЕАД е сключен. между „Ай Тръст“, Е О О Д и

По предявените искове на ищцата В. Й. М. срещу „Кредисимо“,ЕАД, Р С –Сандански е постановил решение като е уважил иска на ищцата и е прогласил нищожността на договора за потребителски кредит, сключен от нея с „Кредисимо“,ЕАД

В решението си е посочил, че не разглежда второто и третото по тежест посочено основание за нищожност на договора за паричен заем-заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като никоя сделка не може да е нищожна на повече от едно основание; както и не разглежда поради уважаване на главния иск, предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата предвидена в чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит.

По предявените искове на ищцата В. Й. М. срещу „Ай Тръст“, ЕООД с решението си РС е уважил иска на ищцата и е прогласил нищожността на договора за предоставяне на поръчителство от 13.11.2020г., сключен между нея и „Ай Тръст“, ЕООД, като се аргументирал, че след като договора за потребителски кредит е нищожен то такъв е и договора за предоставяне на поръчителство, тъй като могат да се обезпечават само действителни задължения.

Посочил е, че няма да разглежда второто по тежест посочено основание 2 за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство-накърняване на добрите нрави, тъй като заявените основания съдът г и разглежда като предявени при условията на евентуалност

Предвид че по договора за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила сумата от 1103,25 лв., който съдът е прогласил за нищожен, то поради стореното плащане при начална липса на основание платената сума на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е постановил да се върне на ищцата, за която е осъдил Ай Тръст“, ЕООД.

РС е осъдил двамата ответници да платят на адвоката на ищцата за осъществената от него безплатна правна помощ по реда на ч. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от 720лв. с ДДС.

Двамата ответници подават молби по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта досежно разноските.

В молбата на " Ай Тръст“,ЕООД е направено искане вместо присъдените от него за плащане 360 лв. с ДДС да се намали на 300 лв. без ДДС т.е.- прави се искане за неприсъждане на ДДС.

В подкрепа на тезата си дружеството сочи, че върху адвокатското възнаграждение, което в случая представлява безвъзмездна доставка на услуга по см. на чл. 9, ал. 1, т. 8 от ЗДДС предвид, че възмездяването става впоследствие с акта на съда, с който насрещната страна се осъжда да плати не се следва ДДС Освен това сочи, че справедливо и обосновано е да се присъди 1 хонорар от 300 лв. без ДДС за предявени и уважени срещу „АЙ тръст“ искове.

Другия ответник в молбата по чл. 248 ГПК сочи, че е осъден да плати 360 лв. Да се намали с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото; многобройната съдебна практика; параметрите на размера на възнаграждението са предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗА , визиращи той да е обоснован и справедлив като прави искане от присъдените от него за плащане адвокатското възнаграждение от 360 лв. с ДДС да се намали на 150 лв. без ДДС. Излага също съображения за неначисляване на ДДС.

РС е оставил без уважени молбите

Посочил е, че при определяне на възнаграждението на адвокатско възнаграждение е съобразил, че е сезиран с три иска-два установителни и един 3 осъдителен, които не се отличават с фактическа и правна сложност; че изходът на делото по третия иск е обусловен от изхода на делото по втория иск; че материалният интерес по делото не е висок; отчел е и извършените от адвокат Д.М. процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба, както и на молби преди съдебните заседания, в които се изразява становище по основателността на исковете, без явяване в открито съдебно заседание.

Предвид изложените обстоятелства и съобразявайки икономическата конюнктура в страната първоинстанционният съд е определил общо адвокатско възнаграждение по делото в размер на 720лв.с ДДС. Посочил, че размерът е справедлив, поради което и не се налага изменение на решението в частта за разноските. По отношение на въпроса дали в при присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена по дело безплатна правна помощ следва ли се ДДС, когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, е посочил, че е налице противоречива съдебна практика, като споделя становището, че ДДС се включва в дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В жалбата на "Ай тръст", ЕАД се излагат същите съображения, които са визирани в молбата му по чл. 248 от ГПК.

БлОС счита същата за неоснователна, тъй като настоящият състав, както първоинстанционният съд споделя становището от противоречивата съдебна практика по въпроса на ВКС, според която се дължи ДДС.

С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл.38, ал.2 от ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение п о чл.38, ал.2 от ЗА следва да включва ДДС.

Това се отнася и до идентичните доводи в жалбата на „Кредисимо“, ЕАД.

Останалите доводи в жалбата на „Кредисимо“, ЕАД досежно необосноваността на присъдения размер възнаграждение също са несъстоятелни. БлОС споделя изцяло направената преценка от първоинстанционният съд за присъждане за заплащане от дружеството по 4 предявените срещу него искове за адвокатско възнаграждение сумата от 360 лв. с ДДС. Видно е, че първоинстанционният съд е отчел сравнително невисоката фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените срещу „Кредисимо“, ЕАД, искове, свършената от пълномощника на ищцата работа, поради което в съответствие с тези факти е направил законосъобразна преценка, че с размера от 300 лв., се спазва изискваното на чл. 38, ал. 2 от ЗА за обоснован и справедлив размер на определеното за плащане адвокатско възнаграждение.

Ето защо жалбите са неоснователни, поради което определението в атакуваните му части следва да се потвърди.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 242/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 790/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански в атакуваните му части, а именно в частта, с която е оставена без уважение молбата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да се измени решение рег. № 21/27.1.25 г., постановено по настоящото дело като се намали, присъдената за разноски сума от 360 лв. с ДДС за адвокатското възнаграждение със сумата за ДДС от 60 лв., както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Кредисимо“, ЕАД да се намали присъдената със същото решение за плащане сума за разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС на 150 лв. без ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5