Решение № 482 от 14.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Пловдив, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20225001000467 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.“ ЕАД против Решение № 45/ 24.02.2022 г. по т. д. № 1220/2021 г. на ОС – Стара Загора, с което дружеството е осъдено да заплати на В. С. Ж. сумата от 80 000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното й такова в размер на 100 000 лв. за репариране на реално претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал нейният баща С.Ж.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 23 500 лв., представляваща дължимата законна лихва върху вече изплатеното обезщетение от 100 000 лева за периода от 14.08.2018 г. до 06.12.2020 г.

Жалбоподателят изразява несъгласие с констатацията на съда за липса на съпричиняване от страна на починалия поради неползване на обезопасителен колан. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат се установява от приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, според която претърпените 1 от него увреждания от ПТП не биха настъпили, ако е бил с предпазен колан.

На следващо място оспорва размера на присъденото допълнително обезщетение като прекомерно, тъй като несъответства на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баща й. По отношение на законната лихва счита, че съдът неправилно е присъдил същата от датата на уведомяването на застрахователя на основание чл. 429 КЗ, която е неприложима по отношение на застрахователните претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск за обезщетение, респективно при условията на евентуалност да се намали неговия размер, а по отношение на законната лихва искът да се отхвърли за периода преди 06.02.2020 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата В. С. Ж., с която оспорва въззивната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

В. С. Ж. е предявила против „Г.“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди над изплатеното от 100 000 лв. от смъртта на баща й С.Ж.С., починал вследствие на настъпило на 04.08.2018 г. ПТП, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23 500 лв., представляваща обезщетение за забава върху изплатеното обезщетение от 100 000 лв. за периода 14.08.2018 г. – 06.12.2020 г.

По делото не е спорно, че с влязла в сила присъда по НОХД № 2184/ 2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора Н.Г.Т. е призната за виновна в това, че на 04.08.2018 г. на път **, км **, в землището на община С.З. при управление на МПС - лек автомобил марка „М.”, модел “В.”, с рег. № *** нарушила правилата за движение, като по непредпазливост причинила смъртта на С.Ж.С..

За лекия автомобил е сключена с „Г.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие 04.05.2018 г. до 2

04.05.2019 г.

Ищцата В. С. Ж. е дъщеря на починалия С.Ж.С. и като такава е материално легитимирана да получи застрахователно обезщетение вследствие на сключената застраховка.

Не е спорно, че по предявената от В. С. Ж. застрахователна претенция на 07.12.2020 г. застрахователят „Г.“ ЕАД й изплатил сумата от 100 000 лв.

Така установените факти налагат извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Г.“ ЕАД.

Спорът между страните е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, наличието на съпричиняване от пострадалия и началният момент на лихвата за забава.

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Особено важен фактор, определящ интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт, е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.

В настоящия случай от показанията на св. Н.Т. и Д.Г. се установи, че отношенията между ищцата и починалия й баща били много близки, между тях съществувала силна емоционална и духовна връзка, топли и сърдечни отношения. Била най – малката от четирите му деца. Баща й бил изключително грижовен към нея и негова любимка. В знак на уважение към баща си кръстила детето си на негово име. След завършване на образованието 3 си починалият започнал да я въвежда в семейния им бизнес – животновъдство и земеделие, в който се включила активно, тъй като останалите й братя и сестри нямали желание. Изключително тежко преживяла внезапната смърт на баща си, била много подтисната, разстроена и стресирана.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира оплакването на жалбоподателя за прекомерност на определеното обезщетение от 180 000 лв. за основателно. Окръжният съд е изброил обстоятелствата от значение за прилагане на принципа за справедливост, но не е извършил аргументирана и точна оценка на тяхното значение за определяне на обезщетението. Не е отчел обстоятелството, че ищцата е пълнолетна, в активна трудоспособна възраст, създала собствено семейство, има малко дете, за което се грижи, което й позволява по - добре да отреагира на внезапната смърт на баща си и да преодолее мъката от неговата загуба. При преценка интензитета на претърпените неимуществени вреди следва да се държи сметка и за възрастта на увредения и семейния му статус. Следва да се отчетат не само конкретните измерения на понесените от смъртта на близък роднина душевни страдания, но и последствията от нея за увредените лица. В тази връзка следва да се отбележи, че невръстните и непълнолетни деца са по – уязвими в психологически план в сравнение с пълнолетните от смъртта на техен родител. В етапа на своето психологическо развитие те губят близък човек, който е отговорен за тяхното отглеждане и възпитание, пример за подражание, финансова и морална опора, който им осигурява стабилност, сигурност, увереност и спокойствие, незаменими фактори за тяхното психоемоционално развитие и израстването им като зрели личности.

Последствията от смъртта на родител оказват трайно въздействие върху психиката на децата и техния живот, поради което обезщетенията за неимуществени вреди са в по – голям размер в сравнение с обезщетенията на навършилите пълнолетие, особено когато са създали собствени семейства, както е в случая. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от окръжния съд обезщетение в размер на 180 000 лв. е завишено и не съответства и интензитета и продължителността на преживените болки и страдания, които освен от степента на близост и привързаност се определя и от възрастта и семейния статус на ищцата, което й позволява да преодолее загубата на баща си без дългосрочни и трайни последствия. Справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата 4 болки и страдания от смъртта на баща си съдът счита за 140 000 лв.

Що се отнася до релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е пътувал без предпазен колан, съдът намира следното: Неизпълнението на задължението по чл. 137а, ал. 1 ЗДП за използване на обезопасителен колан ще бъде в причинна връзка с настъпилия резултат само ако той би предпазил пострадалия от получаване на уврежданията, довели до леталния му изход. В тази връзка по делото са приети две комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи, които дават противоположен отговор по този въпрос. Вследствие на ПТП починалият С.Ж.С. е получил: 1) разкъсноконтузна рана, кръвонасядания и охлузване по челото в дясно; 2) гръдна травма - кръвонасядания на кожата на гръдния кош, счупване на VI, VII и VIII ребра в дясно по средна мишнична линия и по лопаткова линия, счупване на II и III ребра по ключична линия и V, VI, VII и VIII ребра в ляво по предна и средна мишнична линия; контузия на белия дроб в дясно: свободно изляла се кръв в гръдната кухина; 3) Коремна травма - разкъсване на слезка с наложило се оперативно отстраняване на същата; контузия е пропуквания на повърхността и в дълбочина на черния дроб, наличие на свободно изляла се кръв в коремната кухина - 150 мл.; 4) Счупване костите на срамната кост с кръвонасядане на тъкани около тях: 5) Охлузване и кръвонасядане на лявото коляно. Според вещите лица д – р Т.П. и инж. И.И. към момента на произшествието пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като в противен случай уврежданията щяха да са много по – тежки и щеше да има увреждания и в областта на главата.

Според втората съдебномедицинска и автотехническа експертиза, извършена от вещите лица д – р М.К. и инж. В.В. движението на тялото на пострадалия в автомобила първо напред и надясно, след това на ляво, а при установяване на автомобила в покой и на дясно е възможно само при непоставен предпазен колан. При поставен предпазен колан тялото на починалия не би имало движение напред и надясно, но ще има известна свобода за движение на торса на тялото на ляво и на дясно. Отделно от това получените контузии на десен бял дроб и хемоторакс, както и на черния дроб са невъзможни при поставен обезопасителен колан. Нараняванията на слезката и черният дроб изисква сериозно травматично въздействие върху тях 5 поради това, че те са значително еластични и не се нараняват лесно. При поставен колан не биха се получили и счупванията на двете рамена на срамната кост на таза, тъй като колана осигурява плътното му прибиране към седалката.

При съпоставка на двете заключения съдът кредитира становището на вещите лица по втората експертиза, според която към момента на произшествието пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан. В тази насока е категоричното становище на вещите лица д – р М.К. и инж.

В.В., че неползването на предпазен е довело до тежките травматични увреждания на белия дроб, слезката и черния дроб, които не бих настъпили, ако пострадалия е бил с предпазен колан. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод са фрактурите на двете рамена на срамната кост на таза, които не биха се получили при поставен колан, чиято функция е да задържи таза към седалката. В подкрепа на изложеното следва да се отчетат и данните от протокола за оглед, според които десният колан е блокиран в прибрано състояние (което показва, че не е бил поставен под напрежение), а левият (на водача) е разгърнат. Това може да обясни и защо водачът на лекия автомобил не е получил толкова тежки увреждания за разлика от починалия. Що се отнася до липсата на тежки увреждания в областта на главата, посоченото обстоятелство следва да се обясни по – скоро със задействането на въздушната възглавница, отколкото с използването на обезопасителен колан.