Решение № 1992 от 06.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1992 гр. Пловдив, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330115600 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с осъдителен иск предявен от В. П. П. против „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 9 000 лева, представляващи разликата над платения от ответника до пълния дължим размер от 15 000 лева, застрахователно обезщетение за действителните претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното плащане; 4750,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2019 г. до 14.09.2022 г., върху пълния размер на дължимото обезщетение от 15 000 лева; 683,78 лева, представляващи имуществени вреди от получено по – малко възнаграждение, представляваща разлика между нетно трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 02.08.2019 г. до 01.10.2019 г., ведно със законна лихва от *** г. до окончателното изплащане, както и 205,14 лева – обезщетение за забава върху главницата от 683,78 лева за периода 01.10.2019 г. до 14.09.2022 г., всички претендирани вреди произтекли в резултат на реализирано ПТП на *****г. в гр. П., на кръстовището между ул.“Б. ш.“ и ул.“П.“, причинено виновно от делинквента В. Ф. И., водач на лек автомобил „О. В.“, с рег.№ ****, застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника.

В исковата молба се излагат съображения, че на *****г. в гр. П., на кръстовището между ул.“Б. ш.“ и ул.“П.“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Д.Л.“ с рег.№ ****, собственост на Агенция „Митници“ с водач В. П. П. и лек автомобил 1

„О. В.“ с рег.№ *****, собственост и управляван от В. Ф. И., поради отнемането на предимство на движещия се по главния път лек автомобил “Д.“, като на ищеца, като водач на МПС „Д. Л.“, била причинена комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата; сътресение на мозъка /зашеметяване/; контузия на лявата мишница и лявата предмишница; охлузване на гръдния кош; охлузване и кръвонасядания по десния хълбок; охлузвания по крайниците, с лечение в болнично заведение за периода ....-...г. и отпуск по болест за срок от 02.08.2019г. до 24.09.2019г., признати за трудова злополука.

Твърди се, че за случая било образувано д.п. № ....г. по описа на Сектор „Разследване престъпления по транспорта“ - 04 РУ гр.П. при ОД МВР гр. Пловдив, по което било повдигнато обвинение срещу В. И. Ф. за причинена средна телесна повреда на пътуващия заедно с ищеца, негов колега – Г. Ю.Ч. Наказателното производство приключило с Решение №****г. по АНД № ****г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на ****г., с което Васко Филипов Иванов е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б."б",пр.2 от НК, но освободен от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК му е наложено административно наказание от 2500лева.

Навеждат се доводи, че към датата на настъпване на ПТП, отговорността на виновния водач на лек автомобил „О. В.“, с рег.№**** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника за периода 29.12.2018г. - 28.12.2019г.

Посочва се, че на **** г. била предявена застрахователна претенция пред ответника, която била заведена под щета № ****, като в резултат на **** г. ищецът получил по своята банкова сметка от ответника сумата в размер на 6062 лева, която била определено застрахователно обезщетение от ответника. Излагат се твърдения, че ищецът е преживял изключителни телесните увреди - изпитвал огромни болки и затруднение при работа. Станал трудно подвижен с крайниците, като травмите не са излекувани в продължение на отпуска по болест, продължили близо 2 месеца, но и продължават към момента, като поради това продължава да взема обезболяващи лекарства. Наред с посоченото, от ПТП на ищеца била причинена страхова невроза при шофиране на МПС, което е свързано с професията му (митнически служител) и за това ищецът вземал подходящи лекарства за потискането й - аналгетици (аналгин, трамадол, бромхексин цефотаксим и др.).

Така платеният размер на обезщетение обаче не съответствал на действителния размер на причинените вреди, а именно: сумата в размер на 15 000 лева – неимуществени вреди и сумата 698,63 лева – имуществени, в размер на разликата между получаваното трудово възнаграждение и получения по – малък размер на обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 02.08.2019 г. до 01.10.2019 г.

2

Сочи се също така, че ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 47,40 лева – представляващи направени разноски за лечение, които били заплатени доброволно от ответника по предявената пред него претенция, поради което не се претендират в настоящото производство. Върху пълните размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се претендира обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя до датата на доброволно частично плащане - **** г., както и обезщетение за забава от следващия ден до окончателното плащане, начислено върху претендираните в настоящото производство като дължим остатък размери на обезщетенията до окончателното плащане. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорват предявените претенции по основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № **** и настъпването на ПТП по начина описан в исковата молба, както и причинените на ищеца при същото телесни увреждания. Оспорва се, че предявените претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди не подлежат на обезщетяване, доколкото изплатеното от дружеството обезщетение в размер на 6062,25 лева е напълно достатъчно за репариране на претърпените вреди и пропуснатите ползи, доколкото за травмите на ищеца е приложено консервативно лечение, изписан е на **** г. с подобрение и препоръки за домашен режим.

Полученото мозъчно сътресение е в лека степен, а другите контузии също не са тежки и не предполагат оперативна намеса, а само консервативно лечение.

Предявява се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като се твърди, че ищецът е бил без правилно поставен обезопасителен колан, като по този начин е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поради изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С протоколно определение от *****г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на исковите претенции под формата на тяхното намаляване, чрез частично оттегляне, като същите се считат предявени в размерите, както следва:

За сумата от 1 229,17 лева, представляваща лихва за периода от 24.11.2021 г. до 14.09.2022 г., върху цялото претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 4 750,01 лева производството е прекратено, поради оттегляне на претенцията.

За сумата от 338,64 лева, обезщетение за имуществени вреди от получено по – малко възнаграждение – разлика между нетното трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 02.08.2019 г. до 01.10.2019 3 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 683,78 лева производството е прекратено, поради оттегляне на претенцията.

За сумата от 101,60 лева лихва от 24.11.2021 г. до 14.09.2022 г., върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 338,64 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 205,14 лева производството е прекратено, поради оттегляне на претенцията.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пловдив е сезиран с иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се подвежда под разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ищеца до ответника и разписка към нея /л. 22-23/, се установява, че на **** г. същият е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки: 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника застраховател.

4

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

С Определение № *****г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на *****г. в гр. П., на кръстовището между ул.“Б. ш.“ и ул.“П.“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Д.-Л.“ с рег.№ ****, собственост на Агенция „Митници" с водач В. П. П. и лек автомобил „О. В.“ с рег.№****, собственост и управляван от В. Ф.

И., поради отнемането на предимство на движещия се по главния път лек автомобил “Д.“.

От приложеното към настоящото дело АНД № **** г. по описа на Районен съд Пловдив се установява, че с влязло в сила на *** г. решение № **** г. постановено по посоченото дело, водачът на лек автомобил „О. В.“ с рег.№ **** В. Ф. И. е признат за виновен в това, че на ****г. в гр. П., на кръстовището на ул. „Б. ш.“ и ул. „П.“, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с регистрационен № **** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ и чл.

46, ал. 2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г. Ю. Ч., ЕГН **********.