Решение № 400 от 22.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100500359 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД (в качеството на взискател) срещу постановление от 08.06.2023 г. по изпълнително дело № 20147860401076 по описа на ЧСИ М. *******, с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че не са били налице основания за постановяване на обжалваното постановление, тъй като ЧСИ не е посочил на коя дата е настъпила перемцията по изпълнителното дело, като съдебният изпълнител не е компетентен да се произнася по въпроса относно погасяване на вземанията по давност. Счита, че по изпълнителното дело са извършвани регулярно изпълнителни действия и са подавани молби за извършването на такива, поради което не са били налице предпоставките за прекратяване на същото. Ето защо, счита, че обжалваното постановление се явява неправилно, поради което моли същото да бъде отменено. Претендира разноските по производството.

Длъжникът по изпълнителното дело – М.Д.Р., оспорва жалбата, като счита, че постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е правилно.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М. ******* е посочил, че жалбата е 1 неоснователна. Твърди, че изпълнителното дело е образувано на 25.09.2014 г., а последното искано от взискателя изпълнително действие е на 12.02.2016 г., поради което към момента на постановяване на обжалваното постановление е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 08.09.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 08.06.2023 г., връчено на жалбоподателя на 25.08.2023 г., видно от разписката за връчване. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20147860401076 по описа на ЧСИ М. *******, същото е образувано на 25.09.2014 г. за принудително събиране на суми, съгласно изпълнителен лист от 29.08.2014 г., издаден по гр.д. № 23177/2014 г. по описа на СРС, 124 състав. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: с молбата за образуване е възложено на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, на 12.02.2016 г. взискателят е подал молба за извършване на изпълнителни действия, на 27.07.2016 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. В периода след 27.07.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (жалбоподател) да е поискал извършването на такива.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратяване с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 27.07.2018 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.

2

Ето защо, правилно с обжалваното постановление съдебният изпълнител е констатирал прекратяването по силата на закона на процесното изпълнително дело, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само длъжникът има право на разноски, но същият не е претендирал такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на взискателя по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 08.06.2023 на частен съдебен изпълнител М. ******* по изпълнително дело № 20147860401076, с което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3