Решение № 415 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100112605 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца „БКС Витоша” ЕАД срещу ответниците И. П. В., К. П. В., М. Пе. К. - В., М. Б. А., А. А., Ж. И. Ф., И. Ч. Ж. и Ч. Ч. Ж..

Предявени са при условията на евентуалност искове от ищцовото дружество срещу горепосочените ответници, както следва:

1 ) И с к по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 19.07.2002 г., постановено по гр.д. № 8243/1999 г. на СРС, 45 състав; на решение от 17.05.2006 г. по гр.д. № 5754/2002 г. на СГС; решение № 145 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 839/2007 г. на ВКС, I г.о.

2 ) При условията на евентуалност спрямо исковете за нищожност, отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено по давност и не подлежи на изпълнение правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8423/1999 г., на СРС, 45 състав, за премахване от страна на „БКС Витоша” ЕАД на едноетажна сграда с площ от 528 кв.м., със стоманена носеща конструкция и панелни ограждащи стени, находяща се в дворно място с площ от 1757 кв.м., с административен адрес: гр. ****, което дворно място е заснето с идентификатор ***, със заповед № РД 18-51 от 15.07.20210 г. на изпълнителен директор на АГКК, представляващо по предходен план УПИ XIX - 1205, кв. 37, местността „Овча купел“, гр. София, и за което е образувано изп. дело № 2153/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я..

В исковата молба са изложени твърдения, че посочените по-горе ответници, както и техните праводатели, са били ищци по гр.д. № 8423/1999 г., на СРС - 45 състав, образувано по предявени срещу „БКС Витоша” ЕАД искове по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 97, ал. 1 ЗС (отм.) и чл. 498, ал. 2 ГПК (отм.)

Исковете били с предмет, както следва: за ревандикация относно застроено дворно място с площ от 1757 кв.м., а административен адрес: гр. ****, заснето с идентификатор ***, със заповед № РД 18-51 от 15.07.20210 г. на изпълнителен директор на АГКК, представляващо по предходен план УПИ XIX - 1205, кв. 37, местността „Овча купел“, гр.

София; по отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) срещу 1

„БКС Витоша” ЕАД относно изградената върху мястото едноетажна сграда с площ от 528 кв.м. със стоманена носеща конструкция и панелни ограждащи стени, при граници на сградата: от две страни - ул. „Бойчо Огнянов“ и ул. „Лечебно изворче“, парцел XVIII - 1204, парцел XII - 592, парцел XI - 1159 и парцел XII - 1159, кв. 37.

Твърди се, че със същата искова молба са били предявени и негаторен иск по чл. 109 ЗС за премахване на сградата, както иск за признаване за установено, че вписването на включването в капитала на „БКС Витоша” ЕАД на едноетажната постройка е несъществуващо обстоятелство - по чл. 498 ГПК (отм.)

С решение по посоченото производство, чието разглеждане е преминало в три инстанции: решение от 19.07.2002 г. по гр.д. № 8423/1999 г., на СРС, 45 състав; решение от 17.05.2006 г. по гр.д. № 5754/2002 г. на СГС, II-Г въззив. отделение; и решение № 145 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 839/2007 г. на ВКС, Първо ГО, са уважени като основателни предявените искове, и спрямо „БКС Витоша“ ЕАД, е признато, че дружеството не е собственик на процесната сграда (уважен отрицателен установителен иск), като е осъдено да предаде собствеността и владението на дворното място на основание чл. 108 ЗС, а на основание чл. 109 ЗС е било осъдено да премахне съществуващата постройка, и е признато на основание чл. 498 ГПК (отм.), че вписването на сградата в капитала му е несъществуващо обстоятелство. Отделно от това е било присъдено и обезщетение за лишаване от ползване в периода 15.09.1994 г. - 15.09.1999 г.

Ищецът счита, че постановените в предходния исков процес решения на трите съдебни инстанции са нищожни, защото задължават ответника да премахне сграда, която не е негова собственост и в поземлен имот, до който дружеството няма достъп, доколкото също не я притежава. В този смисъл диспозитивът на решението съдържал противоречиви обстоятелства, препятстващи неговото изпълнение - премахване на чужда вещ, за която нямало данни да е изградена от „БКС Витоша“ ЕАД. Отделно от това, понастоящем имало спор за собственост между ищците, респективно техните правоприемници, и трето за делото лице - И.Л.Б..

Счита, че с едновременното уважаване на исковете по чл. 108 ЗС, по чл. 109 ЗС и по чл. 59 ЗЗД се препятства възможността за тяхното изпълнение като взаимно изключващи се права, а съединяването на исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 109 ЗС би било възможно само ако ищецът се отрича от правото да търси обезщетение за лишаване от ползване, какъвто обаче той изрично получава. Поддържа, че, ако сградата е била незаконно изградена и се намира в имот на ищците, тя би представлявала приращение на този имот, което също е още един довод за нищожност на съдебното решение.

Ищецът изрично сочи, че посочените съдебни решения в предходно развилия се процес са постановени от компетентен орган, в кръга на правораздавателната му власт, в изискуемата от закона писмена форма и волята на съда е била изразена в мотивите по разбираем начин, но счита, че решението е нищожно, защото не може да се реализира изпълнителната сила поради фактическата невъзможност за изпълнение, каквато е разрушаването и премахването на вещ, непритежавана от длъжника.

В условията на евентуалност въвежда и твърдения, че понастоящем е погасено по давност правото да искат принудително от „БКС Витоша“ ЕАД да премахне сградата, предмет на уважения иск по чл. 109 ЗС. Поддържа, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.04.2008 г. е било образувано изпълнително дело № 2153/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я. за премахване на едноетажна сграда с площ от 528 кв.м., находяща се в УПИ XIX-1205, при граници на сградата: от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и ул. „Лечебно изворче“, парцел XVIII - 1204, парцел XII - 592, парцел XI - 1159 и парцел XII - 1159, кв. 37. Твърди, че от влизане в сила на решението, което е станало на 18.02.2008 г., евентуално от издаването на изпълнителния лист на 11.04.2008 г., притезателното право на настоящите ответници не е реализирано в период, по-дълъг от 5 години, поради което следва да се счита за погасено.

Ответниците И. П. В., К. П. В., М. Б. А., А. А., Ж. И. Ф. и И. Ч. Ж., чрез адв. М., са 2 подали отговор, с който оспорват исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Считат, че изтъкнатите от ищеца обстоятелства не биха могли да бъдат аргумент за нищожност на съдебните решения, включително и поради евентуална фактическа невъзможност да се реализира изпълнителната сила на решението.

По отношение на иска за установяване, че не съществува правото на ответниците да искат от ищцовото дружество принудителното премахване на процесната сграда, считат, че е налице злоупотреба с право, целяща спиране на изпълнителното дело на ЧСИ С.Я. за четвърти пореден път от неговото образуване през 2017 г.

Ответникът Ч. Ч. Ж. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като недопустими, тъй като съдебното решение не може да се оспорва с посочените в исковата молба обстоятелства. При условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни, без да излага конкретни твърдения.

Ответникът М. П. К. - В. - редовно уведомена, не е подала отговор.

Третото лице помагач на страната на ищеца – И.Л.Б. не е изразила становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на съдебните решения:

Видно от представените по делото съдебни решения, а именно: Решение от 19.07.2002 г., постановено по гр.д. № 8243/1999 г. на СРС, 45 състав, Решение от 17.05.2006 г. по гр.д.

№ 5754/2002 г. на СГС, Решение № 145 от 18.02.2008 г. по гр.д. № 839/2007 г. на ВКС, I г.о.

(влязло в сила), ищецът в настоящото исково производство „БКС Витоша“ ЕАД е бил осъден:

На основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху имот 1205, намиращ се в парцел XIV - за КОО и трафопост в кв. 37, с площ от около 1875 кв. м., при граници на имота от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, имот пл. № 1204, парцел XIII-592, парцел XI-1159 и парцер XII-1159 от кв. 37, а по последното изменение на регулационен план от 14.05.2002 г. - урегурилан поземлен имот XIX-1205, при граници: от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, парцел XVIII-1204, парцел XIII-592, парцел XI-1159 и парцел XII-1159 от кв. 37, на ищците В.Т.В., К. П. В., И. П. В., Л.А.Ш., Ц.К. К., В.Г.Л., А.Б.К.-А., Ж. И. Ф. и Ч. Л. Ж..

На основание чл. 109 ЗС да премахне едноетажна сграда с площ от 528 кв.м. със стоманена носеща конструкция и панелни ограждащи стени, находяща се в урегурилан поземлен имот XIX-1205, при граници: от две страни ул. „Бойчо Огнянов“ и „Лечебно изворче“, парцел XVIII-1204, парцел XIII-592, парцел XI-1159 и парцел XII-1159 от кв. 37.

В депозирана искова молба се твърди, че така постановените съдебни решения са нищожни, поради обстоятелството, че ищцовото дружество на основание чл. 109 ЗС е било осъдено да премахне построената сграда, която не е негова собственост и се намира в чужд недвижим имот, което прави фактически невъзможно изпълнението на съдебното решение.

Иск за нищожност на съдебно решение може да бъде предявен безсрочно във времето от страна, притежаваща правен интерес, като в конкретния случай релевираните от ищеца обстоятелства не могат да служат като основание за прогласяване на нищожността на постановените съдебни решения. В закона липсват конкретно посочени пороци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт, като такива са изведени в съдебната практика и в правната доктрина. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено, че нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. В съдебната практика еднозначно се приема, че за да бъде уважен предявеният иск, следва твърдението за нищожността на влязлото в сила съдебно решение да е въз основа на 3 някое от изведените в съдебната практика основания - в този смисъл са Определение № 4718/21.10.2025 г. по гр.д. № 2673/2024 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 60138/26.01.2022 г. по гр.д. № 723/2021 г. на ВКС, ГК, I г.о.).

Обстоятелството, че ищецът счита, че в постановените съдебни решения са налице противоречиви обстоятелства, препятстващи тяхното изпълнение, тъй като „БКС Витоша“ ЕАД е било осъдено да премахне сграда, намираща се в чужд недвижим имот, не може да служи като основание за нищожност на съдебния акт. Твърдяното от ищеца неправилно прилагане на определени правни норми не води до нищожност на решенията, с които дружеството е било осъдено да премахне процесната едноетажна сграда (Определение № 144/14.01.2026 г. по гр.д. № 3419/2025 г. на ВКС, I г.о.). Евентуално нарушение на материалния закон или същественото нарушение на съдопроизводствените правила е относимо към правилността на решението, чиято проверка се извършва в производството по обжалване на невлезлия в сила съдебен акт, както и в съответните хипотези на чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

В решението на първата инстанция по гр.д. № 8243/1999 г. на СРС, 45 състав са изложени ясни и безпротиворечиви мотиви, че процесната постройка, предмет на иска по чл. 109 ЗС, е изградена незаконно от „БКС Витоша” ЕАД в имота на ищците. Дали тези мотиви са правилни или не е без правно значение, защото не съставляват порок, който може да доведе до нищожност, а до неправилност на решението.

Евентуална последваща промяна на собствеността върху поземления имот, върху който е изградена сградата, или спор за титулярството на това право, също не са обстоятелства, обуславящи нищожност на съдебното решение, а са относими към легитимацията на лицето, имащо право да иска от дружеството премахването на сградата, т.е. касая изпълнението на съдебно признатото право.