Решение № 5 от 16.01.2025, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 367/2024
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 16.01.2025
- В сила
- 02.05.2025
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 изречение последно · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.483, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. К., 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20245320200367 по описа за 2024 година Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Г. М. Х. с ЕГН **********, с адрес гр.К., ул.
“************** обжалва наказателно постановление № 24-0281-000100 от 06.03.2024 г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К. с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл.483, ал. 1, т.1 от КЗ.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание, чрез писмено становище от процесуалният си представител адв. П. поддържа жалбата, като взема становище за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като жалбоподателят е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на 06.02.2024г. в 18:36 ч., но за начало на полицата по договора бил въведен час 20:36 ч. Счита, че отговорността на застрахователя за това отбелязване не следва да се прехвърля върху жалбоподателя. Намира, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, поради което моли съда да отмени процесното НП. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е собственик на лек автомобил Ф. модел Г. с рег. № 1
**************, като имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица ************** с начало 00:00ч. на 28.06.2023 г. и прекратена на 13.01.2024г.
На 06.02.2024г. в 18:36 ч., жалбоподателят сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Около 19:30 часа, в същия ден той управлявал собствения си лек автомобил, като се движел в с.Р. по ул.“**************. В същото време, изпълнявайки служебните си задължения по КАТ, на улицата се намирали свидетелите Л. и С. – служители в РУ К.. Жалбоподателят бил спрян от тях за проверка. В хода на проверката, при въвеждане на данните на автомобила в работни станции за отдалечен достъп (РСОД), полицейските служители установили, че за автомобила в момента на проверката няма действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изискали обяснения и документи от водача, който им оказал съдействие. Обяснил им, че е сключил застраховка "Гражданска отговорност" и им представил полицата за сключена на 06.02.2024г. в 18:36 ч. такава.
Въпреки това свид. Л. съставил в присъствието на жалбоподателя АУАН серия АД и № 666817 от 06.02.2024г. В него актосъставителя Л. посочил, че Х. управлявал посочения автомобил, негова собственост без сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към дата и часа на извършване на проверката. Свидетелят приел, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и го отразил в АУАН. Х. подписал акта без възражения.
Началник група в ОДМВР П., РУ К. издал обжалваното Наказателно постановление № 24-0281-000100 от 06.03.2024 г. с което на Г. М. Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ - глоба в размер на 250 лв.
Видно от писмото и приложената към него справка от базата данни на Информационен център към гаранционен фонд е, че за лек автомобил марка " Ф.“ модел Г. с рег. № **************, в ************** има сключен застрахователен договор по полица ************** с дата и час на издаване 06.02.2024 г. в 18,36 ч. и начало – 06.02.2024 г. в 20,36 ч.
Съгласно приложената по делото Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г.
Началника на група в ОДМВР П., РУ К. е оправомощен да издава НП за извършени нарушения по КЗ.
Изложената фактическа обстановка се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени средства - АУАН – 1 бр., писмо от Гаранционния фонд - 1бр., НП - 1 бр., справка за нарушител, Заповед № 317з-7973/30.08.2021 г., справки от КАТ за собственост на МПС, както и от изслушването на актосъставителя Л. и свидетеля С.. От показанията им се установява, че при въвеждане на рег. номер на управлявания от Х. автомобил, системата показала, че автомобилът е без задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Те провели разговор 2 с жалбоподателя на място, видели полицата за застраховка, но според станцията за отдалечен достъп, автомобилът на Х. е нямал редовна застраховка. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и съдът ги кредитира и ползва.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При проверката на редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, както и на законосъобразността на процедурата по издаване на същите, съдът констатира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на АУАН и на НП. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в хода на производството доказателства. В тази връзка съдът не приема възражението на жалбоподателя за извършено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП не било отбелязано до кога е била валидна застраховката ГО, понеже това обстоятелство въобще не е необходимо да се отразява в тези документи.
В разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН законодателят е извел легалната дефиниция за административно нарушение, а именно това е деяние, извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление и обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или правен принцип. В настоящия казус тя представлява противоречие с разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно физическо лице, което е собственик на моторно превозно средство и не изпълнило задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят Г. Х. е собственик на лек автомобил марка "Ф.“ модел Г. с рег. № ************** , който на 06.02.2024 г. в 19:30 часа, в с.Р. по ул.“************** го е управлявал без валиден действащ договор за 3 застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" и с тези си действия, жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т.
1 от КЗ. Констатира се, че жалбоподателят Х. е сключил застрахователен договор на същия ден - 06.02.2024 г. в 18, 36 ч., но с начало на действие – 06.02.2024 г. в 20, 36 ч. или 1 час след извършване на проверката.
Съдът счита, че макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, не е извършено виновно, тъй като договорът за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е сключен 1 час по-рано от извършената проверка. В административно-наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или евентуален умисъл. Съдът намира, че тъй като действието на застрахователния договор е започнало по-късно, но е сключен преди управлението на автомобила, нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя Х..
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение, съдът намира следното:
В обжалваното НП административно наказващият орган накратко е коментирал дали следва или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност с отправяне на предупреждение, като е приел, че деянието не е маловажно.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона /Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 година на ВКС/. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по КЗ, следва да се съобразяват разпоредбите на въведеното с измененията в ЗАНН в сила от 23.12.2021 г. легално определение на понятието "маловажен случай", като с разпоредбата на § 1, ал.
1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От анализа на горното следва извода, че дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен 4 случай, следва да се преценяват по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
В конкретния случай съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал действаща застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на притежавания от него и управляван лек автомобил, тъй като около 1 час преди това е сключил такъв договор, но действието му е настъпвало 1 час след извършената проверка от контролните органи /сключен в 18.36ч., проверката в 19,30 ч., а валидно действие на договора в 20,36 ч. на същата дата/ и в този интервал от време той е управлявал без действаща застраховка. По делото обаче няма данни да са произлезли някакви вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай. Въз основа на посочените обстоятелства съдът приема, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл.