Определение № 223 от 10.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Шумен, 10.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233600500120 по описа за 2023 година Производството е образувано по две частни жалби: първата с рег. № 518/13.01.2023г. депозирана от Т. А. Б. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв. В. М. ШАК против определение № 2803 от 23.12.2022г., постановено по гр. д. № 20223630102175 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявеният от ищцата иск за обявяване на развален договор № 501114622 от 17.05.2021г. за продажба на изплащане сключен между нея и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и втората с рег. № 2211/15.02.2023г. депозирана от Т. А. Б. с ЕГН ********** от гр. Шумен, чрез адв. В. М. от ШАК срещу определение № 260/01.02.2023г. по същото дело, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, е допълнено горното определение № 2803 от 23.12.2022г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника сумата от 50.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателката излага, че за да прекрати производството в тази му част, съдът неправилно е приел, че процесния договор за предоставяне на услуги и лизингови вещи, не подлежи на разваляне по см. на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като в изчерпателно изброените случаи на текста, не попадало такъв тип договори. Сочи, че разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП била специална по отношение на общия текст на чл. 87 от ЗЗД и съда следвало да приложи нея. Като е прекратил производството, съда е препятствал правото на ищеца да докаже, че още през м. юли 2021г. е започнало производството по ЗЗП, тъй като били налице предпоставките на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП за разваляне на договора. С подадената искова молба не се целяло разваляне на договора по см. на чл. 87 от ЗЗД, а обявяването му за развален във връзка с направеното такова искане от страна на ищеца по реда на ЗЗП, поради което моли съда да отмени обжалваното определение. Също така счита, че неправилно първоинстанционния съд е присъдил разноски, тъй като такова искане не било отправено и следователно съда не дължал произнасяне по 1 него.

Ответника по жалбата, чрез процесуалният си представител юриск.

Петър Петков е депозирал отговор само по първата жалба, в който излага становище за правилност и законосъобразност на същото.

Частните жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни и допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на жалбоподателката Т. А. Б. с ЕГН ********** срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по искове с пр. основание чл. 114, ал. 1, т. 1 вр. чл. 113, чл. 117, чл. 123 и чл. 124 от ЗЗП, с искане съда да обяви за развален сключения между страните договор за продажба на изплащане и да осъди ответника да възстанови заплатената покупна цена в размер на 383.52 лева за закупения мобилен телефон марка TCL 20 5 G Grey + PB TTEC, МОДЕЛ 32 DS520, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С оглед направени възражения от ответника, с отговора на исковата молба, с първото обжалваното определение първоинстанционния съд е прекратил частично производството, само по отношение на искането за разваляне на процесния договор за продажба на изплащане. В мотивите си е приел, че на разваляне по съдебен ред, подлежат само договорите, изрично посочени в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, а процесния не е сред тях, поради което съда не можел да го обяви за развален. Развалянето на такъв вид договор, ставало с едностранно волеизявление отправено от едната до другата страна. С второто обжалвано определение, по реда на чл. 248 от ГПК, съда е допълнил определението за частично прекратяване на производството и е осъдил ищцата на осн. чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК да заплати на ответника сумата от 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за защита по частично прекратения иск.

Настоящия съдебен състав намира и двете определения за правилни. По съдебен ред – чрез предявяване на конститутивен иск, се упражняват само тези потестативни права, за които това е предвидено в закона. Такова е например правото на разваляне на сделки, с предмет вещни права върху недвижими имоти съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. За развалянето на договори за продажба на движими вещи, какъвто е процесния договор за продажба на изплащане на мобилен телефон, не е предвиден съдебен ред. Затова правото на разваляне, следва да се упражни съобразно общото правило на чл. 87, ал. 1 о т ЗЗД, че договорите се развалят извънсъдебно – чрез отправяне на едностранно волеизявление, което следва да бъде получено от адресата. Това обаче не означава, че правото на разваляне се упражнява по съдебен ред, тъй като по съдебен ред се претендират последиците от развалянето, които са настъпили преди или с връчване на исковата молба, а не с постановяване на конститутивно съдебно решение за разваляне на договора. Ето защо при 2 липса на законоустановен съдебен ред за упражняване на правото на разваляне, предявеният иск за разваляне на договора се явява недопустим , поради липса на правен интерес (в този смисъл е Определение № 255/25.05.2017 по дело № 1695/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.). По тези съображения исковата молба, в частта й, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви сключеният между страните договор на 17.05.2021г . за развален, се явява недопустима и правилно първоинстанционния съд, е прекратил производството образувано по нея, в тази й част.

Правилно на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, съда е допълнил определението си за частично прекратяване на производството и на осн.78, ал. 4 вр. ал. 8 от ГПК, е присъдил разноски на ответника в размер на 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Доколкото с обжалваният съдебен акт, е прекратено частично производството по делото, в частта по искането за обявяване на договора за развален, то ответникът има право на разноски. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че съда не бил сезиран с такова искане. От материалите по делото е видно, че още с подаването на отговора на исковата молба, ответника е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и след като съда е пропуснал да се произнесе с определението за частично прекратяване, то искането за присъждане на разноски, както и представянето на доказателства за направени такива, може да бъде направено от страната с допълнителна молба по чл. 248 от ГПК, след постановяването на определението за прекратяване. Това е процесуалния ред за упражняване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като страните нямат задължение по закон, по време на процеса да правят искане за разноски. За приключване на производството по делото, ответника узнава с получаване на съобщението за определението, с което производството по делото е прекратено и правото на разноски за заинтересованите страни, произтича от нормата на чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК и може да се реализира, единствено с молба, подадена по реда на чл. 248 от ГПК, каквото в случая е сторил ответника, с подаването на молбата от 10.01.2023г. съдържаща искане за присъждане на разноски, по частично прекратеното производство.

Предвид всички изложено по – горе и двете жалби, като неоснователни следва да се оставят без уважение, а обжалваните определения, като правилни и законосъобразни да се потвърдят.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2803 от 23.12.2022г., постановено по гр. д. № 20223630102175 по описа на РС – Шумен, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявеният от ищцата Т. А. Б. с ЕГН ********** иск за обявяване на развален договор № 501114622 от 17.05.2021г. за продажба на изплащане, сключен между нея и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и определение № 260/01.02.2023г. по същото дело, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, е допълнено определение № 2803 от 23.12.2022г. и ищцата Т. А. Б. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника сумата от 50.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4