Решение № 5132 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5132 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110150152 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молба с вх.№ 370112/11.11.2025 г. от Д. Б. Ч. против М. С. А., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3300,00 лева, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, използвайки собствените на ищеца 40/289 ид.ч. от 15 кв.м. от помещение за общо ползване на тавана на сградата с адрес: *************, през периода от 27.10.2020 г. до 27.10.2025 г.; 2/ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1324,79 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2022 г. до 27.10.2025 г.

В исковата молба ищцата твърди, че се легитимира като собственик на апартамент, находящ се в *************, на втори надпартерен етаж, заедно с таванско помещение, заедно с 40/289 ид.ч. от общите части на сградата и мястото.

Сочи, че ответницата се легитимира като собственик на ап.16 в същата жилищна сграда, находящ се на пети надпартерен етаж, заедно с таванско помещение № 19, заедно с избено помещение № 16, заедно с 6/289 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място в което е построена същата. Ищцата твърди още, че в таванската част на сградата е изградено помещение за общо ползване, определено като „сушилня“ с площ от 15 кв.м., което граничи с имота на ответница.

Поддържа, че преди няколко години ответницата извършила противозаконно 1 преустройство, като съборила страна между нейния имот и гореописаното общо помещение, като по този начин прекратила достъпа до последното на останалите съсобственици, включително и на ищцата. Според ищцата, ответницата се е обогатила неоснователно, тъй като ползва еднолично притежаваните от нея 40/289 ид.ч. от процесното общо помещение. По изложените в исковата молба и последващата уточнителна молба доводи, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове за главница и обезщетение за забава. Претендира и сторените в хода на производството разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор се изразява становище за нередовност на исковата молба, тъй като предявения иск е с неясен петитум – не ставало ясно как е формирана сумата за главница. По същество на спора се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Изразява се становище, че представените от ищцата документи не могат да установят собствеността на имота, нито статута му – частна собственост или обща част в етажна собственост. Поддържа се още, че на таванския етаж на сградата няма друго помещение с големина от 15 кв.м., като никой освен ответницата няма документ за собственост на таванско помещение с такава големина. Излагат се доводи, че посочения в нотариалния акт на ищцата 40/289 ид.ч. не отговарят на размера на притежавания от нея апартамент в сградата. По отношение на претенцията за забава се сочи, че не е отправена покана за нейното плащане и не е посочено как е формиран общия размер. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот№ 114 от 15.09.1994 г. по описа на Димитър Танев, нотариус с район на действие СРС и удостоверение за наследници на Л.Н.Г. се установява, че ищцата се легитимира като собственик на апартамент, находящ се в *************, на втори надпартерен етаж, заедно с таванско помещение от с полезна площ от 6,25 кв.м., без съседи по договор, заедно с избено помещение, с полезна площ от 5,91 кв.м., заедно с 40/289 ид.ч. от общите части на сградата и мястото, цялото от 289 кв.м., съставляващо парцел VII-10 от кв.35, *************

Между страните не се спори и от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том III, дело № 369/2006 г. по описа на Татяна Малеева, нотариус с район на действие СРС се установява, че ответницата се легитимира като собственик на апартамент № 16, находящ се на 6-ти - 5-ти надпартерен етаж в сграда на ************* в гр.София, заедно с таванско помещение № 19 с площ от около 15 кв.м., при съседи на таванското 2 помещение според документите за собственост: *************, коридор, стълбище, *************, заедно с избено помещение /мазе/ № 16, с площ около 5,00 кв.м., заедно с 6/289 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, в което е построена сградата.

По делото е приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 2, том II, рег.№ 2185, дело № 184/2023 г. по описа на Елка Илиева, нотариус с район на действие СРС, издаден по реда на с който ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот, но описан с данни по КККР и с допълнени съседи на таванско помещение № 19, въз основа на представени документи в нотариалното производство.

Съдът не обсъжда приложената към исковата молба съдебно-техническа експертиза, тъй като същата е изготвена за целите и нуждите на друго производство, а съгласно разпоредбите на ГПК доказателствата и доказателствените средства се събират устно и непосредствено пред съда, който разглежда делото. По аналогични съображения съдът не обсъжда и представената с молба от ищцата от 06.03.2026 г. съдебно-техническа експертиза, изготвена по административно дело на АССГ.

Съдът не обсъжда и приложените към исковата молба схеми, тъй като едната е изготвена от ищцата, а другата не е представена в цялост, липсва съставител и не може да се обоснове извод, че касае процесния недвижим имот По делото е приложен констативен акт № С19-2096/1/, съставен на 20.02.2024 г. от инспектори при РДНСК София, в който е отразено, че за извършеното преустройство на собствения на ответницата и описан по-горе тавански апартамент, не е представен одобрен проект, поради което извършеното преустройство представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Съдът не кредитира останалите изложени в констативния акт, извън компетентността на РДНСК констатации, а именно – относно правото на собственост на проверените обекти.

По делото е приложено решение № 1353/09.02.2026 г., постановено по адм.д.№ 7816/2025 г. на ВАС, от което се установява, че във връзка с горните констатации е била издадената заповед на началника на РДНСК за премахване на незаконен строеж.

Заповедта е била оспорена от жалбоподателя – настоящ ответник, но жалбата е била отхвърлена. Следва да се отбележи, че решението на ВАС е неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като предмет на административното производство е била законосъобразността на издаден административен акт, а не правото на собственост върху процесните идеални части.

По делото е приложено писмо от пълномощника на ищцата, изпратено до ответника на 06.03.2026 г., с което се претендира и за трети за настоящия спор обезщетение за лишаване от право да ползват съсобствен имот. В писмото не е посочен размер и период на претендираното обезщетение, нито са представени доказателства за връчването му на адресата.

3

По делото е приложено писмо от Управление „Архитектура и градоустройство“ – гр.София до трето за спора лице, в което е отразено, че към досието на жилищната сграда, находяща се на ул.“Иван Асен II“ № 95, не е намерен оригинален одобрен архитектурен проект, поради което не може да бъде уведомено какво е предвидено в подпокривното пространство. Посочено е още, че на 29.08.1969 г. е одобрен проект за преустройство на тавана, собственост на Любомир Петров и направа на нова капандура на същия.

По делото е приложено и писмо от Столична община, район Средец до трето за спора лице, в което посочено, че в техническия архив на района не се съхраняват проекти на находяща се на ул.“Иван Асен II“ № 95 жилищна сграда.

По делото е приложено и писмо от Държавна агенция „Архиви“ до ответника, от което се установява, че също не са открити документи по отношение на процесната жилищна сграда.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване своето обедняване и обогатяването на ответника, причинната връзка между тях и липса на основание за имущественото разместване, т.е. че през процесния период ответницата е ползвала собствените на ищеца 40/289 ид.ч. от 15 кв.м. от помещение за общо ползване на тавана на сградата с адрес: *************, без правно основание за това, като е препятствала ищеца да ги ползва съобразно тяхното предназначение в обема на правата, които има, поради което е пропуснал да реализира приходи, както и обогатяването на ответницата, изразяващо се в спестяването на разходи за плащане на наем за ползване на процесните идеални части през исковия период.

Настоящият съд намира, че в хода на производството ищцовата страна не проведе пълно и главно доказване на предпоставките, обуславящи отговорност ответницата за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствените на ищцата идеални части.

На първо място, в хода на производството не бе установено по безспорен и категоричен начин, че ищцата се легитимира като собственик на 40/289 ид.ч. от 15 кв.м. от помещение за общо ползване на тавана на сградата с адрес:

************* По делото не са представени доказателства, от които да се обоснове извод относно разпределението на подпокривното пространство в процесната жилищна сграда, съответно останаха недоказани изложените в исковата молба твърдения, че на тавана се намира и общо помещение – т.нар.“сушилня“ с площ от 15 кв.м., още по-малко, че същото представлява обща част на сградата. Следва да се има предвид, че общите части се разделят на такива по естеството си /конструкция, покрив 4 и др./ и по предназначение /напр. общите помещения/. В конкретния случай по делото липсват доказателства относно общите части в подпокривното пространство /тавана/ в процесната жилищна сграда.

Видно от нотариалните актове за собственост и на двете страни по делото е, че ищцата притежава таванско помещение с площ от 6,25 кв.м., а ответницата таванско помещение с площ от около 15 кв.м. От приложените по делото документи за собственост на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда не може да се обоснове извод относно разположението на собствените на двете страни тавански помещения, съответно, че към апартамента на ответницата, чрез констатираното от РДНСК незаконно преустройство, са придадени именно процесните 15 кв.м., представляващи общи части

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че в хода на производството ищецът не доказа своето обедняване, съответно обогатяването на ответника, още помалко причинната връзка между тях.

С оглед предходното главната искова претенция е изляло неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:

Искът за обезщетение за забава върху парично задължение има акцесорен характер и следва съдбата на главния дълг. Изводите за неоснователност на иска за главница обуславя и неоснователност на претенцията за акцесорното вземане.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК имат ответника. Видно от доказателствата по делото е, че ответницата е направила единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 762,50 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.