Решение № 122 от 17.08.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Велико Търново, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500098 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 124 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. №347/2020 г., Окръжен съд – Велико Търново е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.

София, да заплати на СТ. С. С., от гр. Елена, сумата от 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.02.2019 г. на път II-53 при километър 36+150 на територията на община Елена, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 300 лева.

Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата му част до пълния претендиран размер от 45 000 лева като неоснователен и недоказан, като е осъдил СТ. С. С., гр. Елена, да заплати на Застрахователно акционерно 1 дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 1 285 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца С.С., чрез адвокат С.И..

Въззивникът ищец моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а именно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата над уважените 25 000 лева до претендираните 45 000 лева, вместо което с решението си да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева – неимуществени вреди, или по двете решения сумата от 45 000 лева – неимуществени вреди с посочения произход, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото.

Прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната част.

Неправилно бил определен размерът на дължимото обезщетение, като при определянето му не бил приложен правилно критерият за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че са настъпили тежки увреждания на здравето и психиката на ищеца, които не биха се излекували с времето, тъй като са такива с постоянен характер, поради което присъденото обезщетение се явява крайно несправедливо.

Въззиваемият ответник Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител адвокат Т. Т.ов, в писмен отговор оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да я остави без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно, да потвърди.

Постъпила е въззивна жалба и от Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуален представител адвокат Т. Т.ов.

Моли Апелативният съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и вместо него да постанови друго, с което изцяло да отхвърли исковата претенция на ищеца. Претендира присъждане на разноски съобразно изхода на спора.

Прави оплакване, че решението е постановено при противоречие на материалния и процесуалния закон, а освен това е необосновано и 2 несъобразено със събраните доказателства по делото. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице принос на пострадалия за реализиране на пътнотранспортното произшествие и настъпване на вредоносния резултат. Излага, че не е проведено адекватно лечение и рехабилитация от пострадалия С.. Освен това същият е бил без поставен предпазен колан. На следващо място поддържа, че присъденото обезщетение е с неоснователно завишен размер и е постановено в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика във връзка с неговото приложение. Сочи, че съдът неправилно е определил и момента, от който се дължи законна лихва.

В съдебното заседание пред Апелативния съд адвокат С.И., като процесуален представител на С.С., поддържа въззивната жалба, като писмено излага допълнителни съображения във връзка със становището си. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представител на Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се явява, но с писмена молба е заявено, че подадената въззивна жалба се поддържа.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са от страни по делото, които притежават интерес да обжалват, насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт и са подадени в срок.

При обсъждане на тяхната основателност приема за установено следното:

Ищецът С.С. от гр. Елена твърди в исковата молба и по делото, че на 08.02.2019 г., на територията на община Елена, на път II-53 при километър 36+150, участвал в пътнотранспортно произшествие, при което водачът на застрахован при ответника лек автомобил, конкретизиран, нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал управлявания от ищеца лек автомобил. В резултат на това на същия били причинени следните увреждания: закрито счупване на 3 външния малеол на лява глезенна става, закрито счупване на носни кости с оток на носа, травматично избиване на първи горе вдясно резец и посттравматично разклащане на първи горе вляво резец, трета степен.

Преживяното оказало неблагоприятно въздействие върху психиката на С., който изпитвал негативни преживявания, стрес, срам и психически дискомфорт.

Виновният водач бил сключил застраховка ,,Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/118001180534, валидна до 20.04.2019 г. при ответното застрахователно дружество. Пострадалият С. подал заявление пред застрахователя да му бъде изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като получил предложение за сключване на споразумение за сумата от 10 000 лв., с което същият не се съгласил. Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 432 от КЗ да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да му заплати сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на пътно транспортно произшествие, настъпило на 08.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Въззиваемият ответник Застрахователно акционерно дружество ,,ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер.

Оспорва механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и вината на водача на застрахования при него лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като е бил без поставен предпазен колан и с поведението си съществено е допринесъл за настъпване на неблагоприятните последици. Предвид изложеното моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която са изложени съображения против наведените от ответника възражения.

Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат вече направените възражения.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, 4

Апелативният съд приема за установено следното:

При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

При проверка на правилността съдът е обвързан от посоченото във въззивните жалби, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ от пострадал при пътнотранспортно произшествие на 08.02.2019 г. на път II-53 при километър 36+150 на територията на община Елена, против застрахователя на виновен, според ищеца, за произшествието водач на лек автомобил, за сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили вследствие получените телесни увреждания при посочения пътен инцидент, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който е сключена застраховка ,,Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на лек автомобил, като фактическият състав включва виновно и противоправно поведение на водача, настъпили вреди от същото и причинна връзка между действието/бездействието и вредите, както и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ,,Гражданска отговорност“.

От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка по спора.

На 08.02.2019 г. около 14.40 ч. на път II-53 при километър 36+150 на 5 територията на община Елена е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил ,,Опел Астра“, собственост на Д. А. П., управляван от К. Й. П., и лек автомобил ,,Ауди 80“, управляван от СТ. С. С..

Изготвен е констативен протокол с пострадали лица, като в него изрично е посочено, че С. е получил телесни увреждания. Веднага след произшествието същият е постъпил в МОБАЛ ,,Д-р Стефан Черкезов“, което се установява от представената епикриза от Отделението по ортопедия и травматология към същата болница. От приложената по делото медицинска документация се установява, че получените от пострадалия увреждания се изразяват в закрито счупване на външния малеолус, закрито счупване на носни кости, избиване на резец и посттравматично разклащане друг резец, трета степен.

Водено е досъдебно производство № ЗМ 19/2019 г. по описа на РУ – Елена, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК поради направено от пострадалия искане за това в предвидения в процесуалния закон срок – до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, по повод направеното оспорване от ответника на механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, се установява по убедителен и категоричен начин, че лек автомобил ,,Ауди 80“ и лек автомобил ,,Опел Астра“ са се движили по път II-53 в двете насрещни ленти за движение. При километър 36+150, когато двата автомобила са достигнали мястото на удара, лек автомобил ,,Опел Астра“ е започнал промяна на посоката си на движение вляво и траекторията му е навлязла в лентата за насрещно движение, при което е настъпило пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил ,,Ауди 80“. Изводът на вещото лице е категоричен, че пострадалият С. не е имал възможност и време за каквито и да било адекватни действия и маневри за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие. В този смисъл се обосновава, че настъпилият пътен инцидент е резултат единствено и само от поведението на водача на лек автомобил ,,Опел Астра“. Експертизата не може да даде категоричен отговор дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан към момента на удара.