Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1571 от 19.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6333/2023
Вид
Решение № 1571
Подписан
19.03.2024
В сила
25.04.2025
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100106333 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от К. Д. Д. срещу „У.Б.“ АД, в качеството на универсален правоприемник на „Ейч ви би банк Б.“ АД иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 46311,49 лв. / допуснато изменение по чл.214 от ГПК с определение от о.с.з. проведено на 26.02.2024 г./, заплатена без основание за периода 01,06,2018 г. – 28,02,2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи за сключен Договор за ипотечен кредит № 9400/0285/16.10.2006 г. в размер на 244000 швейцарски франка. Кредитът е усвоен на 18,10,2006г. по разплащателна сметка на К. Д.. Срокът на кредита е до 05,10,2031г. с 300 месечни вноски, дължими до 5-то календарно число на всеки месец от срока на действие на договора, като е договорен гратисен период за първите 12 погасителни вноски, всяка по 1144 шв.франка, а 287 погасителни вноски в размер на 1593шв.франка.

С Решение № 1133 от 12.2022г. по гр.д. № 14192/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО и Решение № 344 от 06.04.2021 г. по в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на Апелативен съд - гр. София са обявени за нищожни редица клаузи от договора досежно едностранното изменение на възнаградителната лихва от страна на Банката, както и прехвърлянето на валутния риск върху ищеца. В резултат на установената нищожност банката е осъдена да заплати на ищеца 59614,57лв., неоснователно обогатяване за периода от 25,10,2013год. до 05,05,2018год. Посочената сума представлява разликата между това, което К. Д. е следвало да заплати според параметрите на месечната вноска при възнаградителната лихва (6.25%) към датата на сключване на договора и валутния курс на 1 банката към дата на усвояване на кредита и това, което е заплатено в действителност.

Въпреки постановеното съдебно решение за периода 01.06.2018г. - 28.02.2023 г. ответникът продължава да изисква заплащане на месечни вноски, без да взима предвид установената нищожност на договорни клаузи. Изпратено е писмо до ответника, в отговор на което банката е посочила, че е възстановила частично надплатена лихва в размер на CHF 3065.55.

С молба от 05,10,2023год. е посочено, че са обявени за нищожни клаузите на: чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4 от договора; чл. 9 ал. 2 изр. 1 от договора; чл. 10 ал. 6 от договора; чл. 8, чл. 10, ал.5, ал. 9, ал. 10 и ал.11;

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.

Сочи на нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка на ищеца.

Поддържа, че влязлото в сила съдебно решение между страните е съобразено, поради което не е налице надвнесена от ищеца сума по кредита за релевирания период. Не е налице превалутиране на кредита. След влизане в сила на решението банката е приложила фиксиран лихвен процент в размер на 6,254%. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност, доколкото приложимата тригодишна давност за лихви е изтекла.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява наличието на сключен Договор за ипотечен кредит № 9400/0285/16.10.2006 г. /л. 8/ по силата на който „Ейч Ви Би Банк Б.“ АД – праводател на ответника е предоставило на ищеца кредитен лимит от 244 000 шв.франка. Уговорен е срок за погасяване до 05.10.2031 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, погасяването на кредита се извършва с 300 месечни вноски, дължими на 05-то календарно число от всеки месец за срока на действие на договора. Предвиден е гратисен период за първите 12 погасителни вноски, всяка по 1144шв.франка, след който кредитополучателят следва да заплаща 287 погасителни вноски, които се формират от сбора от главница плюс лихва, определена на база плащащ лихвен процент, съгласно чл. 9, ал. 2, които към подписване на договор a са в размер на 1 593 шв. франка. Посочено е, че актуализациите в базовите лихвени процентни на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4. „а“ от Общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателят дава своето безусловно и 2 неотменяемо съгласие.

Съгласно чл. 8 при ползване и/или погасяване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня.

В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че за предвидения гратисен период се начислява фиксирана възнаградителна лихва от 2,9 %, а в ал. 2, че за останалия период до окончателното погасяване на кредита кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базовия лихвен процент на банката, намален с 0,366 % процентни пункта.

В чл. 10, ал. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласява да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащ бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 6 с подписване на договора за кредит кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20% в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.

В чл. 10, ал. 9 от договора е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.

С чл. 10, ал. 10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди 3

(включително пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита. С чл. 10, ал. 11 кредитополучателят е декларирал, че при подписване на договора са му били известни разпоредбите на чл. 10 ал. 5 – чл. 10 ал. 10 погоре и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби.

С решение от 12.02.2020 г. постановено по гр.д. № 14192/2018 год. по описа на СГС, по предявени от К. Д. Д. срещу „УниКредит България“ АД искове са обявени за нищожни клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и 4, чл. 9, ал. 2, изр. 1 и чл. 10, ал. 6 от договора, като ответното дружество е осъдено да заплати стойността на недължимо платени погасителни вноски в размер на 14003,23 лв., за периода от 25,10,2013год. до 05,05,2018год., вследствие на едностранното повишаване на приложимия по договора лихвен процент.

С влязло в сила решение№344 от 06.04.2021 г. по в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на САС решението по гр.д. № 14192/2018 на СГС е било отменено в отхвърлителната му част.

Апелативният съд е приел, че на потребителя неправомерно е възложен валутният риск от повишаване на стойността на швейцарския франк спрямо лева/еврото, като е обявил за нищожни клаузите на чл. 8, чл. 10, ал. 5, ал. 9 и ал. 11 от договора за кредит. Сумата подлежаща на възстановяване на ищеца е определена в размер на 59614,57лв. като банката е осъдена да заплати стойността на заплатените в резултат на промяна на курса валутни разлики.

С писмо изх. № 0204-08-005173/17,12,2021 г. /л. 44/ банката е уведомила ищеца, че ще възстанови по негова сметка сумата от 3065,55 шв. франка – преизчислени лихви за периода от 05,05,2018 г. до 05,12,2021 г.

От заключението назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт /л. 56/ се установява, че за периода от 01,06,2018 г. до 28,02,2023 г. погасени от ищеца са суми общо в размер на 79050,04шв. франка, от които 41013,88шв.франка – погасена лихва и 38036,16шв.франка –главница. При дължимата договорна лихва съобразно лихвен процент по договора за кредит в размер на 6,25% от страна на ответника е възстановена сума в размер на 3065,55шв.франка с левова равностойност 5757,35лв.

Левовата равностойност на платените суми, определена от банката по курс на БНБ за деня предхождащ стопанската операция е общо в размер на 144143,82лв. Левовата равностойност на платените суми, определена по курс 1 CHF = 1.2376 лв./ към датата на сключване на договора за кредит/, е в размер на 97832,33 лв. Разликата от промяната на обменния курс шв.франк/лев, е общо в размер на 46311,49 лв.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 46311,49 лв., представляваща заплатени без основание суми по договора за кредит.

По делото не се спори, че между „У.Б.“ АД и ищеца К. Д. Д. е сключен договор за 4 предоставяне на кредит, по силата на който Банката е изпълнила задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума в швейцарски франкове, чрез превод по банкова сметка, от която предоставеният кредит е усвоен. Между страните е постановено влязло в сила на 22.06.2021год. /служебна справка/ съдебно решение по гр.д. № 14192/2018г. по описа на СГС и в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на САС, с което са признати за нищожни клаузи от процесния договор, с които е възложен на кредитополучателя валутния риск от увеличаване на стойността на швейцарския франк спрямо лева/еврото, както и тези, даващи възможност на банката да увеличава приложимия по договора лихвен процент – чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4; чл. 9 ал. 2 изр. 1; чл. 10 ал. 6; чл. 8, чл. 10, ал.5, ал. 9, ал. 10 и ал.11 от договора.

Ето защо задълженията по кредита са дължими при начисляване на договорна лихва определена към датата на кредита-6,25% и при курс на шв.франк -1,2376лв.=1 CHF.

Въпросът за валидността на тези клаузи е решен със сила на присъдено нещо, поради което не следва да се разглеждат наведените възражения на ответника относно тяхната валидност.

На осн.чл.299 от ГПК валидността/не на процесните договорни клаузи е установена с влязло в сила решение и не може да бъде пререшавана. Постановеното съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища в страната-чл.297 от ГПК.