Решение № 149 от 14.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Свищов, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря Б.Р.Ц. като разгледа докладваното от П.Б.Й. Гражданско дело № 20254150100698 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът А. И. Д., чрез адв. А. А. от АК Пазарджик твърди, че Д. влязла в правоотношение с ответника-банка и сключила договор за потребителски кредит. Сключването на договора се осъществило на място в офис. При сключване на договора била включена застраховка в общия размер на кредита; но предоставените парични средства впоследствие били в по-малък размер автоматично била удържана застраховката на кредита в полза на застрахователя. Без да подпише договора в този вид - с включени застрахователни премии, нямало да бъдат получени кредитните средства.

Заявява, че в общия размер на кредита била включена застрахователна премия, която се явявала разход по кредита, тъй като тази сума никога не се предоставяла за ползване на ищеца и следователно не трябвало да се включва в общия размер на кредита. Неправилно бил изчислен ГПР и ГЛП, поради което договора бил недействителен, а надплатеното следвало да бъде върнато на ищеца. Навежда се твърдение, че Договорът бил нищожен. Твърди се, че 1 на 28.04.2018 г. сключил договор за потребителски кредит № ** с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на 4400 лева при срок на изплащане 18 месеца с крайна дата за изплащане 05.11.2019 година, като в чл.

7 към кредита била включена застрахователна премия „BANK КОМБО ЖИВОТ“ в размер на 261.36 лева, застрахователна премия “BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ в размер на 266.59 и еднократна такса за оценка на риска (чл. 7.1.) в размер на 591.35 лева, която сума се заплащала от кредитора и се добавяла към общия размер на кредита. В общия размер на кредита била включена само таксата за оценка на риска и така този размер се увеличил на 4927.95 лева. ГЛП бил определен на 6.66% (чл.9.1.), ГПР на 23.18% (чл. 10) без да се упоменават кои разходи и допускания влизали в ГПР. Общата дължима сума била определена на 5814.94 лева. В чл. 11.2. бил инкорпориран погасителен план, който съдържал информация само за размер на дължимата вноска, без яснота за главница, лихва и размер на застрахователната премия и такса оценка на риска. Застрахователната премия се превеждала директно на застрахователя при сключването на договора и така на потребителя не му е била предоставена горепосочената сума за застрахователната премия. Твърди се, че процесният Договор бил съставен при несъблюдаване на императивните изисквания за действителност, като са нарушени нормите на чл. 11, ал.1, т.10 и т. 11 от ЗПК. Последицата от неизпълнението на тези изисквания било уредено в чл. 23 от ЗПК - обявяване на недействителността на договора, като потребителят връщал само чистата стойност на кредита.Счита, че Такса оценка на риска е разход, а не общ размер на кредита. Ответникът-банка неправилно включил в общия размер на кредита (чл.7.1.) размера на таксата за оценка на риска, тъй като същата се явявала разход по Договора за потребителски кредит, с което заобиколил изискванията на закона да посочи реалните разходи по Договорите, посочил е по-нисък ГПР от реалния и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Увеличаването на общия размер на кредита (главницата) без реално да се предоставя възможност на потребителя да се разпорежда с тази сума и начисляването на ГПР и ГЛП върху „обновения“ размер на кредита заблуждавало потребителя за реалния размер на ГПР, който de facto се изчислявал въз основа на само и единствено реално предоставените суми. Сочи, че от условията по договора се установявало, че тази такса, както и застраховките били задължителни (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване 2 на паричните средства. Посочва, че включването на застрахователната премия към главницата по договорите имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва, а това акцесорно вземане категорично покривало дефиницията за общ разход; дължимата такса за оценка на риска и обозначена като част от главницата не се предоставяля на кредитополучателя – потребител, не можел да ползва сумата реално, въпреки, че заплаща цената на ползване под формата на лихва. Не ставало ясно по какъв начин са включени застрахователните премии.

Процесният Договор за потребителски кредит № **/ 28.04.2018 г. бил недействителен поради посочване на по-нисък ГПР от реалния, с което се нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, същият следвало да се обяви за недействителен. Позовава се, че Погасителния план не посочвал какви разходи се покриват, с което се нарушавала и императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - да се посочи информация за размера на задълженията. Не била посочена главница, лихва и дали се заплаща застрахователна премия, като така потребителят бил в неведение за размера на задължението, което погасява и не можел да прецени икономическите последици. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че Договор за потребителски кредит № **/ 28.04.2018 г„ сключен между А. И. Д., с ЕГН: ********** и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД с ЕИК ** е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Претендира разноски.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК **, чрез пълномощника юрисконсулт К.З, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като неоснователен. Взема становище за неоснователност на доводите на ищеца че процесния договор не отговарял на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, ГПР бил правилно изчислен, в процесния договор ясно били посочени компонентите – главница и лихви, тези разходи в договора били представени по ясен и недвусмислен начин, поради което договора бил в съответствие с разпоредбите на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, неоснователно било твърдението, че застрахователната премия следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по процесния договор , а незадължителния характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената 3 застрахователна премия, за което действие страните не предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователни и недоказан.

Ищецът с писмена молба от 18.03.2026г.. е направил искане на основание чл. 214 ал. 1 ГПК за изменение на иска в осъдителен с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 1682,25 евро – платена без основание над чистата стойност на кредита. Посочва, че усвоила 4400 лева, заплатила 7690,20 лева, като надплащането в размер на 3290,20 лева или 1682,25 евро било вследствие на недействителния договор за потребителски кредит № ** от 28.04.2018г., тъй като ГПР бил неточно посочен, застрахователната премия следвало да бъде включена в изчислението на ГПР. В хода на устните състезания не взема становище, в писмена молба преди съдебно заседание излага съображения за основателност на предявения осъдителен иск и претендира разноски.

Ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД в указания срок е взел становище, във връзка с исканото изменение на иска, като в молбата представя подробна справка за погасяванията по договора за кредит и справка за плащанията по договора за кредит. Заявява, че не оспорва размера на платените от ищеца суми. В хода на устните състезания не взема становище.

С протоколно определение от 16.06.2026г. по делото е допуснато на основание чл. 214 ал. 1 ГПК изменение на предявения иск от установителен иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД в осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за сумата 1682,25 евро – платено без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ** от 28.04.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № **, сключен на 28.04.2018г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. И. Д., ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит, с посочен общ размер на кредита - 492–,95 лева, при еднократна такса оценка на риска – 591,35 лева. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от 4 застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор.

Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора. Със заявление – декларация за установяване на договорни отношения, приложено по делото ищцата заявила желание и дала съгласие да бъдат сключени застраховка Живот по специалните условия на Групова полица на ЗК Уника Живот, и същите обработват личните й данни. В изпълнение на което й били отпуснати и сумите в размер на 261,36 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка Банк Комбо Живот , на сумата 266,59 лева за плащане на застрахователна премия по застраховка Банк Комбо Безработица, като така общият размер на кредита възлизал на 5814,94 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 6,66 % и годишен процент на разходите – 23,18 %.

Така общо дължимата сума, която длъжника следвало да върне била в размер на 5814,94 лева /чл.10 от договора/. Договорено било заемът да се върне на 12 равни, месечни, погасителни вноски, всяка в размер на 323,05 лева/само последната вноска 323,09 лева/, в срок до 05.11.2019 г. Не се спори, че ищцата е усвоила сумите по кредита.

Видно от застрахователно удостоверение същото е издадено за групова застрахователна полица на застраховател ЗК Уника Живот АД , с притежател на полицата Ти би Ай Банк АД и застрахователен посредник Ти Би Ай Банк АД с посочен застрахован кредитополучател – ищцата , с отразени начална дата на застраховката и срок на застраховката – срока на кредита. Отразени са и застрахователната сума и условията на застрахователното покритие.

Не се спори по делото, че ищцата е погасила следните суми : 7690,20 лева по процесния договор за кредит, видно и от изготвената от ответника справка за погасяванията и плащанията по договора за кредит.

Установи се от заключението

5 на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че по процесния кредит, ответникът не е предоставял парични средства на ищцата А. Д., а сумата по процесния кредит в размер на 4400 лева е преведена на търговския посредник Карадай ЕООД, съгласно условията на договора. Вещото лице е заключило, че платеното от името на ищцата в полза на ответното дружество по договора за потребителски кредит от 28.04.2018г. е в размер на 7680,20 лева. Дадено е заключение от вещото лице, че реално предоставената сума по процесния кредит, платена на търговския посредник Карадай ЕООД съгласно условията на договора е 4400 лева. Според заключението на вещото лице, лихвеният процент и ГПР по процесния договор са изчислени на база главница в размер на 4400 лева, а ГПР по процесния договор при включване на застрахователните премии по сключените към процесния договор два броя застраховки е 30,40 %. В съдебно заседание вещото лице Д. заяви, че реално преведени заемни средства на ищцата няма, тъй като в договора било записано, че когато има търговски посредник, сумата по предоставения кредит се изпраща директно с платежно нареждане на търговския посредник и в случая преведената сума на търговския посредник била в размер на 4400 лева.