Решение № 920 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110204667 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. И. Б. ЕГН: ********** от гр. **** чрез проц. представител срещу

Наказателно постановление

№

25-0819001201/04.04.2025 г. на **** група в ОД на МВР-Варна, сектор "Пътна полиция"- Варна, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.

177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, като го счита за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалния закон.

Намира, че същото страда от недостатъци, които пречат на установяването по несъмнен начин на вмененото му нарушение. Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. А. А. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Привежда и доводи за неправилно приложение на материалния закон. Моли за отмяна на наказателното постановление и за 1 присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил правоспособен водач за категории B, М, С, Ткт и СЕ. На 17.03.2025 г. в 14. 36ч. той управлявал товарен автомобил марка "******" с рег. № ******, собственост на "******" ЕООД по ул. "Девня" в гр.

Варна, в посока изхода на града до кръстовището с бул. "Република".

Автомобилът бил натоварен с пластмасова цистерна и кофражен дървен материал, като стените /странични и задни/ на превозното средство били с недостатъчна височина по отношение на превозвания товар.

На ул. "Девня", на около 20м след кръстовището с "Република" нарушителя бил спрян за проверка от свидетеля М. М. П. и колегата му ЕЖГ служители при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Варна, които му извършили проверка за спазване на ЗДвП. Свидетелите забелязали височината на превозвания товар, която била с височина, надвишавала металната част на канатите и кабината на МПС. След това св. П. съставил на водача Акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 177, ал. 4 т.3 от ЗДвП, за това, че управлява ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл.127 ал.4 от ЗДвП при констатирани опасни неизправности при укрепване на товара.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и 2 подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

Въз основа на съставения акт на 04.04.2025 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д. И. Б. била наложена глоба в размер на 1500, 00 лв. за извършено нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите М. М. П. и ЕНЯ, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Свидетелите са категорични относно вида на превозвания товар и относно обстоятелството, че част от него бил с височина над канатите на ППС около 50 см.. Св. Яръмов пояснява, че дървеният материал и поставената над него цистерна са били укрепени здраво с колан и тресчотка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда, че превозваните товари следва да бъдат укрепени, като по силата на втората алинея на цитираната норма товарите, които може да бъдат разпилени, трябва да бъдат покрити. От своя страна чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. Касае се за Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари , издадена 3 от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.

Понятието "товар" е дефинирано в § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, според който това са всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. Предвид тази легална дефиниция няма съмнение, че превозваните дървен материал и цистерна се явяват "товар" по смисъла на Наредбата. Същевременно разпоредбата на чл. 3 от посочената Наредба установява задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8 /визиращ съответните стандарти за укрепването на товара/, а също и да определи броя и вида, и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.

Неизправностите, свързани с укрепването на товари, се класифицират от нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата в три групи според степента на риска незначителна неизправност, значителна неизправност и опасна неизправност.

Опасна е неизправността, когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в Приложение № 1 (чл. 9, ал. 4 от Наредбата). В т. 30 от Приложението случаите, когато товарът е изцяло необезопасен, се третират като опасна неизправност.

В случая е извършван превоз на товар с товарен автомобил от категория N1, визирана в чл. 2, т. 1 от Наредбата. По време на проверката е установено, че товара е вил с височина значителна над металната част на канатите около 50 см., безспорно той не е бил обезопасен по подходящ за това начин. Както беше посочено, по силата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП товарите, които може да бъдат разпилени, трябва да бъдат покрити, а процесният товар не е бил надлежно покрит. В Приложение № 1 не е предвидена възможност за 4 обезопасяване на товар, който може да бъде разпилян, посредством колан, а обезопасяването следва да бъде извършено посредством мрежи, платнища или други, предвидени в Приложението, средства. В случая товарът не е бил обезопасен по правилата на Приложение № 1 към Наредбата и следва да се счете за изцяло необезопасен. Съдът намира, че в резултат на нарушението безопасността на движение несъмнено е била пряко застрашена и следователно необезопасяването на превозвания товар в съответствие с установените за това правила се явява значителна неизправност според т. 30 от Приложение № 1, а това обуславя квалификацията на деянието по т. 3 на чл.

177, ал. 4 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят действително не е изпълнил вмененото му по силата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП задължение да управлява ППС, превозващо товар, който не е бил укрепен и може да бъде разпилян, само след подходящото обезопасяване на товара посредством покриването му, в резултат на което са констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. По този начин същият е осъществил състава на нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП , която норма освен санкция съдържа и дължимото правило за поведение. Наказващият орган правилно е установил наличието на посоченото нарушение, надлежно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил законосъобразно наказание в предвидения фиксиран размер.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, актът и наказателното постановление са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложените копия на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи).

Съдът следва да се отбележи, че наказващият орган въпреки, че е изпълнил задължението си по чл. 54, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно е допуснал непрецизност при описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

5

Посочена е материалноправната разпоредба предвиждаща задължението, което не е изпълнено от жалбоподателя, установено с нормата н а чл. 127, ал. 2 от ЗДвП . Посочено е, че жалбоподателят управлява ППС с неукрепен товар- описание, навеждащо на извода, че товарът е бил частично укрепен, тъй като страните-странични и задни на превозното средство са били с недостатъчна височина по отношение на превозвания товар, а това влиза в противоречие с хипотезата на т. 30 от Приложение № 1, визираща случаите, когато товарът е изцяло неосигурен.

Посочените непрецизности, изразяващи се в непосочване на реалната височина на товара и тази на канатите на ППС, не става ясно каква точно е била тя, измерена ли е била по време на проверката от полицейските служители, безспорно накърняват процесуалните права на санкционираното лице и затрудняват правилното възприемане на фактите, релевантни за административнонаказателната му отговорност, а това представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното по-горе искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно. Жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото и от направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, такива следва да се присъдат в полза на жалбоподателя, тъй като по делото е представено пълномощно за процесуалния представител, както и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в конкретен размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ: