Разпореждане № 34338 от 24.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34338 гр. София, 24.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20211110153303 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

В настоящия случай заявителят твърди, че в сключения между страните договор е уговорено заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора в предварително договорен размер от 1205,10лева. Договорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на посочената сума , се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът отнапред получава възнаграждение , без да е ясно дали задължението ще бъде изпълнено, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл – Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

1

Клаузата, регламентираща т.нар. такси-разходи за събиране на вземането поради забава в размер на 100лева , също е нищожна, защото това вземане не представлява такса за допълнителни услуги, свързани с договора, каквито съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК има правото да договаря с потребителя, а са още едно обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за заплащане в срок на погасителните вноски, на каквото съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът няма право. С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 13.09.2021 г. на „фирма“ ООД,ЕИК 202531869 срещу АТ. В. К. с ЕГН ********** в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 1205,10 лева, представляваща договорна неустойка за периода 06.12.19г.- 07.12.20г., както и за сумата от 100лева – разходи за събиране на вземане поради забава в плащането за периода от 13.01.20г.13.03.20г., както и за държавна такса над сумата от 32,49лева и за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 27,72лева , до пълните предявени размери.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2