Решение № 1701 от 12.12.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1701

***, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430103213 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П. М. И. срещу Г. К. И., в която се твърди, че ищцата е единствена наследница на своята *** В.П.М., ЕГН **********, бивша жителка на ***, починала на *** Сочи се, че с ***, *** на ищцата е дарила на ответника, който е извън кръга на лицата, призовани да наследяват, следните недвижими имоти:1. ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ 61.45 кв.м., заедно с маза от 5,69 кв.м. и административен адрес: ***, ***; 2. ¾ ид.ч. от поземлен имот с площ 810 кв.м., находящ се в ***, съставляващо парцел VI, пл. №393 от стр.кв. 105 по плана на ***, заедно с 3/4 ид.ч. от масивна жилищна сграда, построена в имота; 3.

Поземлен имот с площ 1500 кв.м., с идентификатор № *** в землището на ***, ***. Ищцата твърди, че е приела наследството на В.П.М. по опис по ч. гр. д. 1238/2024г. на ПлРС. Сочи, че е съсобственик в имотите с ¼ ид.ч. от своя ***, и че не знае в наследството на *** й да са останали други имоти. Твърди, че запазената част от наследството на *** й за нея е в размер на ½, и че тази част е накърнена.

Моли съда, на основание чл. 30, ал.1 от Закона за наследството, да намали дарственото разпореждане на *** В.П.М., обективирано в ***, до размера, необходим за възстановяване на запазената й част от наследството и да възстанови запазената й част от оставеното наследство, съответно: за имота по т.1 - 3/8 ид.ч.; за имот по т.2 - 3/8 ид.ч. и за имот по т.3 – ½ ид.ч. Претендира разноски.

1

Ответникът счита, че искът е допустим и го признава, като моли същия да бъде уважен. Моли да не бъде осъждан за разноски по делото на осн. чл. 78 ал. 2 ГПК. На зададен в съдебно заседание въпрос от съда дали ще направи на осн. чл. 34 от ЗН избор относно това - от кой имот да бъде извършено намалението на дарственото разпореждане, ответникът е заявил, че не желае да направи избор и че поддържа признанието си спрямо трите имота, както е посочено в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представените Препис-извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници № 14-262/19.01.2024г., В.П.М., б.ж. на ***, е починала на *** като ***, и оставила /по смисъла на чл. 28 от ЗН/ един низходящ - ищцата П. М. И.. Установява се от Удостоверение по ч.гр.д. 1238/2024г. на ПлРС и самото приложено дело, че ищцата П. М. И. е приела по опис наследството на *** В.П.М., състоящо се от трите имота, предмет на делото, а именно:

1. ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: ***, *** заедно с маза от 5,69 кв.м.;

2. ¾ ид.ч. от поземлен имот с площ 810 кв.м., находящ се в ***, съставляващо парцел VI, пл. №393 от стр.кв. 105 по плана на ***, заедно с 3/4 ид.ч. от масивна жилищна сграда, построена в имота;

3. Поземлен имот с площ 1500 кв.м., с идентификатор № *** в землището на ***, ***.

Видно от ***, че преди смъртта си, на 12.12.2023г., В.П.М. е дарила на *** – ответника Г. К. И., и трите притежавани от нея имоти, като от първите два – по ¾ ид.ч. Представени са нотариалните актове за недвижимите имоти, данъчни оценки и скици за тях. Във връзка с твърденията на ищцата, че в наследството на В.П.М. няма други елементи, са представени справка за кредитна задлъжнялост на БНБ-ЦКР и справка за общите задължения на НАП, от които е видно, че няма регистрирани нейни задължения.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Съгласно чл.28 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява запазената им част. Съгл. чл.29 ал.1 от ЗН, ищцата в качеството си на единствен законен наследник на *** В.М. – нейна ***, има право на запазена част от наследството в размер на 1/2 ид.част. На осн. чл. 30 ал.2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това свое право спрямо лица, които не са наследници по закон /какъвто е настоящия случай/, е необходимо той да е приел наследството по опис. Наследници по закон по смисъла на тази разпоредба са само призованите към наследяване /ТР № 1/2005г./, а ответникът не е от кръга на лицата призовани към наследяване.

В случая е било налице приемане на наследство по опис от страна на наследника по закон, видно от приложеното ч.гр.д. 1238/2024г. на ПлРС, и независимо, че по това дело е прието наследство, което не се е намирало в наследствената маса към датата на смъртта на *** – т.к. тя се е разпоредила с 2 имотите преди смъртта си, от него е видно, че тя не е притежавала друго наследствено имущество, освен дарените имоти – обстоятелство, което не е спорно между страните и по настоящето дело. При това положение, съдебната практика е непротиворечива, че наследствена маса по смисъла на чл. 31 от ЗН не следва да се образува. В този смисъл е напр. Решение № 28/21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. ІІ г.о. на ВКС: Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание, е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. В настоящия случай, при липса на спор между страните относно обстоятелството какви имоти е притежавала *** към смъртта си, в какви ид.части са били имотите в съсобственост, че с процесното дарение е разпоредено цялото нейно имущество, предявеният иск за намаляване на дарственото разпореждане от 12.12.2023г. до размер на ½ ид.ч., се явява основателен. Независимо, че в случая, с един акт са дарени няколко имота на едно и също лице, и съдът е дал възможност на осн. чл. 34 от ЗН на ответника да направи избор от кой имот да се извърши намалението, но той е отказал да направи такъв избор, следва намалението да бъде извършено съразмерно – т.е. да бъде намалено с ½ ид.ч. дарението на всеки един от имотите. Възстановяването на запазената част на ищцата следва да бъде по същия начин – по ½ ид. ч. от дарението на всеки един от имотите, а не както е поискано от самата ищца – да се посочи точно колко ид.ч. от всеки от имотите се възстановява в наследството, доколкото преценката за ид.ч. следва да бъде направена при делба, какъвто иск не е предявен в настоящето производство.

По разноските: Според разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78, ал.2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, на която разпоредба се позовава ответникът с оглед направеното признание на предявения иск. В съдебната практика по приложението на разпоредбата на ал.2 на чл.78 ГПК се приема, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника – в т.см. Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г., IV г.о. на ВКС/. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е 3 обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца - Определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. на ВКС. Приема се обаче, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, както и в случая е потестативното право на ищеца по делото да предяви конститутивен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената му част, липсва първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК. Акт на разпореждане на наследодателя, който накърнява запазената част на наследник по закон, винаги поражда правото на последния да поиска възстановяването й, което може да стане само по съдебен ред. При предявен конститутивен по характер иск правният резултат от иска не е постижим и извънсъдебно. В случая това потестативно право произтича от закона, като неговото упражняване е възможно да бъде осъществено единствено чрез иск - Определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. дело № 592/2012 г., I г. о. на ВКС, Определение № 500 от 16.07.2013 г. по ч. т. дело № 2326/2013 г., I т. о. на ВКС, Определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч. т. дело № 17/2014 г., III г. о. на ВКС, Определение № 178 от 28.10.2019г. по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о. на ВКС. Поради изложеното, съдът намира, че не е налице първата предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка -ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. При това положение ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските на ищеца в настоящото производство изцяло в размер на 2838.78 лв. за деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА, на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН, по предявения иск от П. М. И., ЕГН **********, против Г. К. И., ЕГН **********, извършеното дарение от В.П.М., ЕГН **********, бивша жителка на ***, починала на *** с *** в полза на Г. К. И., ЕГН **********, с ½ ид.ч., необходима за възстановяване на запазената част на наследника П. М. И., ЕГН **********, от наследството на В.П.М., починала на ***, к а т о ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П. М. И., ЕГН **********, от наследството на В.П.М., починала на ***, представляваща 1/2 ид. ч. ОТ ДАРЕНИЕ в полза на Г. К. И., ЕГН **********, обективирано в ***, с който са дарени следните имоти:

1. ¾ ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, административен адрес: ***, *** последно изменение от 12.12.2023г., целият със застроена площ 61.45 кв.м., с предназначение – жилище, апартамент, брой нива – 1, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 от 5,69 кв.м., ведно с 1.499% ид.ч. от общите части на сградата и 486 кв.м. от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***;

2. ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ***, съставляващ УПИ VІ – 393 в кв. 105 по плана на ***, целият с площ 810 кв.м., по плана на ***, 4 заедно с 3/4 ид.ч. от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в имота, заедно с всички подобрения и приращения в имота;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1323/19.07.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота ***, ***, местност Долна лъка с площ 1500 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята - 5.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. К. И., ЕГН **********, за заплати на П. М. И., ЕГН **********, разноски по делото в общ размер от 2838.78 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5