Определение № 2403 от 26.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403 гр. София, 26.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Н. Б. Б. лично, и чрез процесуалния му представител Б. Н. С. насочена против Определение № 525/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 337/2024 г. по описа на ОС Перник, с което върната исковата молба с вх.№ 3414/29.05.2024 г. на частния жалбоподател насочена против Прокуратурата на РБългария за осъждането на ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди от служебни действия на прокурора по пр. № 541/2020 г. по описа на 01 РУ на ОДМВР Перник и пр.пр. № 3328/2020 г. на РП Перник, а производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищеца и наличието на процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост.

По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания като правен резултат се иска отмяната му.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател по делото и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от лице с надлежна процесуална легитимация – ищец по делото, чиято искова молба е върната, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

В обстоятелствената част на първоначално предявената искова молба, пояснена и с допълнителната такава от 19.06.2024 г. ищецът е поддържал, че са му били причинени конкретно посочени по вид, характер и интензитет неимуществени вреди от наблюдаващият прокурор от РП Перник по ДП № 541/2020 г. по описа на 01 Районно управление на ОДМВР – Перник, пр. пр. № 3328/2020 г. по описа на Районна прокуратура Перник.

По посочените бил привлечен като обвиняем, вкл. срещу него било образувано НОХД и постановената осъдителна присъда, която в последствие била отметена от АП София и досъдебното производство - възобновено. Последното не е приключило до предявяването на 1 исковата молба.

Ищецът е изложил множество фактически твърдения, които в обобщение се заключават в това, че при провеждането на досъдебното производство по посочените погоре преписки осъществявайки служебните си правомощията по ръководство на същото наблюдаващият прокурор К. М. от РП Перник е извършила/пропуснала да извърши множество конкретно посочени процесуални действия, всяко от които било незаконосъобразно и съответно довело до причиняването на ищеца на конкретизирани в общо девет пункта неимуществени вреди. За репарирането на последните се претендира сумата от общо 50 000 лв. от ответника Прокуратурата на РБ.

При конкретизираните факти и обстоятелства, респ. - отправеното искане към съда, настоящият решаващ състав приема за изцяло споделим извода на първоинстанционния съд предявеният иск да не намира правното си основание в чл. 2 ЗОДОВ и/или чл. 2б от ЗОДОВ.

Константната съдебна практика приема, че в посочените два текста от специалния закон изчерпателно и лимитивно са изброени хипотезите, в които държавата отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата и съда.

В случая твърденията на ищеца да са му причинени вреди от действията/бездействията на наблюдаващия прокурор по посоченото досъдебно производство не изпълват хипотезата на нито един от текстовете на чл.2 и чл.2б ЗОДОВ - не се поддържа да се причинени от лишаването от свобода под някаква форма /задържане под стража, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени и т.н./, нито от нарушаване на защитени права по чл.5, § 2-4 от ЕКЗПЧОС, нито че ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение /не се твърди наказателното производство да е приключило/ и т.н., нито че същото продължава в неразумен срок.

Изложеното обосновава извод предявеният от частния жалбоподател иск да намира правното си основание в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД- претендира се обезщетение за неимуществени вреди от Прокуратурата на РБългария, в качеството й на "възложител"/"работодател" на наблюдаващия воденото срещу Н. Б. досъдебно производство по пр.№ 541/2020 г. по описа на 01 РУ на ОДМВР Перник и пр.пр. № 3328/2020 г. на РП Перник, за извършени от този прокурор действия/бездействия в кръга на службата му - да осъществява ръководство и надзор на досъдебното производство спрямо ищеца и да участва в разследването /арг. от чл.46, ал.2 НПК/.

Доктрината и съдебната практика еднозначно приемат, че отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, като има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител.

По отношение на последната правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че според чл.132, ал.1 от Конституцията на РБългария, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Горното правило не противоречи на установеното от чл.13 от ЕКЗПЧОС, че всеки, чиито права и свободи, предвидени в конвенцията, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Това е така, защото се презюмира, че във връзка с действията/бездействията си по служба съдиите, прокурорите и следователите могат да засегнат правната сфера на други лица, но тези техни действия/бездействия не са противоправни, а произтичат от закона и се извършват в рамките на предоставените им правомощия и функционален имунитет.

Установената презумпция не отрича, нито изключва възможността за търсене на гражданска отговорност от магистрат чрез предявяване на иск, като признава надлежната активна процесуална легитимация на засегнатото лице да предяви такъв, въвеждайки единствено ограничителното изискване в рамките на подобно производство ищецът да 2 установи, че са налице предпоставките за реализиране на гражданската отговорност на магистрата, а именно - че по надлежния ред да е било установено, че е извършено умишлено престъпление от общ характер /цитираният чл.132, ал.1 от Конституцията и чл.9, ал.2 ЗОДОВ/.

В този смисъл и националния правен ред е в унисон с изискването на чл.6 и чл.13 от Конвенцията да установи и уреди ясно и изчерпателно правото на справедлив процес и ефикасна защита на накърнените права на лицата, поради което и не налице нарушение на тези разпоредби така, както се поддържа в частната жалба.

И т.к. нито се твърди от ищец-жалбоподател, нито се ангажират доказателства, в случая да е налице закрепената от Конституцията на РБългария предпоставка по надлежен ред да е установено, че наблюдаващият наказателното производство прокурор да е извършил умишлено престъпление от общ характер във връзка със службата си като магистрат, установено по надлежен ред, то крайният извод на ОС Перник СГС за недопустимост на предявения иск се явява правилен.

Последното, защото доколкото искът срещу прекия причинител би бил недопустим, недопустим е и искът по чл.49 ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Изложеното сочи на наличие на абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на отрицателните, отричаща надлежното упражняване правото на иск, поради което и предявения иск се явява недопустим, а исковата молба подлежи на връщане.

По тези съображения като правилно, обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 525/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 337/2024 г. по описа на ОС Перник

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3