Решение № 463 от 23.05.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № ..... гр. Враца, 23 май 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 09.05.2019 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при секретаря Мария

Богданова като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 742 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, който е извън приложното поле на чл. 310, ал. 1 от ГПК и се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Д.И.А. с ЕГН ********** *** срещу „Офис-България“ ООД с ЕИК *********, седалище гр. Враца, ************* Ищцата твърди, че незаконосъобразно е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ-поради съкращаване в щата, тъй като не е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Поддържа, че в ответното дружество е изпълнявала длъжността „технически сътрудник“, за какъвто е назначена с трудов договор № 2 от 02.10.2006 г., превърнат в безсрочен такъв за същата длъжност с трудов договор № 3 от 16.07.2007 г., а трудов договор № 111 от 02.10.2006 г. за длъжността „застрахователен брокер“ никога не е бил подписван от ищцата. Счита, че не съществува разлика в трудовите функции на длъжността „технически сътрудник“ и длъжността „застрахователен договор“ и че ответникът е следвало преди уволнението й да извърши подбор между всички свои служители на двете длъжности, като в тази връзка навежда твърдения, че никога не й е била връчвана длъжностна характеристика за длъжността „застрахователен брокер“. Поддържа, че в ответното дружество не е изготвяно и приемано щатно разписание, че предвид невключването на служителите на длъжност „технически сътрудник“ в подбора на практика не е извършван подбор до датата на уволнението й, както и че в протокол № 2 от 01.02.2019 г. за извършен подбор са отразени неверни обстоятелства, въз основа на които е направена неотговаряща на действителността преценка, че ищцата работи по-зле от другия служител, включен в подбора – С.В. От своя страна подборът не бил извършен по предвидения за това ред, тъй като не била посочена комисия, която да го извърши, не били предварително посочени критериите за подбора, не били взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за точното му извършване, не било взето необходимото решение на общото събрание на ответното търговско дружество за съкращаване в щата. В подкрепа на твърденията си за добросъвестно и ефективно изпълнение на служебните си задължения в ответното дружество ищцата е посочила, че през октомври 2018 г. управителят на ответното дружество издал заповед да се изплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 000,00 лв., като до датата на подаването на исковата молба същото не е получено от ищцата. Изтъква се, че липсва разумен срок между извършването на подбора (30.01.2019 г. ) и издаването на заповедта за уволнение (01.02.2019 г.), което опорочава уволнението, както и че с оспорената заповед за уволнение е прекратен несъществуващ трудов договор - № 111 от 02.10.2006 г., като освен че липсва трудов договор с такъв номер, действието на трудовия договор от 02.10.2016 г. между страните е прекратено с двустранно подписания трудов договор от 16.07.2007 г., считано от датата на подписване на последния. След прекратяването на трудовото й правоотношение с ответното дружество, на 06.02.2019 г. ищцата сключила трудов договор с „Амарант България“ ООД, но на непълен работен ден и при по-ниско трудово възнаграждение, от което претърпяла вреди.

Искането на ищцата към съда е на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) да бъде признато за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на ответното дружество и да бъде отменена същата заповед като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност при работодателя – „технически сътрудник“; на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 17 648,40 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, която ищцата би получила от трудовото си правоотношение с работодателя и полученото по-ниско трудово възнаграждение при друг работодател, за периода от 02.02.2019 г. до 02.08.2019 г.; на основание чл. 245, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата основно и допълнително трудово възнаграждение в общ брутен размер 14 466,23 лв., дължимо за месеците септември, октомври, ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; при условията на евентуалност, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 4 392,82 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-26.02.2019 г., до окончателно изплащане на сумата; при условията на евентуалност, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 3 221,40 лв., представляваща обезщетение за неспазване на срока за предизвестие при прекратяването на трудовото правоотношение. Претендират се деловодни разноски.

В отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът

„Офис-България“ ООД гр. Враца е оспорил предявените искове по следните съображения: Правото на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е извършено законосъобразно от ответника-работодател на посоченото в оспорената заповед правно основание и въз основа на предшестващи уволнението действително съкращаване на щата, за което е взето решение на компетентен орган и извършен подбор между служителите, изпълняващи сходни длъжности в дружеството. Твърди се, че е налице разлика в трудовите функции на длъжността „технически сътрудник“ и длъжността „застрахователен брокер“, поради което в подбора не са включени служителите на длъжност „технически сътрудник“; посоченият в заповедта трудов договор е именно този, въз основа на който между страните е съществувало трудово правоотношение; при подбора е прието, че ищцата преди постъпването си на работа в ответното дружество не е имала трудов стаж в областта на застраховането поради обстоятелството, че в дружеството не са представени документи, включително трудовата книжка на ищцата, които да удостоверяват такъв стаж; в ответното дружество са налични немалко застрахователни полици, изготвени от ищцата, на които същата саморъчно е изписала името на мъжа си – Д., като клиентите по тези полици в рамките на последната година са престанали да работят с ответното дружество, което според ответника сочи на връзка между тези отбелязвания и преориентирането на съответните клиенти към други застрахователни дружества. Оспорва се иска за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 10 000,00 лв. с твърдения, че ищцата е подписала ведомостта за съответния месец с признание, че тази сума й е изплатена, както и с твърдения, че съгласно заповед от 27.11.2018 г. на управителя на ответното дружество тази сума следва да бъде изплатена едва след годишното счетоводно приключване и приемането от общото събрание на дружеството на годишния финансов отчет на същото. Оспорват се и останалите претенции на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетения по КТ. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат В.Д., поддържа иска така, както е предявен и доразвива посочените в исковата молба доводи в писмена защита.

Процесуалния представител на ответника адв. Л.Я. в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Видно от трудов договор № 2/02.10.2006 г. ищцата Д.А. е назначена в ответното „Офис България“ ООД гр. Враца на длъжност „технически сътрудник“ за неопределено време и на пълен работен ден.

На ищцата е връчена срещу подпис на 02.10.2008 г. длъжностна характеристика с описание на трудовите функции на заеманата длъжност, видно от направеното върху същата отбелязване.

Представено е и допълнително споразумение № 3/01.05.2014 г., което не е подписано и от двете страни по трудовия договор и следователно не е породило действие.

Видно от справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ

(л. 34 от делото), ответното дружество е уведомило НАП на 02.06.2014 г., че ищцата Д.И.А. и С.И.В.заемат в същото дружество длъжността „застрахователен брокер“, като по отношение на ищцата липсват данни въз основа на какво правоотношение е подадена тази информация, доколкото представените по делото документи от трудовото досие на ищцата, подписани и от двете страни по трудовия договор, съдържат уговорки единствено за длъжността „технически сътрудник“.

Представено е длъжностно щатно разписание на ответното дружество, валидно към 26.01.2018 г., предвиждащо 2 щатни бройки за „Застрахователен брокер“, едната от които към онзи момент заемана от ищцата, и 3 щатни бройки за „технически помощник“.

Със заповед № 1 от 30.01.2019 г. на управителя на ответното търговско дружество е съкратен един щат от двата налични такива за длъжността „застрахователен брокер“ в „Офис България“ ООД и е предвидено да се извърши подбор по чл. 329, ал. 1 от КТ, както и да се извърши прекратяване на трудовото правоотношение с определения за прекратяване служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Представен е протокол № 2/01.02.2019 г. за подбор, извършен лично от управителя на ответното дружество И.Д..

На 01.02.2019 г. на ищцата е връчено предизвестие №

4/01.02.2019 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ.

Със заповед № 5/01.02.2019 г. на управителя на „Офис

България“ ООД И.Д. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Д.А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата. Заповедта е връчена на ищцата срещу подпис на 01.02.2019 г.

Уволнението на ищцата е отразено в длъжностно щатно разписание на ответното дружество, валидно към 01.02.2019 г.

Видно от дружествен договор на „Офис България“ ООД и от съдържанието на Търговския регистър, ищцата Д.А. е съдружник в същото търговско дружество както преди, така и след уволнението й.

Представени са 3 заповеди на управителя на ответника, съответно от 17.04.2018 г., от 30.08.2018 г. и от 02.10.2018 г., с които е разпоредено да се заплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 25 000,00 лв. за месеците април, юли и септември 2018 г.

Видно от заверен препис от трудова книжка на ищцата, уведомление до НАП (л. 129-134 от делото) и трудов договор от 06.02.2019 г. (л.

56) ищцата след прекратяването на трудовото й правотношение с оспорената заповед работи в „Амарант България“ ООД гр. София с ЕИК ********* на длъжност „отчетник уреждане на застрахователни полици“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 280,00 лв., като и към датата на приключване на съдебното дирене заема същата длъжност.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че общият размер на начислената чиста сума за трудови възнаграждения (основни и допълнителни), дължими от ответното дружество на ищцата за периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г. е в размер на 20 659,16 лв. За същия период на ищцата е изплатена обща сума за трудови възнаграждения в размер на 10 000,00 лв. Дължимото и неизплатено на ищцата основно и допълнително трудово възнаграждение в нетен размер, след приспадане на дължимите от работодателя данъци и осигуровки, за периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г., е сума в размер на 10 659,16 лв. Начислените като дължими на ищцата суми са надлежно осчетоводени от ответното дружество.

Дължимото от ответника на ищцата обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от месец февруари до месец юли 2019 г. е в размер на 17 543,33 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 4 392,82 лв., а дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ възлиза на 3 221,40 лв. За периода от 2009 г. до 2013 г. на ищцата е превеждано трудово възнаграждение по банков път, за периода от 2014 г. до месец септември 2018 г. – в брой, а след месец септември 2018 г. – отново по банков път.