Протокол № 827 от 25.05.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 827 гр. Сливен, 25.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева

Съдебни

Диана Г. И.а заседатели: Станимир Ст. Петков при участието на секретаря Галина Едр. Пенева и прокурора М. Ст. В.

Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело от общ характер № 20232230200298 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:03 часа се явиха:

За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор В..

Подсъдимият Л. Ц. Л., редовно призован, се явява лично и с адв.М. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.

Частният обвинител Р. Ю. М., редовно призован, се явява лично и с адв.И. К. от АК-Ямбол, надлежно упълномощена от преди.

Свидетел пор.№ 4 – М. Ю. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 5 – Н. А. Т., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 6 – Ю. Ф. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетел пор.№ 7 – Л. И. Ч., редовно призована, се явява лично.

Свидетел пор.№ 8 – С. Ж. Н., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице пор.№ 9 – К. А. К., редовно призовано, не се явява. По делото е постъпила молба от вещото лице К., с която уведомява съда, че на тази дата ще е в предварително планиран платен годишен отпуск и няма да бъде в гр.Сливен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв.К.: Да се даде ход на делото.

1

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.

Адв.К.: Няма пречка.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното следствие.

САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:

М. Ю. М. – 17 г., български гражданин, с начално образование, неженен, учи, не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Н. А. Т. – 25 г., български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Ю. Ф. М. – 37 г., български гражданин, неграмотен, неженен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

Л. И. Ч. - 43 г., българска гражданка, без образование, неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.

С. Ж. Н. – 44 г., български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.

ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.

Съдът предложи да се промени реда за разпит като първо се разпита свид.Л. Ч..

СТРАНИТЕ: Съгласни сме.

Със съгласието на страните съдът ПРОМЕНИ реда за разпит като разпитите ще започнат със свид.Л. Ч..

СВИД.С. Н.: Моля да бъда разпитан втори, тъй като бях нощна смяна и довечера съм отново нощна смяна.

СТРАНИТЕ: Съгласни сме.

Със съгласието на страните втори ще бъде разпитан свид.С. Н..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свид.Л. Ч. и ОТСТРАНИ останалите 2 свидетели от залата.

СВИД.Л. Ч.: Предупредена

Обещавам да говоря истината. съм за наказателната отговорност.

РАЗПИТАНА КАЗА: Р. М. ми е син. Подсъдимия от долната страна ни е комшия. На 01.09.2022 г., миналата година, в 10,00 часа вечерта всички бяхме си легнали. Аз бях във вътрешната стая с мъжа ми Ю. Ф. М., синът ми Н. в другата вътрешна стая, той си е сам в стаята, синът ми Р. и синът ми М. бяха в кухнята. В 10,05 часа някъде се чува един вик, викане, крещене, ние спяхме, псуване, и аз станах, излязох. От кухнята като се излезе, се влиза в банкетната зала и оттам се излиза навънка. Като чух виковете, станахме с мъжа ми, отидохме към кухнята, синовете ми не бяха там и тръгнахме към банкетната зала двамата с мъжа ми. Като влязохме в банкетната зала, видяхме М. и Р., и Л., който псуваше и който удряше детето с бухалка, удряше Р. в ръката, не мога да кажа дали лявата или дясната, и по лицето с бухалката, една черна палка. М. беше до брат си, М. викаше. Като отидохме с мъжа ми, питах Л. какво става, но той въобще нищо не отрази, почна да псува „Майка ви циганска ще еба“, закани, че ще ни махне от там дето живеем. И по едно време аз викам на моя съпруг „Бързо извикайте, обадете се на полиция“. И като стана въпрос за полицията, и Л. изчезна. М. е направил клип. Ние като излязохме, аз даже не видях, само чух М. като каза, че има клип. Но аз след като извиках на моя съпруг да вика полиция и Л. избяга. И М. каза „Има клип“. Веднага докато се обадим, много бързо дойде полиция, не мога да кажа колко бързо. Разказахме на полицията, те ни питаха къде живее Л. и аз излязох да покажа къде живее, но то беше и тъмно. И вземах да кажа на полицията, че се заканва и че псува, и полицая каза да влезем вътре и даже и да дойде, да не излизаме, да нямаме саморазправа, а да се обадим веднага на полицията да дойде. Л. като взе да псува и казваше на Р. „Колко пъти ще ти кажа“ за кобилата ли нещо, но кобилата си беше вкъщи, то беше десет часа, кобилата беше вързана. Вечерта Р. се пипаше по лицето и каза „Мамо, много ме боли“. Аз застанах пред него, устната му кървеше лекичко, цяла вечер го боля страната и му казах, че ще го закарам на лекар. Като го закарах на лекар ме накараха да направя рентгенова снимка и лекаря ми каза „Надявам се да е пукнато, но трябва да отидеш да направиш снимка“. Даде ми едно листче да направя снимката. Направих снимката и като я дадох на лекаря, той каза, че челюстта е счупена. После, като го приеха в болницата и казаха, че трябва да 3 се сложат на детето някакви шини, за да може да не се мърда самата челюст и беше прието в болницата детето, и с една сламка като го изписаха казаха да го храня. След като полицията си тръгна, тогава видях че Р. е наранен. Същата вечер или по-рано семейството ми не е имало пререкания с Л.. Месец или повече преди това Л. беше дошъл да каже, че кобилата пречела, че звънчето на кобилата много смущавало, дрънчало и това беше, което дойде да ни каже.

След това дойдоха полицаи да ни кажат, че имало някакво оплакване за кобилата, не мога да кажа кога беше това, но беше преди инцидента. След инцидента писаха протокол на Р.. След инцидента Р. беше отишъл на магазина, може би след около месец, и се видели на магазина „Мерканто“ в „Клуцохор“ с Л. и Л. заплашил Р., взел да го псува и го заплашил – „Аз ще те оправя“ и такива работи. Р. като си дойде ми каза. Л. е идвал само един път да предупреждава за кобилата. Когато казах да се обадят на полиция, Л. излезе от банкетната зала и не знам как си е тръгнал. Никой от моите роднини не е удрял Л. по главата, не съм виждала някой да му чупи прозорците на колата.

Като дойдоха полицаите не са ми предлагали да викат спешна помощ. Л. удряше Р., но Р. не му отвръщаше по никакъв начин, само се пазеше, беше прав и само се пазеше. Р. не го е псувал, нищо не му казваше. Л. беше в ръката с черна палка.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката. Да се освободи.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетелката. Да се освободи.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси. Да се освободи.

Адв.К.: Нямам въпроси. Да се освободи.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Л. Ч..

СВИД.С. Н.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Работя като ст.полицай в РУ-Сливен. Миналата година имаше някакъв скандал, аз само веднъж съм ходил в м.Б.. Беше възникнал някакъв скандал между лица заради някакво животно, кон.

Спомням си, че отидохме на скандал между лица, отпред пред къщата имаше доста лица, около 4-5-6 човека. От тях разбрахме, че някакво лице е отишло и влязло в къщата, възникнал е скандал между тях, дали са се били или не, не 4 си спомням. Питах ги дали искат медицинска помощ, дали има ударен, те казаха „Не“. Тъй като лицето, което беше отишло в дома им, го нямаше на място, посочиха ни че живее някъде близо до тях из вилната зона и тръгнахме да го търсим, тъй като го нямаше на място, да го предупредим, тъй като ни казаха, че е тръгнал да събира хора за да се върнат и да ги бият. Извършихме обход, не можахме да открием това лице и им казахме да влязат и ако се върне това лице, да ни се обадят. Те посочиха, че някъде под тях живее, но не ни посочиха точно къде. Ако бяха ни посочили, може би щяхме да го открием. Посочиха района и доколкото си спомням посочиха някакво име, но не се сещам какво беше то. Казахме им да се обадят ако има нещо, но нея вечер не са ни пращали там по сигнал отново. Не помня датата. Мисля, че лицето си е тръгнало пеш, но нямам спомен. Някои от лицата държаха колове, казаха че ги държат за да се защитят, да не ги бият. Не ни казаха някой да е бил набит. По принцип ги питаме дали някой има нужда от медицинска помощ.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.

Адв.К.: Нямам въпроси.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.

Разпечатката съдържа 60 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0adf390-be3d-436f-9a0c-af9aa1a51a5a