Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 21.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 991/2021
Вид
Решение № 52
Подписан
21.05.2021
В сила
21.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.258, ал.1, предл. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.15 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.19 · Закон за гражданската регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина С. Куршумова

Стойчева

Таня Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300500991 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1, предл. второ от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Г. А. и С. Ц. И., като родители и законни представители на малолетното дете Г. С. И. против Решение № 143/16.02.2020г., пост. по гр.д.№ 11907/2020, ПРС, с което е отхвърлена молбата им за промяна на фамилното име на детето от И. на А.-И..

Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочат, че съдът не е отчел важните обстоятелства, които налагат допускане на исканата промяна, поради товаq че не е анализирал събраните доказателства по делото.

Твърдят че по делото се доказва факта, че детето се представя в детската градина с двете фамилни имена и се идентифицира с тях. Намират, че личната самоидентификация на лицето с определени имена е важно обстоятелство по смисъла на закона, поради което и неправилно първоинстанционният съд не е допуснал промяната. Молят съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което уважи подадената молба за промяна на фамилно име.

Въззиваемата страна Община Пловдив не е взела становище.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив поддържа в съдебно 1 заседание , че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – молител, чрез неговите законни представители, останал недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Подадена е молба с правно основание чл.19 от ЗГР.

Г. С. И. , чрез своите законни представители е поддържал, че е от особено значение за семейството на майката да продължи фамилията й – А., още повече, че той е кръстен на своя дядо Г.. Навсякъде детето е представяно с фамилните имена А.-И. и това вече е възприето от близкия роднински кръг. Освен това майката е с фамилното име А., а бащата – И. и така се получава разлика във фамилните имена на членовете на семейството, който факт им създава затруднения.

В социален план и при индивидуализацията им и обозначаване на родовата принадлежност.

Пред първата инстанция е разпитвана като свидетел М.Д.Д. Тя твърди, че познава молителя и неговите родители, децата им са приятели и посещават една и съща ясла. Знае, че детето е кръстено на своя дядо Г. и че семейството иска то да носи и неговото фамилно име. Самото дете вече се представя като Г.А.-И..

При тези данни по делото първоинстанционният съд е оставил молбата за промяна на фамилното име без уважение, като е приел че изложените основания не са от кръга на важните обстоятелства, които могат да обусловят исканата промяна.

Настоящата инстанция намира, че постановеното решение е правилно. Не са налице предпоставките на чл.19 от ЗГР за допускане на промяна във фамилното име на молителя. Съгл. чл.14 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Българското законодателство не предвижда възможност фамилното име да се образува по друг начин, с изключение на случаите при сключване на брак, когато може към собственото фамилно име да се приеме и фамилното име на съпруга с тире помежду им. ЗГР предвижда и друга хипотеза, при която едно дете може да вземе фамилното име на своя дядо по майчина линия – в случаите, в които при раждането му не е установен произхода от бащата. В тази хипотеза съгл. чл.15 от ЗГР бащиното име на детето се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно 2 име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща, като е допустимо при съгласие на бащата на майката, неговото име да се вземе за бащино име на детето, като в този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Действително чл.19 от ЗГР позволява промяна на собствено, бащино или фамилно име, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. При наличието на важни обстоятелства / каквито се претендират за налични в настоящия случай/ , обаче, отново следва да се спазват правилата за образуване на имената на българските граждани, а не да се допусне произволното им изменение по начин непознат нито за правната ни система, нито за традициите.

Поради изложеното съдът намира, че подадената молба за фамилното име е неоснователна и не може да бъде уважена. промяна на

Постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо и поради изложените мотиви , Съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143/16.02.2020г., пост. по гр.д.№ 11907/2020, ПРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3