Решение № 393 от 02.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20211001000385 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.

С решение № 260 112 от 6.10.2020 г., поправено с решение № 260132 от 9.10.2020 г. по т.д.н. № 2347/ 2018 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Енерджи пауър“ ЕООД - гр. София с начална дата 18.09.2018 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството ; за временен синдик е назначена Е. Г. Т. от гр. *** и е насрочено първо събрание на кредиторите на 27.10.2020 г. ; дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието ; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника ; прекратени са правомощията на органите на длъжника ; длъжника е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Срещу решението в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността, е подадена въззивна жалба от „Елпро България“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е необосновано.

1

Според заключението на експертизата след датата, която съдът определил за начална дата на неплатежоспособността, по сметките на длъжника постъпили значителни по размер суми, освен това в края на всеки месец падежирали вземания за доставки на ел. енергия на крайни клиенти и тези суми били постоянен източник на финансов ресурс - факт, който не бил обследван и коментиран. Към същата дата дружеството имало вземане за невъзстановен ДДС в общ размер 4 951 579.89 лева, а към 31.10.018 г. - 5 820 791.89 лева. Независимо от особено големия размер на тези вземания дружество имало значителен входящ паричен поток през м. септември 2018 г., след като било в състояние да извърши разплащания в размер на 9 430 148.47 лева.

Показателите за ликвидност били анализирани извън контекста в кой отрасъл на икономиката длъжника осъществява дейността си и какви са базовите показатели в този бранш. Показателите за рентабилност били тълкувани самостоятелно - като абсолютни числа, без да било отчетено, че дружеството е носило на собствениците си значителни приходи.

Независимо от показателите за ликвидност, които били установени по данни от баланса към 31.12.2017 г., т.е. при едно статично положение, към 31.10.2018 г. длъжникът бил само във временно затруднение за плащане на задълженията си. Затова не била налице трайна финансова невъзможност за погасяване на задълженията, а обективна - настъпила вследствие допуснатите обезпечителни мерки на кредитори.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част, като определи за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018 г.

Ответникът по въззивната жалба „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

От основното и допълнителните заключения на експертизата се установило, че коефициентите на обща и бърза ликвидност са със стойност много под препоръчителната 1, което сочело на тенденция на влошаване, водеща до еднозначния извод, че към 31.12.2017 г. длъжникът не е бил в състояние да погасява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.

Правилният извод на съда, че най-ранните изискуеми и непогасени задължения след настъпване на трайната невъзможност за погасяването им са по фактура № 38256/ 17.09.2018 г., бил формиран след задълбочен анализ на всички предпоставки за наличие на презумпцията по чл. 608, ал.2 от ТЗ.

Неоснователно било изложеното за пръв път във въззивната жалба възражение, че в заключението на експертизата не бил обследван и коментиран въпроса за наличието на 2 постоянен източник на финансов ресурс,както и относно вземането за невъзстановен ДДС.

Този въпрос бил

-3- и ирелевантен поради безспорно установеното трайно и необратимо влошено финансово икономическо състояние на дружеството още към 31.12.2017 г.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ответникът по въззивната жалба „Пан интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в представената пред въззивната инстанция писмена защита, като моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ответниците по въззивната жалба „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия и „Енерджи пауър“ ЕООД - гр. София не вземат становище.

Въззивна жалба срещу решението в частта, с която е определена началната дата на неплатежоспособността, е подадена и от „Алпик енерджи“ СЕ - гр. Прага, Република Чехия, в която се твърди, че е неправилно.

Мотивите на съда относно началната дата на неплатежоспособността били крайно лаконични, като било посочено единствено, че най-ранното непогасено парично задължение по търговска сделка било с падеж 18.09.2018 г. Фактура № 38256 с падеж 18.09.2018 г. не била описана в заключението. Според приложение №3 към заключението фактура № 38256 била с падеж 17.10.2018 г. След като съдът преценил, че не следва да цени експертното заключение, то следвало да обоснове своя извод с друго прието по делото доказателство, каквито мотиви обаче липсвали. Не били изложени съображения и защо, въпреки многобройните плащания на значителна стойност към различни кредитори, извършени след 18.09.2018г., длъжникът е спрял плащанията именно на въпросната дата.

Съдът не взел предвид данните в заключенията на експертизата, според които през м. септември 2018 г. длъжникът извършил плащания към кредитори в общ размер 9 430 148.47 лева, която освен че била значителна сама по себе си, била и съизмерима с плащанията, извършвани през предходните месеци. Затова и извода, че длъжникът е спрял плащанията през м. септември 2018 г. не кореспондирал с доказателствата, които сочели обратното. При преобладаване на обслужваните задължения спрямо необслужваните, нямало основание да 3 се приеме, че длъжникът е спрял плащанията в този момент.

Съдът не съобразил и факта на наложения запор на банковите сметки на длъжника до размера на сумата 7 556 708.05 лева, който безспорно препятствал възможността търговеца свободно да разполага с всичките си средства, за да погасява своевременно всички изискуеми задължения.

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част, като определи за начална дата на неплатежоспособността 26.10.2018 г.

Ответникът по въззивната жалба „Българска независима енергийна борса“ ЕАД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

По отношение на цитираната в жалбата фактура № 38356/ 17.09.2018г. не било спорно, че издаваните от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД фактури за доставка на електрическа енергия са били с падеж деня, следваш деня на издаването им. Като доказателство била приложена молба от 13.11.2018 г. подадена от самия длъжник за откриване на производство по несъстоятелност, по която било образувано съдебно производство, с което свое действие длъжникът безусловно признал наличието на непогасени задължения към същия кредитор, включително и по въпросната фактура. Освен това в основното заключение на експертизата тази фактура била изрично описана, включително и сдатата на падежа - 18.09.2018 г.

Според неоспореното от въззивника основно заключение на експертизата, още към 31.12.2017 г. длъжникът не бил в състояние да уреди веднага и в пълен обем текущите си задължения с наличните парични средства в размер на 279 000 лева, тъй като те били достатъчни да покрият едва 4.17 % от текущия дълг.

В останалата част от писмения отговор са изложени същите съображения, които са обосновани в отговора към другата жалба.

Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ответникът по въззивната жалба „Пан интертрейд“ ЕООД - гр. Стара Загора я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в представената пред въззивната инстанция писмена защита, като моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ответниците по въззивната жалба „Елпро България“ ЕООД - гр. София и „Енерджи пауър“ 4

ЕООД - гр. София не вземат становище.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 633, ал. 1 от ТЗ от кредитори в производството по несъстоятелност, които имат правен интерес от обжалването на самостоятелна част от подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.

-5-

При обсъждането на тяхната основателност съдът приема за установено следното.

Според последователната практика на касационната инстанция началната дата на неплатежоспособността, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява с наличните си краткотрайни активи изискуемите си и ликвидни парични задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка, по смисъла на чл.

608, ал.1, т. 1 от ТЗ, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. (Решение № 9 от 10.04.2019 г. по т. д.

№ 2099/ 2018 г. на ВКС, І т.о)

Установяването на цялостното финансово - икономическо състояние на дружеството за периода 2013 г. - 2018 г. е предмет на задачата, поставена на икономическата експертиза, изпълнена от вещото лице М. С..

Според основното заключение, прието в съдебното заседание на 19.03.2019 г., за целия изследван период, с изключение на 2013 г., нетните активи са отрицателни, т.е. имуществото на дружеството не е било достатъчно за да бъдат покрити в пълен обем задълженията му. От 31.12.2014 г. то е декапитализирано. В края на 2017 г. с наличните активи по баланса е могло да бъдат покрити 75.62 % от задълженията. Към тази дата стойностите на коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са, съответно 0.7322 , 0.7317 и 0.0417, и са по - ниски от препоръчителната стойност, която е единица. Коефициентът на финансова автономност, изразяващ съотношението на собствения към привлечения капитал, е с отрицателна стойност - - 0.2438, което сочи на декапитализация на дружеството.

Тенденцията на влошаване е устойчива и трайна и към последващите две дати от 5 изследвания период. Според допълнителното заключение, прието в съдебното заседание на 14.09.2020 г., към 31.10.2018 г. стойностите на коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са, съответно 0.6733 , 0.6733 и 0.0022 ; коефициентът на финансова автономност отново е с отрицателна стойност - - 0.3260. Към 31.12.2018 г. стойностите на коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност са, съответно 0.6365 , 0.6365 и 0.0022 ; коефициентът на финансова автономност - - 0.3629.

От анализа на данните в експертизата може да бъде обоснован категоричния извод, че за периода от 31.12.2017 г. до 31.10.2018 г. дружеството има сериозен проблем да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, като към края на този период негативните тенденции във финансовото състояние на търговеца- състоянието на зависимост от кредиторите и декапитализация, са придобили необратим характер.

Съгласно неизменната практика на касационната инстанция спирането на плащанията към определена дата е израз на обективната, трайна невъзможност на длъжника да погаси изискуеми парични задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи, но не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане, нито с оглед на последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. (Решение № 348 от 19.02.2019г. по т.д. № 1022/ 2018 г. на ВКС, II т. о.)

Изложеното произтича и от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, предвиждаща, че спиране на плащанията може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземания на определени кредитори. В конкретния случай определянето на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността, следва да стане при съобразяване с обективните данни в допълнителното заключение на експертизата, отнасящи се до размера на задълженията към конкретни кредитори и извършените плащания по тях, които очертават наличието на точно тази хипотеза.