Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 22.05.2025, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Административно наказателно дело 280/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
22.05.2025
Състав
Пламен Георгиев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178Е · Закон за движението по пътищата
  • чл.94,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.2,ал.1,т.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.75,ал.1 · Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Кнежа, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Т. при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Т. Административно наказателно дело № 20241430200280 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

К. Р. К.,с ЕГН-**********,от гр.Кн., общ.Кн., обл.Пл.,ул.„***”№*** е предявил въззивна жалба против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0285-000662/18.10.2024г.,изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Кнежа.

Въззивникът твърди,че законоустановения срок обжалва пред съда Наказателно постановление №24-0285-000662/18.10.2024г.,изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУКнежа, с което на основание чл.178Е от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв./петдесет лева/.Той счита,че издаденото постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния закон и неспазване на процедурните правила като излага съображенията си в тази насока.

Въззивникът сочи,че в обжалваното НП е отразено,че е извършил административно нарушение:„В НАСЕЛЕНО МЯСТО ПАРКИРА МПС ВЪРХУ ТРОТОАРИТЕ ИЗВЪН РАЗРЕШЕНИТЕ ЗА ТОВА МЕСТА, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА ИЛИ ОТ

СОБСТВЕНИКА НА ПЪТЯ, с което виновно е нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП“.

Въззивникът изтъква,че разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП,гласи,че „ За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци “.

Според него внимателният прочит на разпоредбата но чл.94,ал.3 от ЗДвП води до извода,че даденото в обжалваното НП№224-0285-000662/18.10.2024г.,описание е непълно и неточно,доколкото не се сочи нито дали максималната маса на автомобила е над 2,5 тона,нито дали същият е бил паркиран на разстояние под 2 метра от сградите,нито дали МПС не е било спряно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя,нито дали превозното средство е паркирано върху тротоар или на друго определено от собствениците на пътя място,както повелява закона.

1

Според него доколкото тези обстоятелства се явяват част от фактическия състав на правната норма,то непосочването им ограничава правото му на защита, тъй като не му дава възможност да се ориентира адекватно спрямо твърдените факти

Въззивникът К. К. твърди,че притежава имот в гр.Кнежа на ***,който ежедневно посещава и стопанисва и няма друг достъп до имота си освен откъм ул.„Марин Боев“/пешеходна зона/ и поради тази причина ежедневно спира и паркира своя автомобил пред имота си,в т.нар.„пешеходна зона“. Въззивникът твърди,че със своя автомобил помага на фирмата на баща си,и обслужва търговската дейност в обекта „Семеен хотел за селски туризъм“,находящ се на същата ***В. Освен това той изтъква,че е упълномощен от баща ми,в качеството му на собственик на фирмата притежател на хотела да извършва цялостната дейност по осъществяване на всички правни и фактически действия във връзка с управлението на движимото и недвижимо имущество на ЕТ„Хаджи К.Радослав К.“.

Въззивникът повторно описа,че притежава имот в гр.Кнежа на *** и живее в хотела на ***А,поради което обективно му се налага да спира и паркира пред тези две сгради, които в момента са негов дом и жилище. Той описва,че хотелът и апартамента му се намират в пешеходната зона на ул.„Марин Боев“,оформена между ул.„Димитър Бутански“ и ул.„Александър Стамболийски“.

Въззивникът счита,че не е извършил отразеното по-горе нарушение,тъй като Общинския съвет-Кнежа е въвел изключения за ангажиране на административно-наказателна отговорност за лица,собственици на имоти, чиито лични автомобили имат право да спират, паркират и се пропускат безплатно в пешеходната зона на ул.„Марин Боев”, заключваща се между ул.„Димитър Бутански и ул.„Александър Стамболийски. Той сочи,че в разпоредбата на чл.23,ал.1,т.9 от НАРЕДБА №9 на Общински съвет - Кнежа за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги,раздел II,Такси за ползване на пазари, тържища, панаири, площади, улични платна и терени с друго предназначение е регламентирано,че ползват безплатно пропускане в ЦГЧ личните автомобили на собствениците на имоти, находящи се на ул.„Марин Боев”,заключваща се между ул.,Димитър Бутански и ул.„Александър Стамболийски“.

Според въззивника,тъй като ул.„Марин Боев“ има всички характеристики на част от уличната мрежа,то тя безспорно е общинска собственост във връзка с изричните разпоредби на §7,ал.1,т. ПЗР ЗМСМА и чл.2,ал.1,т.1 от Закона за общинската собственост.

Въззивникът счита,че предвид изложеното именно Общинският съвет е компетентен да приема решения за управлението на общинската собственост в т.ч. и на ул.„Марин Боев“,и негови са правомощията да определи режима за преминаване,спиране и паркиране,да налага забрани и съответно да определя изключенията за тях като с оглед на обстоятелството,че е собственик на имот в тази зона е безспорно,че съгласно разпоредбата на общинската Наредба има право да паркира МПС в зона обявена за „пешеходна“, без да е нарушил разпоредбата на чл.94,ал.3 от ЗДвП.

Според въззивника тези обстоятелства са известни на административно-наказващия орган,тъй като полицаите многократно са контактували с него,но въпреки това е направил изрични възражения пред наказващия орган за неиздаване на наказателни постановления,тъй като предположил,че на него са му известни разпоредбите в Наредба №9 на ОбС- Кнежа и ще се съобрази с факта, че като собственик на имот, в който живее,попада в кръга на правоимащите лица,ползващи се от привилегията на чл.23,ал.9 от Наредба №9,да бъде пропускан безплатно в ЦГЧ на гр.Кнежа и няма да му наложи административно наказание.

Според въззивника независимо,че подзаконовите разпоредби приети от Общински съвет Кнежа му дават право безплатно да спира и паркира в „пешеходната зона“,където живее е било издадено обжалваното от него наказателно постановление,в нарушение на цитираните по-горе разпоредби, поради което го смята за незаконосъобразно.

Въззивникът изтъква,че дори хипотетично да се прие,че е извършил описаното в 2 постановлението деяние,което не е извършил,то наказващия орган е подходил повърхностно и формално при обследване на конкретния казус,защото никъде в наказателното постановление не е отразено,че са взети предвид тежестта на нарушението,всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Според него обстоятелството, че наказващия орган не е обосновал защо деяния не представляват маловажен случаи в крайна сметка възпрепятства правната възможност да се изясни дали са налице предпоставките за прилагане на чл.28,ал.1 от ЗАНН. Според въззивника съобразявайки всичките факти не е следвало да му се налага административно наказание,а да бъда предупреден,съгласно чл.28 от ЗАНН,че евентуално ще бъде му наложено наказание,като по този начин ще се постигнат предвидените в чл.12 от ЗАНН цели, а именно: да му бъде въздействано възпитателно, да бъда предупреден към спазване на установения правов ред.

Въззивникът счита,че издаденото НП е в противоречие със закона и указанията дадени с ТР№1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС.

Освен това се иска съдът да обърне внимание,че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са на лице,но административно наказващия орган не ги е приложил и не е упражнил своята особена компетентност да не наложи наказание и да отправи предупреждение, което е в явно противоречие със закона.

Въз основа на изложеното, въззивникът иска от съда да постанови решение,по силата на което НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0285-000662/18.10.2024г.,изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Кнежа да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, поради нарушаване на материалните и процесуалните норми.

Въззивната страна е представила към жалбата си следните писмени доказателства:

1/Наказателно постановление №24-0285-000662/18.10.2024г., изд. от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ-Кнежа,

2/ Копие от нотариален акт за собственост на имот.

В хода на производството са представени и приети по делото следните писмени доказателства:

1.Заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №170,том 1,рег.

№1526,дело №145 от 21.06.2022г.на Нина Дюлгерова-Нотариус с рег.№712 на НК ,с район на действие района на РС-гр.Кнежа;

2.Удостоверение с Изх.№1107-28-9 от 20.01.2025г.на общ.Кнежа,че СОС с индентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кнежа,одобрен със Заповед №РД-18-1431 от 07.08.2018г. на Изп.Директор на АТКК е с административен адрес гр.Кнежа,ул.“Марин Боев“№58 и попада в пешеходната зона на централната градска част на гр.Кнежа;

3.Удостоверение с Изх.№1107-28-3/20.01.2025г. на общ.Кнежа,че към дата 21.08.2024г. на товарен автомобил Сеат Алхамбра с рег.№******** има издадено разрешение за престой,паркиране или извършване на товаро-разтоварна дейност на адрес гр.Кнежа,ул.“Марин Боев“;

4.Писмо с Изх.№1102-76-1/12.03.2025г. на общ.Кнежа е видно ,че на дата 02.09.2024г. на кръстовището между ул.“Никола Петков“ и ул.“Марин Боев“ в гр.Кнежа има поставен знак „В2“/забранено влизането в двете посоки/ с приложена снимка на знака на това кръстовище.

По делото се проведоха три о.с.з. на 09.01.2025г.,20.02.2025г. и 22.04.2025г.,за което страните и свидетелите са били редовно призовани.

Въззивнникът чрез адв.С.Ш. от АК-Плевен поддържа изцяло въззивната жалбата на посочените в нея основания като е представил подробни писмени бележки в тази насока.

Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото.

В придружителното си писмо към въззивната жалба въззиваемата страна е изразила становище за потвърждаване на процесното НП по изложените в него съображения,а в 3 случай на отмяна се иска от съда при присъждане на разноски да съобрази Решение на ЕС№С438/2022г.относно присъдения адвокатски хонорар.

По делото беше разпитани свидетелите на въззиваемата страна :Х. Д. Р. и Д. П. М..

Видно от разпита на актосъставителя Х. Р.,след като му беше предявен от съда АУАН,същия каза,че той е съставил и подписал този акт като причината за това била,че преди това с колегата си св.Д. М. изпълнявали задълженията си по ЗДвП и с патрулния автомобил се движили по ул.“Марин Боев“в гр.Кнежа,която е обявена за пешеходна зона с наредба на общ.Кнежа. Актосъставителят каза ,че предвид последното на тази улица могат да спират,паркират и да извършват товаро-разтоварна дейност хора само с разрешение от общ.Кнежа, както и хора, които са с постоянно живеещи там и имат табела или разрешително от общината за тази дейност и инвалиди.

Предвид това актосъставителя Р. каза,че с колегата си М. пред хотел „Филис“ в гр.Кнежа на ул.“Марин Боев“,като номера не си спомня дали е бил №54 А или Б, установили паркиран автомобил „Сеат Алхамбра“,чиито регистрационния му номер не си спомня.Според свидетеля при направена справка чрез таблет,с който разполагат за извършване на проверки за съставяне на актове и фишове констатирали въпросният автомобил като водачът не беше там и не бил поставил табела,от която да е видно, че има разрешение от собственика на пътя да паркира там. Свидетелят заяви ,че постоянният адрес на водача К. К. бил на друга улица в гр.Кнежа, за което разполагали с камери и заснели ситуацията и съставил фиш на К.

К.,понеже автомобилът беше негова собственост. Свидетелят каза ,че тази дата е различна от съставянето на акта и фишът бил поставен на предното стъкло на автомобила. Свидетелят разказа пред съда ,че след известно време,като не си спомня точната дата К. К. поискал да обжалва съставения му фиш и поради това,че не се обжалва фиша, Началника на РУ Кнежа разрешил да му се състави АУАН,на което основание К. К. да обжалва издадено след това наказателно постановление. Актосъставителят посочи,че при съставянето на АУАН в сградата на РУ Кнежа били с колегата си Д. М.,който бил очевидец на ситуацията и съставил АУАН на К. К.,като в него описал номера на фиша,който му е бил съставен.