Решение № 939 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20211100510772 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20108217 от 29.04.2021г. по гр.д. № 34998/2020г. на Софийски районен съд, 43 състав, са отхвърлени предявените от БНП П. П.Ф.

С.А”, Париж per. № *******, чрез „БНП П. П.Ф. С.А”, клон България, ЕИК *******, против Е. Б. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422, ал.1, от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 8264,75 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 11.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3983,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016г. до 05.06.2021г. и сумата от 1272,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35627/2018 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Отхвърлени са и евентуално съединените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от БНП П. П.Ф. С.А”, Париж per. № *******, чрез „БНП П. П.Ф. С.А”, клон България, ЕИК *******, срещу Е. Б. В., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 8 264,75 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 11.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 983,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.06.2021 г. и сумата от 1272,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г.

1

Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 25085266/18.05.2021г., подадена от ищеца БНП П.

П.Ф. С.А”, Париж per. № *******, чрез „БНП П. П.Ф. С.А”, клон България, ЕИК *******, с която е обжалвал решението на районния съд. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Въззивникът счита, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.183 от ГПК, като е изключил от доказателсвената съвкупност представения от ищеца договор за кредит. В тази връзка е посочил, че с молба от 24.03.2021г. до съда е било изпратено в оригинал кредитното досие на ответника Е. Б. В., което е било получено от служител на съда на 26.03.2021г.

По този начин съдът неправилно приел, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение. Освен това, в нарушение на процесуалните правила не била допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която да установи усвояването на кредита и размера на дължимите вземания. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло, а предявените искове – уважени. Претендира и разноски.

Въззиваемият Е. Б. В. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по по чл.263 ал.1 ГПК.

На 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П. П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ******* в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *******, вписано в ТР по партидата на отчуждителя и на приобретателя.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2014752/03.08.2020г. на ищеца БНП П. П.Ф. С.А”, Париж per. № *******, чрез „БНП П. П.Ф. С.А”, клон България, ЕИК *******, с която е предявил срещу ответника Е. Б. В. обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8 264.75 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем от 11.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 983,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 05.06.2021г. и сумата от 1272,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 11.05.2018 г. В условията на евентуалност, в случай че установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за същите суми.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски заем № CARU – 13322852 от 11.05.2016г., с който ищецът отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 8000 лева, както и 1800 лева за закупуване на застраховка. Сумата била изплатена на ответника по начина, уговорен в чл.1 от договора, като така насрещната страна усвоила кредита.

Последното обстоятелство било удостоверено с полагането на подписа на Е.

Б. В. в поле „удостоверение на изпълнението“. Въз основа на така сключения между страните договор за ответника възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, всяка една които в размер на 237,52 лева, като тези вноски представлявали изплащане на главницата по заема, ведно с 2 оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите от 21,16% и годишния лихвен процент от 18,42%. Длъжникът преустановил плащанията по вноските, като към датата на предявяване на исковата молба били погасени 3 месечни вноски. В чл.5 от договора било уговорено, че вземането на кредитора става изискуемо в пълен размер, считано от падежа на втората пропусната вноска, ако длъжникът просрочи две или повече месечни вноски.

Така вземането станало предсрочно изискуемо на 05.11.2016г. Кредиторът изпратил на посочения от кредитополучателя в договора адрес покана за доброволно изпълнение, с която обявил вземанията предсрочно изискуеми.

Посочил е още, че поради неплащане на дължимите по договора суми, ищецът подал заявление и за процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35627/2018г. по описа на СРС, 43-ти състав. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявявил настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Е. Б. В. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни. Отпуснатите с договора суми били изплатени от длъжника. Оспорил е наличието на облигационно правоотношение между страните, като страната твърди, че подписът в договора не е положен от нея. Освен това кредитът не бил усвоен.

Договорът за кредит бил недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.2,7,10-12,т.20 от ЗПК. Изложени са съображения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и потребителя, изразяващи се в прекомерно високият размер на лихвения процент и на годишния процент на разходите. Счита, че приложение следва да намери чл.23 от ЗПК, щом договорът е недействителен. Заявил е, че не е бил поканен от кредитора да погаси задълженията си към него. Направил е и възражение за настъпила погасителна давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми.

Пред районния съд ищецът е представил следните доказателства: договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU- 13322852 от 11.05.2016г., извлечение от погасителен план и покана до ответника за заплащане на цялата сума по договора за кредит като предсрочно изискуема, които на основание чл.183, ал.1, изр.2 от ГПК са изключени от първоинстанционния съд от доказателствената съвкупност.

По делото е приет сертификат № CARU-13322852, от който е видно, че при сключване на договора за кредит „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ са поели задължението срещу заплащане да покрият рискове по пакет „Защита на плащанията“.

На основание чл.266, ал.3 от ГПК, поради неправилно приложение на чл.183 от ГПК от страна на районния съд, настоящата инстанция е приела по делото кредитно досие на ответника Е. Б. В., съдържащо в оригинал договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU - 13322852 от 11.05.2016г.; сертификат № CARU-13322852; общи условия за застраховка „защита на плащанията“.

Установява се от приетия пред въззивната инстанция договор за кредит, 3 че на 11.05.2016г. между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и Е. Б. В. е сключен договор за потребителски кредит № CARU-13322852, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000 лева. Страните са уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна премия в общ размер на 1800 лева, както и такса ангажимент в размер на 160 лева. Кредитополучателят е поел задължение да върне предоставената сума, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент, както и възнаградителна лихва в годишен размер на 18,42 % на 60 равни месечни вноски, всяка от които по 237,52 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В съдържанието на договора за потребителски кредит е инкорпориран и погасителен план, в който са посочени падежните дати, размера на вноската и оставащият размер на главницата.

Отново на основание чл.266, ал.3 от ГПК пред въззивната инстанция е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата от 7840 лева /8000 лева заемна сума-160 лева такса за ангажимент/ е постъпила по банковата сметка на ответника, посочена от него в договора за кредит, и е усвоена от него. Ответникът е направил плащания е общ размер на 724,56 лева, които са били отнесени за погасяване на главница за периода от 05.07.2016г. до 05.09.2016г. в размер на 155,25 лева, застрахователна премия от 05.07.2016г. до 05.09.2016г. в размер на 90 лева, договорна лихва от 05.07.2016г. до 05.09.2016г. в размер на 467,31 лева и за разходи за събиране на вземането в размер на 12 лева. Размерът на главницата към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 31.05.2018г. възлиза на 7844,75 лева, договорната лихва за периода 05.10.2016г.-05.06.2021г. е в размер на 3983,89 лева, а незаплатената застраховка за периода 05.10.2016г.05.11.2017г. възлиза на 420 лева. Размерът на обезщетение за забава за периода от 05.11.2016г. до 11.05.2018г. възлиза на 1202,86 лева.

Изслушана е съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице е посочило, че подписите в графа „кредитополучател“ и в лявата част на всяка страница от договора за потребителски кредит са положени от Е. Б. В..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.