Определение № 30845 от 30.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30845 гр. С., 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110164310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Р. Ц., с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.

С., ............, чрез адв. А. Д. от САК, срещу „...........“ ЕООД, ЕИК: ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ...................., с която са предявени искове за следното:

Да се прогласи спрямо ответника „...........“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „..........“ ЕАД, ЕИК: ............, по договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., и ищеца Л. Р. Ц., в качеството му на универсален правоприемник и наследник на В. П. Ц.а, с ЕГН **********, за недействителен Договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, да се прогласи спрямо ответника „...........“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „..........“ ЕАД, ЕИК: ............, по договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г. и ищеца Л. Р. Ц., в качеството му на универсален правоприемник и наследник на В. П. Ц.а с ЕГН **********, за недействителна клаузата на чл. 9. 1 от Договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., на основание 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е подал отговор чрез адв. П. В., с който оспорва исковете изцяло.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024г. от 14:30ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Предявени са следните установителни искове, съединени в условията на евентуалност:

1) главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., сключен между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД, поради противоречието му със закона.

2) евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване на на нищожност на клаузата на чл. 9.1 от договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., сключен между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД, поради противоечието й с добрите нрави и неравноправност на същата.

В исковата молба се твърди, че на 25.06.2020 г. между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ............ при следните параметри: размер на кредита: 3011,11 лв.; общ размер на застрахователната премия: 0 лв.; общ размер на кредита:

3011,11 лв.; срок на кредита: до 25.03.2024 г., т.е. 43 календарни месеца. Твърди се, че съгласно чл. 9, т. 1 от договора, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 46,15%. А съгласно чл. 9, т. 2 от договора, лихвата се изчислявала ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дена в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл.

10 от договора, годишният процент на разходите бил 49,80%, а общата сума, дължима от потребителя, била 6203,61 лв. Погасителният план към договора бил обективиран в чл. 11, т.2 от договора, като съгласно същият: 1) договорът бил сключен за срок от 43 календарни месеца, съответно били налице 48 погасителни вноски, всяка на стойност от 144,27 лв., включваща главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка една погасителна вноска спадалс за сметка на главницата; 2) всяка вноска била с падеж 25- то число на съответния месец; 3) общо дължимата главница била в размер на 3011,11 лв., а общо дължимата лихва в размер на 3192,50 лв.; общо дължимата сума по кредита възлиза на 6203,61 лв. Твърди се, че ищецът е наследник по закон на кредитополучателя В. П. Ц.а, като след смъртта на последната на 11.04.2022 г., наследниците й поради незнание на съществуването на процесния договор, не били извършвали плащания по него. На 12.09.2023 г. задълженията на В. Ц.а по процесният договор били прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, за което ищецът бил уведомен на 30.10.2023 г. Твърди се, че ответното дружество претендира от ищеца сумата в размер на 4066,13 лв. В процесния договор за потребителски кредит не било посочено кои точно разходи формират ГПР, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от 2

ЗПК, като се навеждат подробни доводи в тази насока. Евентуално, в случай, че не се установи недействителност на целия договор, ищецът твърди, че клаузата на чл. 9, т.1 от процесният договор за потребителски кредит е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, а така също и защото е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП. В тази връзка твърди, че посочената договорна клауза накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, доколкото договорената между страните лихва в размер на 46,51% годишно надхвърля четири пъти законната, с което се надвишава трикратния размер на законната лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, както и присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. П. В..

Процесуалният представител оспорва предявените искове. Твърди, че процесният договор за кредит отговаря на всички необходими изисквания на закона, като в тази връзка същият е носител на действителната воля на страните. Било видно от приложените документи, че наследодателката на ищеца – В. Ц.а, собственоръчно се е подписала на всяка страница от договора за кредит, с което същата се била запознала и приела договорните условия. Твърди, че В. Ц.а е използвала услугите на банката, като същата се е запознала и съгласила с договорените условия. В потвърждение на изложеното били и извършените плащания от страна на кредитополучателката, извършвани до нейната смърт на 11.04.2022 г. В условията на евентуалност, в случай, че се установи нищожност на отделни части от договора, то счита, че нищожните клаузи не водят след себе си до нищожност на целия договор. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

1) По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., който противоречи на императивна норма на закона, както и че е наследник по закон на В. П. Ц.а;

2) По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал.

1 от ЗЗП, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г., който съдържа клауза, предвиждаща заплащане на договорна лихва в твърдения размер; че посочената договорна клауза, предвиждаща заплащане на договорна лихва в твърдения размер, накърнявадобрите нрави, респ. неравноправност на същата – уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и 3 води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, както и че е наследник по закон на В. П. Ц.а.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, в това число, че процесната договорна клауза е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото: че В. П. Ц.а и „..........“ ЕАД са страни по процесния договор за потребителски кредит № ............ от 25.06.2020 г.; че между „..........“ ЕАД и ответника е сключен договор за цесия, с който вземанията по процесния договор за потребителски кредит са прехвърлени на ответника, за което ищецът е уведомен; че ищецът е наследник по закон на В. П. Ц.а.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4