Решение № 744 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20213110202869 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Андонов и син” ЕООД- гр.Варна,ЕИК 204777330 представлявано от Б. АНД. Н., против НП № 03 –013256/ 02.12.2020 г. на И. И.ов- Директор на Дирекция “Инспекция по Труда”- Варна, с което на горепосоченото дружество, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди/ лева Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че обжалваното НП страда от съществени процесуални пороци и че е издадено в нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено кой е нарушителят, визира се като нарушена нормата и на чл.42т.6 относно индивидуализацията на нарушителя,за който се приема, че винаги е ФЛ, твърди се, че нарушението не е описано по достатъчно ясен начин от фактическа страна и че не е доказано и описано авторството на нарушението, визира се наличие на сключен между страните граждански договор и че работникът неправилно е декларирал 1 дейност „събирач на яйца” в предоставената му за попълване декларация, коментират се и разпоредби на АПК, счита се, че не е проведено разследване на спорни обстоятелства и не са събрани допълнително доказателства за евентуално нарушение, излагат се и аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, като в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска размерът на наложеното административно наказание да бъде намален.

В съдебно заседание въз.дружество при редовност на призоването не се представлява , като се депозира писмено становище съгласно което в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения с молба НП да бъде отменено или да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание. Представено е и доказателство за трайно намалената работоспособност на представляващия дружеството.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от Ю.к. Н., който оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение- наличие на трудово правоотношение и с молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11.2020г., свидетелите И. пи Е.-служители на Д„ИТ”, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „Андонов и син” ЕООД- гр.Варна. Обект на проверката бил птицеферма, находяща се в с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна.При пристигането си в обекта, горепосочените свидетели установили няколко лица, които полагат труд.Една от работещите била св.К., като същата в момента на проверката миела яйца в специално обособена стая и ги подреждала в касетки.Последната, в предоставената й за попълване декларация собственоръчно вписала личните си данни, посочила, че работи за санкционираното дружество, от

23.10.2020г., като събирач на яйца, че работи на обект „Птицеферма” с.Осеново, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч., визирала, че няма сключен трудов или граждански договор, както и месечно трудово възнаграждение от 610лв., не отразила последно изплатено възнаграждение, като посочила почивни дни – два дни по график, след което посочила датата и часа на 2 попълване на декларацията- 02.11.2020г.- 14,30ч. и положила подпис.Конкретно за св.К. в последствие бил представен граждански договор, с посочена дата на сключване 30.10.2020г. между санкционираното дружество и свидетеля, по силата на който св.Костадинва приемала да извършва почистване на складово помещение за срок от 30.10.2020г. до 06.10.20202г.

Предвид горното св.И. приел, че в конкретния случай между „Андонов и син” ЕООД и св.К. е следвало да бъде сключен трудов договор, поради което на 19.11.2020г. съставил АУАН срещу санкционираното дружество, в който описал приетото за установено нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ.АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения с молба за снизхождение и уверения, че нарушението няма да се повтори.

В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 02.12.2020г. г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В хода на съдебното производство се установи от показанията на св.К., че същата е подписала гражданският договор едва след проверката и че съгласно уговорката с работодателя задълженията й са се свеждали именно до събиране на яйца и е била на осем часов работен ден с ежедневно заплащане на възнаграждение.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И.,Е. и К. , дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира приетият по делото граждански договор както по отношение на датата на подписването му, така и по отношение да клаузите в същия, тъй като се установи от доказателствата по делото първо, че е подписан след проверката и второ, че уговорките за дължимия труд са били съвсем различни.

Съдът кредитира останалите писмени доказателства, приложени в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената фактическа обстановка.

3

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – материалите по АНП, показанията на свидетелите И., Енчев и Костанивова, декларация и от останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

По приложението на процесуалния закон.

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Срокът за администриране на жалбата и изпращане на преписката в съда е инструктивен, а не преклузивен, неспазването му би могло да обоснове ангажиране на дисциплинарна отговорност, но не би могло да бъде основание за прекратяване на АНП или отмяна на НП.

АУАН и НП съдържат формално всички реквизити, изискуеми съгласно чл.42 и 57 ЗАНН, нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства, при които е извършено нарушението, доказателства, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока.Изрично в АУАН са посочени длъжността и работното място на актосъставителя и свидетеля по АУАН така че не възниква никакво съмнение относно тяхната самоличност.

Срещу АУАН не са били депозирани писмени възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи разследване, поради което съдът не констатира и нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Спор, че именно санкционираното дружество е работодател не е възниквал в нито един момент, поради което безспорно е индивидуализиран нарушителят, като предвид нормата на чл.414 ал.3 от КТ, визиращ налагане и на наказание „имуществена санкция“ съдът не споделя възражението, че субект на нарушението би могъл да бъде единствено ФЛ.

По приложението на материалния закон.

4

На първо място, съдът счита за установен фактът, че между санкционираното дружество и св.К. към момента на проверката не е имало сключен никакъв договор, включително и граждански такъв.

Безспорно е налице практика работодателите да се стремят да избегнат сключването на трудов договор, чрез сключването на граждански договор, като се използва свободата на страните да определят съдържанието на договорите, с които се обвързват, стига да не е налице противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави.Въз основа на събраните доказателства, обаче, съдът намира за установено, че св.К. е престирала труд в проверения обект, в полза на „Андонов” ЕООД,, собственоръчно е попълнила декларация, в която е посочила, че работи за санкционираното дружество, от 23.10.2020г., като събирач на яйца, че работи на обект „Птицеферма” с.Осеново, с работно време от 08,00ч. до 17,00ч., визирала, че няма сключен трудов или граждански договор, както и месечно трудово възнаграждение от 610лв., не е отразила последно изплатено възнаграждение, като е посочила почивни дни – два дни по график, след което посочила датата и часа на попълване на декларацията- 02.11.2020г.- 14,30ч. В конкретния случай съдът намира, че са налице белезите на трудовото правоотношениеработно място, работно време и договорено възнаграждение за престиран труд, още повече, както самият свидетел е посочил по време на проверката, същият е работил като събирач на яйца от 23.10.2020г., при положение ,че проверката е била извършена на 02.11.2020г. и никъде и пред никого не е посочила, че е следвало да извърши само конкретна работа на обектапочистване на складово помещение за определен срок. Предвид събраните по делото и кредитирани доказателства, съдът счита, че се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е видно, че същият не кореспондира с реално договорени между страните престации и е създаден единствено с целите на образуваното административно производство..Представеният граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП, съгласно които отношенията между св.К. и работодателя са били уговорени като трудови и носят всички белези именно на ТПО.

5

Предвид гореизложеното съдът намира, че приетият в с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения между страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи „изработка на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД.Видно от гласните доказателства по делото и от писмените доказателства, приложени в преписката, кредитирани от съда, св.К. в нито един момент в хода на проверката не е заявила, че дължи” изработване на нещо”, а сама е посочила че изпълнява длъжността събирач на яйца, без да конкретизира и някакъв краен резултат, посочила е конкретни белези, характеризиращи отношенията й с работодателя като трудови, като съдът намира, че в конкретният случай работодателят по-скоро би следвало да сключи временен трудов договор, каквато възможност е визирана от КТ.

Доказателствата по делото водят до извод, че в конкретния случай са били договорени елементи на трудово правоотношение, многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, периодичност на възнаграждението, почивки и т.н., а не инцидентност и постигане на определен резултат.

Съгласно съдебната практика, обявяването на ТПО е правна възможност на контролния орган, съществуваща независимо от института на ангажиране на административно наказателната отговорност, поради което фактът, че това не е сторено, не води по никакъв начин до извода за липса на административно нарушение.Нормата на чл.405 а ал.1 от КТ е диспозитивна и е въпрос на суверенната преценка на административния орган, който не е задължен при констатиране на нарушение на трудовото законодателство да издава постановление за обявяване на ТПО.

Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0aa814e-d7a2-4ce3-8c20-b0b4a793c5c1