Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 29.11.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 655/2022
Вид
Решение № 357
Подписан
29.11.2022
Състав
Пламен Дацов, Светла Букова, Димитър Фикиин

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600655 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI /чл.313 – 340/ НПК.

С присъда от 12.04.2022 г. по нохд № 2759/20 г. на Софийски градски съд подсъдимият М. Н. А. е признат за виновен за това, че на 26.11.2019 г. около 14.50 ч. в гр. София, парк. „Борисова градина“ зад автокъща „Капитолия“, находяща се на бул.

„Драган Цанков“ № 5 в тревната площ до входа на ресторант „Веселото село“ умишлено умъртвил О. А. С. като му нанесъл множество прободно-порезни наранявания с нож в областта на шията и гръдния кош, вследствие на които е причинен левостранен хемопневмоторакс, придружен с остра травматична кръвозагуба и деянието е извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115, вр. чл.54 НК му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.

Определен е първоначален специален режим за изтърпяване на наказанието.

С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски по делото, като плащането им е възложено в тежест на подсъдимия.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия М. А., като се сочат общи доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, както и за несправедливост на наказанието. Иска се оправдаването на подсъдимия, като по- 1 обстойни аргументи са изложени в допълнение към жалбата преди даване ход на делото пред въззивния съд. На първо място се твърди, че не е напълно изяснена обективната истина по делото при данните за извършване на инкриминираното деяние в присъствие на трето неустановено лице с малко име Ц. и прякор „***“, станал свидетел и на предхождащия конфликт. За него може да се направи обосновано предположение, че е отнело раницата на подсъдимия и след деянието дълго време не се е появявало в района на престъплението според показанията на свид. И. З. и Б. С., но пък 2-3 дни след смъртта на пострадалия е споделило, че убийството е извършено от лице, живяло в палатка на около 150- 200 м. от постройката, обитавана от пострадалия, като само може да се предположи, че това лице е идентично с подсъдимия.

Евентуалните показания на неустановения очевидец биха имали значение и за експертните изводи относно раздразненото състояние на подсъдимия, коментирано от тях във връзка с липсата на достатъчно данни за предисторията. На следващо място се сочи, че съдът се е позовал само на показанията на свидетеля А., а от тях не става ясно дали при нанасянето на ударите пострадалият е имал признаци на живот докато е бил на земята, като може да се направи извод и че в момента на възприемане действията на подсъдимия вероятно е бил мъртъв. Така не е установена по несъмнен начин съставомерността на деянието по т.6 от чл.116, ал.1 НК. Излагат се съображения и за явна несправедливост на наказанието, поради несъответна на утвърдената в съдебната практика теза за изключително тежко престъпление. Неправилно такива изводи били направени само въз основа на деянието без преценка на личността на дееца, за когото е установено, че не е агресивен тип, не е осъждан, критичен е към извършеното и за поправянето му не е необходимо постоянно изолиране от обществото.

В съдебно заседание пред САС защитникът на подсъдимия поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи, но акцентира на прекомерната тежест на наложеното наказание. Същото следва да се намали на лишаване от свобода за срок от двадесет и пет години, като се отчете невъзможността в конкретното производство да се установят причините за извършването на толкова тежко деяние от неосъждано до този момент лице.

Подсъдимият изразява съжаление за стореното, но поддържа обясненията си по делото, че се е отбранявал след като е бил ограбен в градинката от избягалото лице, а след това пострадалият се сборил с него и си помислил, че ще го убие. В предоставената му последна дума моли за по-леко наказание.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за правилност на присъдата, тъй като е категорично установено авторството на деянието въз основа показанията на свидетелите А., П. и П., подкрепящи се и от останалите доказателствени източници. Възприетото от св. А. помръдване на крака на пострадалия по време на нанасяне на удари от подсъдимия, опровергавали довода на защитата за 2 вече настъпила смърт към този момент. Налице било само едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно чистото съдебно минало на дееца, поради което отмереното наказание е справедливо и съответно на изключителната тежест на деянието.

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените в жалбата доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК с оглед съгласието на страните да не се провежда разпит на част от свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпита им от досъдебното производство и одобрението на съда при констатацията му за извършване на съответните действия по разследването при спазване на условията и по реда, предвиден в НПК. Съдът е провел и останалите счетени за необходими процесуално-следствени действия без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с което в обективно възможната степен са установени релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Такива са фактическите констатации, касаещи начина на озоваване на подсъдимия и пострадалия в процесния участък от градски парк „Борисова градина“, възникването и развитието на физически конфликт помежду им, действията на всеки от тях, инкриминираното деяние, авторството и конкретния механизъм на извършване, както и действията на подсъдимия след това. Същите са изведени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите А. А., Б. С., В. П. и П. П., изслушани пред съда и приобщената част от същите, дадени в досъдебното производство, както и прочетените по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 НПК показания на свидетелите Х. А., Г. З., С. С., М. С., Х. С. и М. В., експертните заключения по съдебномедицински, съдебно-биологични, съдебно-химически, комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа, дактилоскопна и видеотехническа експертизи, както и писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие, за оглед на труп, за освидетелстване на подсъдимия с фотоалбуми към тях, фиш за спешна медицинска помощ, удостоверение за наследници на пострадалия, справка за съдимост на подсъдимия и приобщените веществени доказателства.

В рамките на въззивното производство е констатирана единствено необходимостта от разпит на соченото като очевидец на случилото се непосредствено преди деянието лице с малко име Ц. /с прякор „***“/. Опитите да се установи неговата самоличност и да се осигури явяването му пред съда /чрез сезиране на съответните полицейски органи/, обаче след изтеклия времеви период от деянието, са останали без 3 резултат, поради което нови доказателства не са приобщени.

Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав като цяло се солидаризира с установената от първия съд фактология, която само частично допълни и прецизира според собствената си преценка и която се свежда до следните правнозначими факти:

Към инкриминирания период подсъдимият М. А. живеел сам в гр. Кюстендил, където в периода 2003 г.- 2012 г. пребивавало и семейството му, състоящо се от свид. Г.

З. и двете им деца, а след това /след раздяла със З./ до към 2018 г. с него живеела дъщеря му. Той не поддържал връзка с близките си, с които нямал конфликтни отношения, а отдалечаването им настъпило след като заминал временно да работи в Белгия и не се интересувал от тях. На 26.11.2019 г. пристигнал с автобус в гр. София без конкретен повод, а искал да се разходи, като носел със себе си раничка с документи – трудова книжка, банкова карта и документи за банкова сметка, а в джоба си държал портмоне с личната си карта в него. Слязъл на централна автогара и понеже времето било хубаво /топло и без сняг/ следобед отишъл в Борисовата градина, където се разхождал. За около половин-един час седнал да почива и пуши на пейка в беседка в близост до терен „Лодките“ от парковата част, находяща се между ресторант „Веселото село“ и автокъща „Капитолия“, находяща се на бул. „Драган Цанков“ № 5. Там бил забелязан от пострадалия О. С. и още едно неустановено по делото лице /познат само като Ц./, които обитавали изоставена в близост до оградата на автокъщата тухлена постройка, ползвана преди това за съхранение на лодки. Двамата водели скитнически, но безконфликтен начин на живот, като се прехранвали от събиране на вещи, предавани за вторични суровини или ако им се възложела някаква инцидентна работа за почистване от служители в парка, които ги познавали и възприемали като тихи и кротки хора, несъздаващи проблеми. Те започнали разговор с подсъдимия, като го питали от къде е, а пострадалият С. му поискал цигара. В този момент другото лице грабнало оставената на пейката раница и побягнал с нея в гористата част, изгубвайки се между дърветата. Впоследствие между подсъдимия и пострадалия също станал конфликт, прераснал във физическа разправа. В рамките на същата подсъдимият го ударил с ръце по лявото око и слепоочие, а пострадалият му нанесъл няколко одрасквания по лицето, шията, крайниците и др. части на тялото. За нанасянето на ударите подсъдимият използвал с нож /чието местонахождение у него до този момент не е установено с категоричност по делото/ и пострадалият бил повален на земята, като получил прободни рани в тилната област и задната част на шията със засягане на леви сънна артерия и яремна вена, довело до загуба на съзнанието и отслабване на жизнените му функции. Въпреки това подсъдимият продължил да нанася серия бързи удари с ножа, част от които били в положение на тялото на пострадалия с лице към земята, а впоследствие – по гръб. В това положение подсъдимият му причинил множество наранявания в областта на лицето, шията, гръдния кош и корема. Прерязана 4 била и дясната сънна артерия на жертвата, чиято смърт настъпила от острата кръвозагуба. Прободни рани, наранявания по брадата от ухапване, както и отделяне на половия член и част от скротума подсъдимият му причинил след настъпване на смъртта, като накрая забил ножа в устната му кухина. При изправянето си, А. първоначално гледал пострадалия, а след това се навел, събул панталона си и го заменил с този на починалия, след което тръгнал да се отдалечава от мястото със спокоен ход.

Действията на подсъдимия около 14.50 ч. в частта им от нанасянето на удари с лице към вече падналия пострадал до преустановяването им, били непрекъснато наблюдавани от случайно преминаващия на около 20 –тина метра свидетел А. А., който първо се приближил, а след това скрил за дърво в района, но сигнализирал на тел.112 за случващото се. Така посредством телефонна връзка с него на мястото първи пристигнали полицейските служители В. П. и П. П., които задържали подсъдимия и установили местоположението на пострадалия.

Дошлият на мястото дежурен екип извършил оглед на местопроизшествието, при който в близост до алея, водеща към постройката на мястото са открити и иззети дънков панталон със силно зацапан кафяв кожен колан, чифт бежово сиви обувки. В близост до трупа е намерен макетен нож с розова дръжка и прибрано острие, а на 2м от него в посока сградата – метален нож с дръжка, обвита със скоч; бяла шапка с козирка;

1 бр. скъсана цигара, марка „LM“ с кафяв филтър, а на 3 м. от трупа върху алеята в посока сградата – отрязан мъжки полов орган. Констатирано е положението на трупапо гръб с разперени ръце, с отрязан до основата полов член и забит в устната кухина нож с жълта пластмасова дръжка; обут със сиви чорапи без обувки, с черно долнище на анцуг, свалено под нивото на половите органи, облечен със сив вълнен пуловер, черна риза, черна ръкавица на лявата ръка и зелено яке, в чийто джобове са открити отвертка, метални клещи, запалка, фенер, метален бокс, цигари „LM“ с кафяв филтър и кибрит. Върху гърдите на трупа е намерена лична карта на името на О. С., бяла пластика без надпис, 2 бр. карта „Вilla“, черен текстилен портфейл с банкнота от 5 лв. и монети. под лявата ръка на трупа е намерена текстилна раница с различни вещи в нея.