Решение № 4104 от 16.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2951/2023
- Вид
- Решение № 4104
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 04.11.2023
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198 · Закон за водите
- чл. 111, ал. 1 б. В · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 4104 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102951 по описа за 2023 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника „Буенос“ ЕООД, с ЕИК: 202499290, че последният дължи на ищеца сумата от 1629,19 лева., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.05.2017 г. – 05.12.2022 г., за обект находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, както и мораторна лихва в размер на 597,41 лева, за периода 31.07.2017г. – 31.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 8940/16.12.2022 г. по ч.гр.д. № 18234 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 09.05.2017г. – 05.12.2022 г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул.
„***“ № ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по 1 доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1629,19 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 597,41 лева, за периода 31.07.2017г. – 31.11.2022г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи, че съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора ставало срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги (ЗРВКУ). „БУЕНОС“ ЕООД бил потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с №**********. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлотационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни и на сайта на ищцовото дружество. Посочва, че ответникът имал качеството на потребител съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 13.09.2004г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. ***.
Ответникът подал заявление за промяна на партидата с вх. на дружеството – ищец № *** от ***г. и бил сключен Договор №*** от ***г. за предоставяне на ВиК услуги за потребите на ВиК оператор – ***. Твърди, че към настоящия момент отношенията между потребителя и експлотационното дружество се уреждат въз основа на гореописания договор и Общите Условия на ВиК – Пловдив одобрени от ДЕКВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
Твърди, че отчетът в имота на потребителя е извършван по показания на монтирани в имота измервателни устройства с номера в картотеката на дружеството *** /*** с лице към бул. „***“ №*** /*** с лице към бул. „***“ № ***, *** /*** с лице към ул. „***“ № ***. Поради това, че имотът е с търговски помещения на два административни адреси в картотеката на дружеството бил записан адресът на имота – ул. *** № ***, което било видно и от карнетите - отчетът се водел към въпросния адрес. Отчетните количества вода били нанесени в карнетите, като фигурира подпис на представител на Дружеството ответник. За процесния период на дружеството на ответника били издадени и връчени 11 бр. покани за доброволно плащане и 4бр.
2 заповеди за прекъсване на водозахранването, въпреки това същото към момента на подаване на заявлението по чл. 410 не бил изпълнил договорното си задължение да погаси същите.
Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 18234/2022 г. на ПдРС, XVIII гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу същата, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли исковете да бъдат уважени. Претендират законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 15.12.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, депозирал отговор на исковата молба, като със същия оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Прави възражение, че по отношение на претендираните суми по фактури:
№***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., №***/***г., е изтекла погасителната давност съгласно чл. 111, ал. 1 б. В от ЗЗД. Счита, че тези вземания са погасени с изтичане на тригодишния давностен срок, а именно 09.01.2021г. В случай, че съдът приемел, че въпросните вземания не са изтекли по давност, то оспорват същите, като твърдят че ответникът не ги дължи. Сочи, че видно от представените доказателства към исковата молба, Буенос ЕООД е подало заявление за промяна на съществуващата партида на потребител на услуги, предоставяне от ВиК ЕООД – Пловдив на ***г. На същата дата дружеството било подписало Договор №***/***г. за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор – гр. Пловдив, като твърди, че ответникът е придобил качество на потребител от датата на подписване на договора. След като Буенос ЕООД става потребител на ВиК услуги за имота и титуляр на партидния номер, дружеството добросъвестно заплащало всички негови задължения по договора. Описаните в т. I от настоящия отговор фактури, се 3 отнасяли за претендирани задължения за потребление за периоди преди сключване на посочения договор за ВиК услуги и преди ответникът изобщо да стане потребител на ВиК услуги за процесния имот. Посочва, че видно от представената справка в исковата молба, по отношение на описаните фактури в т. I от отговора на исковата молба, ищецът претендирал суми за периода от 09.01.2017г. – 07.11.2017г. През посочения период потребител на ВиК услуги за имота бил предходния собственик, а в последствие наемател *** ЕООД, който имал сключен договор с ВиК и собствен партиден номер. Твърди, че този факт се потвърждавал и от представените към ИМ карнети за 2015г. и 2016г., в които било отбелязано дружеството-потребител, а именно *** ЕООД. Ищецът не представил карнети за 2017г., където също било отбелязано дружеството-потребител на ВиК услуги за периода *** ЕООД.
След прекратяването на Договора за наем Буенос ЕООД добросъвестно сключил нов Договор за потребление с ВиК и смяна на партидата за имота на името на дружеството. Сочи, че по неизвестна за ответника причина на ***г. и ***г. ищцовото дружество решило да фактурира накуп задължения за минал период на ответникът, при положение същия е бил потребител на ВиК от ***г. Неплатени задължения на потребителя *** по никакъв начин не касаели ответника. Оспорват, че по отношение на дружеството-потребител за периода на исковата претенция *** ЕООД били налице неплатени задължения.
Твърди, че за периода, в който *** било потребител на ВиК услуги, като наемател на имота, дружеството заплащало всички свои задължения към ВиК.
По отношение на претенциите по фактурите посочени в ИМ, които били издадени за периоди в които Буенос ЕООД вече било потребител на ВиК услуги, заявява, че същите са заплатени в срок от ответника. С оглед гореизложеното моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 18234 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” 4
ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 8940/16.12.2022 г. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот и качеството потребител на ВиК услуги е представено заявление за промяна на партида с вх.№ от *** год., изходящо от ответника и Договор за предоставяне на ВиК услуги от *** год., сключен между страните, от които се установява, че ответното дружество е потребител на ВиК услуги за процесния имот. Изрично се посочва в отговора на исковата молба, че от датата на подаване на заявлението и сключване на договора дружеството е потребител на ВиК услуги. Не се оспорва, че е собственик на процесния имот. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото 5 дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за процесния период са извършвани плащания от ответното дружество към ищцовото такова. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
Относно вземанията, претендирани от ищцовото дружество, обхванати от периода 09.05.2017 год. до *** год., за които са издадени фактури от дати *** год. и *** год. и за които суми по издадените фактури е направено възражение от ответника, че са погасени по давност, съдът намира възражението за основателно. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б.