Определение № 149 от 08.09.2021, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Кюстендил , 02.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20211500500245 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 263340/18.03.2021 г. подадена от адв. Й.Г. в качеството му на процесуален представител на С.Е.Я., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, с адрес за призоваване: гр. ***, насочена против Определение № 260210 от 05.03.2021 г., постановено по гр.д. № 2224/2020 г. по описа на РС – Дупница.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, приемайки, че е налице идентичност в предмета /спорното право – право на собственост върху процесните постройки/ и страните по гр. д. № 2224/2020 г. по описа на ДнРС и гр. д.

№ 3/2020 г. по описа на ДнРС, предвид което е счел, че е приложима разпоредбата на чл.

299, ал. 1 от ГПК и влязлото в сила решение по гр. д. № 3/2020 г. по описа на ДнРС /с което е уважен иск с правно основание чл. 64 от ЗС/ обвързва страните по въпроса за собствеността върху процесните посттройки, разрешен със сила на пресъдено нещо. Приел е също, че за силата на пресъдено нещо, която се свързва с правния спор и е средство за разрешаване на спорното материално право, видът на отделните предявени искове е правно ирелевантен.

Постановеното от ДнРС определение се обжалва като неправилно с доводи за неговата незаконосъобразност. Частната жалбоподателка оспорва изводите на районния съд, че спорът между страните относно собствеността на процесните постройки бил разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 3/2020 г. на ДнРС, релевирайки следните възражения: на първо място твърди, че няма идентитет в предмета между производството по гр.д. № 3/2010 г. по описа на ДнРС, където бил предявен иск с правно основание чл. 64 от ЗС и предмет на 1 делото бил спор за ползване на дворното място и определяне на площта от терена, необходима за обслужване на изградени в северната част на имота сгради, и настоящото производство, където предмет на разглеждане били 3 обективно съединени искове с различно правно основание - установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, осъдителен иск по чл. 108 от ЗС и конститутивен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

С оглед на изложеното твърди, че по въпроса за собствеността на постройките не е налице сила на пресъдено нещо и този въпрос следва да се реши в производството по чл. 124 от ГПК от първоинстанционния съд. Сочи съдебна практика на ВКС в подкрепа на становището си. Отделно се подчертава, че производството по гр.д. № 3/2020 г. е протекло в отсъствието на С.Я., която е била представлявана от особен представител, който оспорил и.м. с твърдение, че представените нотариални актове на легитимирали ищцата като собственик на описаните в нея сгради, а теренът и сградите върху него били собственост на праводателите на Я., които в последствие са ги прехвърлили, а незаконно изградените сгради са били посочени като подобрения. Предвид изложеното навеждат твърдение, че изводът на ДнРС, че собственикът на земята не е изчерпил всички възражения, включително изключващите правото на собственост на ищеца върху постройките е неправилен. Като допълнително съображение се акцентира, че с исковата молба бил предявен и конститутивен иск за отмяна на констативен нотариален акт. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство – Й.Д.С., действаща чрез пълномощника адв. П.В. от САК е депозирала отговор по частната жалба. Изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендират се разноските в производството.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в частната жалба и отговора към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред РС – Дупница е образувано по искова молба на С.Е.Я., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника им адв. Й.Г., с адрес за призоваване: гр.

***, против Й.Д.С., с ЕГН **********, от гр. ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено по 2 отношение на ответницата, че ищцата е собственик на „едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв. м., друга паянтова сграда с площ от 15 кв.м., гараж с площ 45 кв.м., навес с площ 16 кв. м., които са изградени в УПИ ІV-1172 в кв. 84, кв. „Завода“ по плана на гр. Кочериново с урегулирана площ от 830 кв.м.“, за осъждане на ответницата да предаден на ищцата владението върху описаните постройки; иска се на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 126, т. І, рег. № 1994, дело № 97/2016г. на нотариус Деница Гърнева.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Й.Д.С. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.В. от САК, с който се оспорват предявените искове с твърдение, че ответницата е собственик на процесните недвижими имоти на основание наследство и давностно владение.

Районният съд извършвайки преценка относно допустимостта на предявения иск е изискал и приложил служебно гр. д. № 3/2020 г. по описа на ДнРС, образувано по искова молба на Й.Д.С., ЕГН ********** срещу С.Е.Я., ЕГН: **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 64 от ЗС. С решението по приложеното дело, влязло в сила на 16.09.2020 г., ДнРС е уважил предявения иск и е определил в полза на Й.С. право на ползване върху незастроена част от имота на С.Я. - УПИ ІV – 1172, кв.84, съгл. плана на гр.

Кочериново, с площ 830 кв.м., която Й.С. да ползва за упражняване правото й на собственост върху изградените в северната част на имота „едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от 20 кв. м., паянтова сграда - мазе с площ от 15 кв.м., гараж с площ 45 кв.м., навес с площ 16 кв. м.“ съгласно Нотариален акт № 126, т.

І, рег. № 1994, дело № 97/2016г. на нотариус Деница Гърнева.

Първоинстанционният съд е приел, че в рамките на осъществената защита срещу заявения иск по чл. 64 от ЗС, ответникът – собственик на земята следва да изчерпи всички възражения, включително изключващите правото на собственост на ищеца, върху постройките, а незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират със силата на пресъдено нещо на решението, с което искът по чл. 64 от ЗС е уважен. Посочил е, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано с основание и петитум на исковата молба и е счел, че спорното право по гр. д. № 3/2020 г. по описа на ДнРС е идентично с правото, претендирано по настоящото производство – право на собственост върху процесните постройки, налице била и идентичност в страните по двете дела. Мотивиран от тези съображения е счел, че е приложима разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК и влязлото в сила решение по гр.д. №3/2020 г. обвързва страните по въпроса за собствеността върху описаните постройки, разрешен със сила на пресъдено нещо, като е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството по делото като недопустимо.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

3

Съдът счита, че в настоящия случай не намира приложение хипотезата на чл.299, ал. 1 от ГПК, предвид характера на предявените искове в двете производства.

Искът по чл. 64 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация между собственик на сграда в чужд имот и собственика на имота, върху който е изградена постройката, за разрешаване на спора им относно начина на ползване на терена от суперфициара.

Константна е съдебната практика, че предвид особеностите на производството по иск с правно основание чл. 64 от Закона за собствеността, същото е такова на спорна съдебна администрация по граждански дела, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване и което има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение.

С ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС е прието, че решенията, постановявани при упражняване от съда на правомощия на съдебна администрация, респективно решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо в аспектите на нейното проявление – правопотвърждаващо или правоотричащо действие. Решенията постановени в производствата по спорна съдебна администрация имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност, които въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. При решенията, постановени в производства за спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при разглежданата категория решения не може да се прояви и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Постановеното решение може да бъде изменено или отменено въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната.

Спорната администрация не е правораздаване, а администриране, т.е. управление на съответното отношение – съдът решава вместо страните по него как това отношение следва да се развива. Тя е допустима в изрично уредени в материалния закон случаи, когато трябва 4 да замести липсата на обща воля /съгласие/ на страните относно съдържанието на гражданското правоотношение. При спорната администрация не става въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното разрешение за развитието на съответното гражданско правоотношение съгласно законовите критерии, предметът на производството не е спорно материално право – съдът не установява, признава или отрича съществуването на такова.

При спорната съдебна администрация съдът бива сезиран, но без да се иска реализирането на определено материално право по съдебен път – напротив, материалното право изобщо не е предмет на това производство, а ролята на съда е да определи правното положение между страните, т.е. да определи материалните права и задължения между тях.

Действието на решението е винаги за напред, тъй като създава ново материалноправно положение между страните. Правното положение, което решението на съда поражда, подлежи на изменение.

Силата на пресъдено нещо защитава и установява спорното материално право, преклудира последващ спор относно същото и задължава страните по него да преустановят спора си за това право като съобразят поведението си с установеното и защитено материално право. Тя е свързана с материалното право, предмет на делото.