Решение № 262 от 06.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. К., 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320102153 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

И щ ецът М. С. М. с ЕГН **********, от *** т върди, че с постановление за привличане на обвиняем на 17.10.2023 г. по досъдебно пр. № 53-Рп/2023г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - П. за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, като обвиняем бил привлечен ищецът М. С. М., за това че на 16.10.2023 г. в *** с посока на движение от запад към изток, около 23:00ч., управлявал МПС „БМВ 320 Д“ с peг. № ***, собственост на Ц.М.К. и М. С.

М., след употреба на наркотични вещества - тестван с DRUG TEST 5000 от органите на РУ - К.. Пробата била положителна за метамфетамин. Взета била кръвна проба и урина за изследване в ЦСМП, филиал - К.. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 128403 от 16.10.2023 г. Кръвната проба била изпратена за химическа експертиза.

На 17.10.2023 г. ищецът бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа със заповед peг. № ПД-6943/17.10.2023г., за извършено престъпление от общ характер, престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

М. С. М. не бил съгласен с показанията на техническото средство за проверка на наркотични вещества, поради което пожелал да даде кръв и урина за последващо изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване и същият бил съпроводен до ЦСМП гр. К., където са били взети проби от кръв и урина за химичен анализ.

По досъдебното производство била назначена съдебно химико токсикологична експертиза на иззетите проби от кръв и урина, като в тях не било установено присъствие на наркотични вещества.

1

По досъдебното производство ищецът М. С. М. бил привлечен и разпитан като обвиняем по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

Със ЗППАМ № 94 по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП от 16.10.2023 г. на ищеца М. С. М. било отнето СУМПС, след извършената проба с техническо средство „DRUG TEST 5000“ за това , че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

След изготвяне на съдебно химико - токсикологична експертиза на иззетите проби от кръв и урина, в които не било установено присъствие на наркотични вещества, с постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно пр. № 53-Рп/2023г. по описа на Военно - окръжна прокуратура П. от 15.01.2024 г. наказателното производство било прекратено и била отменена взетата мярка за неотклонение „Подписка“ спрямо него.

В резултат на повдигнатото обвинение по чл. 343б ал.3 от НК ищецът М. претърпял множество неимуществени вреди, както по отношение здравословното си състояние, така и по отношение репутацията си в обществото.

Производството продължило за период от три месеца (от 16.10.2023г. до 15.01.2024г.), в които ищецът търпял болки, страдания, стрес, смут, унижения, притеснение, страх, че може да бъде осъден по чл. 343б ал.3 от НК, принудително задържане за срок от 24 часа в PC „Военна полиция“ - П., невъзможността да управлява МПС до 15.02.2024г. (когато му било върнато СУМПС). За да получи от „Пътна полиция“ П. СУМПС, което незаконосъобразно му било отнето на 16.10.2023 г. М. заплатил и стойността на назначената Химико-токсилогична експертиза по досъдебно пр. № 53Рп/2023г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - П. в размер на 236 лева.

Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на основание чл. 52 от ЗЗД на 10 000.00 лева, които били в пряка връзка и вследствие на повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК от Военно-окръжна прокуратура - П. по досъдебно пр. № 53-Рп/2023г.

Повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК по досъдебно пр. № 53- Рп/2023г. по описа на Военно - окръжна прокуратура - П. било и причина до 15.02.2024г. М. да бъде лишен неправомерно от възможността да управлява МПС. На същия била извършена и т. нар. полицейска регистрация - взети са били дактилоскопни следи, фотографиран бил и му били иззети образци за ДНК профил, на 18.10.2023 г. по ДП по което бил привлечен като обвиняем .

Доколкото срещу ищеца М. било повдигнато обвинение по досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление (чл.243,ал.1,т.1 , вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НК), счита, че са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на Република България.

ДП срещу ищеца М. по чл. 343б, ал.3 от НК приключено едва на 15.01.2024г , когато наказателното производство е прекратено.

Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът М. имал лични и семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес и тревожност.

Същият трудно заспивал и имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване; изпитвал ежедневни притеснения и тревожност и не можел да се 2 концентрира; започнал да губи желание и да се храни редовно. Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуалната му осъдителна присъда по чл. 343б, ал.3 от НК, която щяла да окаже влияние на личния и професионалния му живот. Неговите познати и близки приятели също започнали да странят от него. Третирането му като наркоман било стресиращо за ищеца, който и към момента не можел да се освободи от чувството за вина.

В настоящия случай претенцията на ищеца М. касаела претърпени от него неимуществени вреди, подробно описани по горе.

Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът М. търпял неимуществени вреди. Те се изразявали в психически страдания, унижение, дискомфорт, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане по чл.

343б, ал. 3 от НК. Касаело се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, в периода на воденото наказателно производство имало и видима промяна в поведението и здравословното състояние на ищеца, притеснение, което довело до невъзможност да се грижи за обичайните си дела. Всички тези вреди били пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.

Предвид всичко изложено по-горе и като се отчете тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал.3 от НК (за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева), продължителността на воденото наказателно производство, която била сравнително дълга, степента на засягане на правата, задържане за срок от 24 часа (вреди изразяващи се в стрес, безпокойство, безсъние, лишаване от храна, вода, сън и почивка, психическо насилие и др. по време на задържането. Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и поставянето му в изолирана среда, довело до настъпването на емоционален стрес. Вследствие на задържането били налице страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство. В периода на задържането ищецът търпял дискомфорт и неудобства, а публичността на задържането довела до унизително спрямо лицето отношение), настъпилата негативна промяна в начина на живот и повлияването върху здравословното състояние, интензитета на търпените болки и страдания, счита, че за обезвредата на търпените неимуществени вреди следва да се присъди сумата от 10 000.00 лева, която сума била справедлива и подходяща да възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 15.01.2024г. - датата на прекратяване на ДП касаещо обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, стрес, смут, унижения, страх, че може да бъде осъден за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, принудително задържане за срок от 24 часа в РС „Военна полиция“ град П., невъзможността да управлява МПС до 15.02.2024 г., причинени вследствие на повдигнато му незаконно обвинение 3 по досъдебно производство № 53-Рп/2023г. по описа на Военно окръжна прокуратура - П., което е било прекратено на 15.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в законна сила на постановление за прекратяване на НП до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска като неоснователен.

Твърдяло се, че М. М. във връзка с повдигнатото му обвинение имал сериозни лични семейни проблеми, които предизвикали у него огромен стрес, тревожност. Освен това търпял болки, страдания, стрес, смут, унижение, притеснение, страх, че може да бъде съден по чл.343б, ал.3 от НК. Трудно заспивал, имал неспокоен сън, постоянно бил уморен от недоспиване.

Изпитвал страх за своето бъдеще и евентуално осъдителната му присъда.

Прокурорът намира, че тези твърдения са голословни, тъй като не ищецът не посочил никакви доказателства в подкрепа на описаното от него негативно психическо състояние. Посочените от него видове психически състояния имали различни признаци на проявление и не можело да се назовава произволно, че М. ги преживял, без да се посочат конкретните състояния, като продължителност и развитие.

Прокуратурата на Република България не можела да носи отговорност относно предприетите действия от друг държавен орган, изразяващи се в 24 часово полицейско задържане и принудителна административна мярка със ЗППАМ №94 от 16.10.2023г. на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - отнемане на СУМПС.

По тази причина претенцията за обезщетение в исковата молба насочена срещу Прокуратурата на РБ се явявала неоснователна, поради което прави възражение относно съществото на правния спор.

Липсвало разграничение относно твърдението за претърпени неимуществени вреди от действията на полицейски орган поради издадената ПАМ и заповед за 24-часово полицейско задържане, и твърдението за причинена вреда поради обстоятелствата, че М. бил привлечен незаконно към наказателна отговорност от Прокуратурата по досъдебно производство №53Рп/2023г. по описа на Военно-окръжна прокуратура - П., което по-късно било прекратено на 15.01.2024г.

Възразява и срещу размера на претендиралото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Размерът на тази претенция бил прекомерно предявен, тъй като наказателното производство приключило за срок само от три месеца, т.е. към първоначалния срок за разследване от 2 месеца било продължено разследването съобразно нормите в НПК само с още 1 месец.

Следователно в много къс срок по отношение на М. траело въздействието на взетата мярка за процесуална принуда, а тя от своя страна била най-леката - „Подписка“. Не бил посочен нито един повод от ищеца, поради наложената му мярка за неотклонение „Подписка“ да се е обръщал по надлежния ред към разследващия орган на основание чл.60, ал.1 от НПК да му разреши да напусне местоживеенето. Липсвали твърдения в исковата молба и приложените доказателства, че разследващият орган неоснователно е 4 отказвал на обв. М. посочена от него необходимост да напуска от него местоживеенето си, което да му е създало конкретни житейски и битови неудобства.

В подкрепа на горните съображения сочи обстоятелството, че М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление, което не било тежко по смисъла на НК. Липсвали изложени в исковата молба данни и доказателства за тях, че случаят свързан с наказателното преследване на М. е получил медийно разгласяване, поради което нямало основание твърдените вреди върху физическото и психическото здраве, да са като последица от отразяването на наказателното производство срещу М..

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: