Разпореждане № 103132 от 19.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 25740/2024
- Вид
- Разпореждане № 103132
- Подписан
- 19.07.2024
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 предл. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 3 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 103132 гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно гражданско дело № 20241110125740 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 142743/29.04.2024 г. на „П Б“ ЕООД, ЕИК .... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. К. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 200 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 40016148464 от 20.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.04.2024 г. до окончателното плащане; 25,79 лв. – договорно възнаграждение за периода от 15.04.2023 г. до 15.10.2023 г.; 80 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст; 80лева – неплатено възнаграждени еза допълнителна услуга „Флекси“ 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 100 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни ; 32,55 лв. – лихва за забава за периода от 16.04.2023 г. до 15.10.2023 г., както и 28,10 лв. – лихва за забава за периода от 15.10.2023 г. до 28.04.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 80лв- възнаграждение за услуга „Фаст“, възнаграждение за услуга „Фрлекси“ в размер на 80лв., , неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв. и в размер на 100лева .
Породените от процесния договор за потребителски кредит отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да 1 бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася претендираното възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет. Видно от описанието услугата е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски кредит“. Наред с това заплащането на тези възнаграждения от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. С оглед на изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на 80 лева и пакет „Флекси“ в размер на 80лева се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10, ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираните такси разходи за събиране на вземанията в размер на 30 лв., в размер на 100лева за забава с повече от 90 дни , тъй като най-напред същите са е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на тези вземания следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочените клаузи са в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представляват неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, извънсъдебното събиране на задълженията 2 изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 142743/29.04.2024 г. на „П Б“ ЕООД, ЕИК .... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. К. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 80 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, 80лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ , 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането, както и 100лева - такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и за претендирана държавна такса от над 12,50лева и за юрисконсултско възнаграждение – над 25лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3