Решение № 478 от 17.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9508/2017
- Вид
- Решение № 478
- Подписан
- 17.01.2020
- В сила
- 09.05.2022
- Състав
- МАРИАНА РАДЕВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 9508 по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Е.А.А. твърди, че на 25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление с.Розово, гр.Казанлък, А.А.М. при управление на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, виновно нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, изр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и резултат по непредпазливост причинил смъртта на синът и А.Р.А., за което е постановена Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС, чиято отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21.06.2016г. до 20.06.2017г.
Твърди, че подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице позитивно произнасяне.
Твърди, че в резултат на смъртта на синът си претърпяла изключителни болки и страдания, които търпи и към момента и ще търпи и в бъдеще, защото няма по тежка загуба от загубата на дете. Преживе двамата били много близки, отношенията им били изпълнени с обич, уважение и взаимна привързаност.
Поддържали непрекъснат контакт и си помагали. Починалият бил за нея опора и надежда за бъдещето. Със смъртта му загубила моралната и физическа подкрепа, на която разчитала за старини.
Претендира присъждане на сумата 180000,00лв., която е част от общо дължимата в размер на 200000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.05.2017г. – датата, на която изтича срока за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по заведената застрахователна претенция.
В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21а.06.2016г. до 20.06.2017г.
Оспорва механизма на ПТП. Възразява, че основно вина за настъпване на ПТП носи Община Казанлък, респ. АПИ- ОПУ Стара Загора, които не поддържали пътната насстилка и в зимни условия са оставили неопесъчено и заледено пътното платно в района на ПТП, което е направило невъзможно контролирането на автомобилите дори при минимална скорост.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия А.Р.А., т.к. е предприел пресичане на пътното платно зад спрял автобус на място без обозначение за автобусна спирка, който с габаритите си е ограничаал видимостта на прпеминаващите ППС и на място, на което по принцип не е било разрешено и обозначено пресичатено на пътното платно от пешеходци, при условията на лоша видимост и тежки метереологични условия.
В евентуалност възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и тврърдяните вреди, че същите не са настъпили, а евентуално не са настъпили с твърдяния интензитет.
В евентуалност оспорва претенцията по размер. Оспорва и дължимостта на претендираната лихва за забава и твърдяният момент, от който настъпва забавата.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС А.А.М. е признат за виновен в това, че на
25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление с.Розово, гр.Казанлък, при управление на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, виновно нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал.
1, т. 1, чл. 21, ал. 1, изр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и резултат по непредпазливост причинил смъртта на синът и А.Р.А. и причинил средна телесна повреда на Г.Б.Н., поради което му е наложено наказание ЛОС, чието изтърпяване е отложено, както и е лишен от право да управлява МПС.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на увреждащия л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21а.06.2016г. до 20.06.2017г.
От приетото по делото заключение на
САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
На 25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление с.Розово, гр.Казанлък, се е движил управляваният от А.А.М. л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, със скорост не по ниска от 105км/ч, с неизправна спирачна уредба, в дясната пътна лента, в зимни условия, суха пътна настилка в добро състояние.
По същото време пешеходците А.Р.А. и Г.Н.слизат от спрял автобус на градския транспорт на уширението за автобусна спирка вляво от пътното платно, нинават зад задната му част и педприемат пресичане на пътното платно отляво надясно за посоката на движение на автомобила.
Водачът на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** при приближаване на участъка на „У“ образното кръстовище разклона с път IV-50042 до автоспирка за фирма „Томи Шоу“, е възприел насрещно движещ се автомобил, който навлиза в пътната лента, по която се движил л.а. марка „Ауди А4“ и е отклонил управлявания от него автомобил наляво с навлизане в насрещната пътна лента.
Настъпил е сблъсък между автомобила и пешеходците. Пешеходецът А.Р.А. е получил травми несъвместими с живота и в резултат е починал.
Съгласно заключението със скоростта, с която се е движил л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** и насочеността му наляво с навлизане в лявата пътна лента, при което само десните му състави са били около 0.3 – 0.4 вдясно от разделителната линия и техническата неизправност на спирачната му уредба, ударът за водача е бил непредотвратим. Водачът сам се е поставил в положение на непредотвратимост, поради следното: управлявал е технически неизправен автомобил – без възможност да спира или намалява скоростта на движение; отклонил е автомобила в насрещната пътна лента поради навлязъл друг насрещно движещ се автомобил в дясната, негова пътна лента, като ако беше с изправна спирачна уредба би могъл да намали скоростта на движени или спре за да пропусне насрещният автомобил; могъл е предвид движението на пешеходецът до мястото на удара около 1 сек, за същото това време, при движението си със скорост около 105км/ч да премине безконфликтно по дясната пътна лента.
Съгласно заключението към момента на ПТП на участъка на произшествието е имало налична хоризонтална маркировка и вертикална маркировка – подробно описани в писмо от Община Казанлък, прието като доказателство по делото и заключенито.
На място, което е описано и в протокола за оглед и в писмо от Община Казанлък, е мила автобусни спирки от двете страни на пътното платно, с уширения за тях. Банкетите на пътното платно, особено левият са били засипани от снях.
Дясната и лявата пътна лента – 2.20м от нея след разделителната линия са били почистени, сухи и без сняг. Пътното платно съгласно Писмото на Община Казанлък е било поддържано регулярно, като към момента на ПТП не е снегопочистено или опесъчаано поради липса на необходимост от такива мероприятия.
Съгласно заключението за да не настъпи ПТП пешеходецът е следвало да не навлиза в пътното платно иззад задната част на автобуса, в лявата пътна лента.
Следвало е: при откриване на видимост към пътното платно за посоката, от която се е приближавала л.автомобил, т.е. достигане до левият му заден габарит, /т.к. при правия участък и добрата видимост, далечината на взаимна видимост водач – пешеходец е не по малко от 100-120м/, да се убеди, че не идва превозно средство; при наличие на приближаващ се автомобил да не предприема пресичане на пътното платно, да изчака преминаването му и едва след това да възобнови пресичането.
От показанията на разпитаният по делегация свидетел Г.Б.Н. се установява, че в към момента на ПТП пресичала пътното планто заедно с А.Р.А.. Пресичането извършили не на пешеходна пътека, защото такава нямало в близост на около километър. Пресичали след като слезли от спрелия на автобусна спирка автобус, за която имало уширение. Пресичали зад автобуса, а колата идвала отдясно. Преди да предприемат пресичане двамата с А.се огледали в двете посоки. Не подали сигнал за пресичане. Колата карала бързо и нямали време за това. Била облечена в лилаво яке, но не помни с какво бил облечен А.. На пътното платно нямало сняг. Не знае дали е било опесъчено. Не помни тръгнал ли е бил автобуса, когато вече пресичали, както и имало ли е други автомобили. След удара я откарали с линейка.
От показанията на свидетеля А.А.М. се установява, че към момента на ПТП управлявал л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** с изправна спирачна система, по път – заледен и неопесъчен. В неговата дясна лента навлязъл насрещно друг автомобил и за да го избегне отбил в лявата лента. В лявата лента, не в отбивката бил спрял автобус и зад него излезли хора. Уплашил се и не могъл да реагира, и настъпил сблъсъка.
От показанията на свидетеля М.С.Н.се установява, че познава А.и майка му от много години, т.к. са работили заедно и са съграждани. Преди инцидента А.и майка му били в добри отношения. Преди живеели заедно, но после А.живеел на около два километра от нея в собствено жилище. Едвал при нея и и помагал почти всеки ден, тя помагала на него. Баща му починал. Имал още трима братя. След смъртта му майка му много плакала. Много зле била и трудно го преживявала. И сега и било трудно. Пак плачела за синът си. Всяка седмица по два пъти ходела на гробищата.
След инцидента била различна. Все тъжна, отчаяна, не както преди.
При така установеното съдът намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение спрямо увреждащия автомобил към датата на ПТП,о по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.А.М., както настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на сина на ищцата са установени в настоящия процес с Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС.
Разпечатката съдържа 49 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0a78ab7-475f-4945-82d6-a04814eaf84e