Определение № 717 от 06.08.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20242100900134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „А и Л Корпорация“ ООД с ЕИК 130136391, със седалище и адрес на управление к.к. „Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23, представлявано от управителя К. М., подадена чрез пълномощника адв. Илияна Илиева от БАК, против синдика на дружеството-ищец П. Д. К. и „Първа инвестиционна банка“ АД, с която се иска постановяване на решение, с което бъде прието за установено по отношение на ответниците на осн.чл.694 ТЗ, че ищецът не дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД следните вземания: по договор за кредит № *********/30.05.2007 г. – сумата от 8 609,41 евро, представляваща договорна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 03.04.2017 г., сумата от 277 058,91 евро – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 03.04.2018 г., сумата от 384 639,33 евро – законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 31.03.2022 г., както и сумата от 6 082,84 лв. – разноски; по договор за кредит № ********/20.12.2010 г. : сумата от 4 431,86 евро – договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.01.2018 г.; сумата от 15 232,80 евро – обезщетение за забава за периода от 02.03.2017 г. до 03.04.2018 г.; сумата от 37 449,06 евро – законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 31.03.2022 г.; сумата от 9 062,64 лв. разноски.

В исковата молба е посочено, че с решение от 02.03.2022 г. съдът е обявил неплатежоспособността на ищеца, определил е начална дата на неплатежоспособността – 01.01.2015 г., открил е производство по 1 несъстоятелност на ищцовото дружество и е обявил длъжника в несъстоятелност. Със заявления за предявяване на вземания от 01.04.2022 г. в срока по чл.685 ТЗ били предявени вземанията на ответното дружество за дължими главници, договорни и наказателни лихви по: договор за кредит № *******/30.05.2007 г., договор за кредит № *********/20.12.2010 г., договор за банков кредит № *********/28.11.2021 г., договор за банков кредит № **********/12.02.2010 г. и договор за банков кредит № ********* /18.08.2008 г.

Вземанията по посочените договори били изискуеми, като за първите три договора /вкл. процесните два/ били издадени изпълнителни листи след проведени съдебни производства. Кредиторът твърдял, че сумите не били платени. В списъка на приетите вземания синдикът включил сумите за главници и съдебни разноски, присъдени с изпълнителните листове, дължими само по първите три договора за кредит. С Определение от 13.03.2024 г. съдът одобрил списъка на приетите и списъка на неприетите вземания на кредиторите на ищеца, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, като е извършил съответните промени в тях. Съдът одобрил също списъка на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал.1 ТЗ, като е извършил съответните промени в него; одобрил е допълнителен списък на приети вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, без промени в него. По повод на своевременно подадено от страна на банката възражение срещу списъка на неприетите вземания, с Определение № 260139/10.04.2024 г. БОС допълнил Определение № 260092/13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. на БОС, като одобрил списъка на приетите вземания на кредиторите на ищеца, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, както и списъка на неприетите вземания, предявени в същия срок, като е извършил съответни промени, вкл. изключил е от списъка на неприетите вземания процесните вземания, произтичащи от договор за кредит № ********/30.05.2007 г. и от договор за кредит № **********/20.12.2010 г., и ги е включил в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ.

По-нататък в исковата молба се навеждат доводи за недопустимост на предявеното вземане от страна на банката, доколкото същото било предявено от лица без представителна власт, респ. без нарочно пълномощно за това, както и поради факта, че носител на вземането не е клонът на банката в гр.

2

Бургас, който е предявил вземането, а самата банка като юридическо лице. В този смисъл, искането е, ако тези доводи не бъдат споделени от настоящия съд, то да се постанови съдебен акт, с който да се внесе корекция в списъка на неприетите и на приетите вземания, като се установи, че вземанията на ответника „ПИБ“ АД са погасени чрез плащане. Сочи се, че според ищеца съдът по несъстоятелността неправилно с определението от 10.04.2024 г. е допълнил определението си от 13.03.2024 г., като е одобрил списъка на приетите и на неприетите вземания, извършвайки горните промени, чрез включването в списъка на приетите вземания на процесните, произтичащи от цитираните два договора за кредит. Сочи се, че съдът по несъстоятелността изобщо не е обсъдил доводите на длъжника във връзка с представителната власт на кредитора, предявил вземанията. Твърди се злоупотреба с право. Иска се съдът да приеме за установено, че ответникът „ПИБ“ АД не е кредитор на ищеца със следните вземания: по договор за кредит № *********/30.05.2007 г. – сумата от 8 609,41 евро, представляваща договорна лихва за периода от 02.01.2017 г. до 03.04.2017 г., сумата от 277 058,91 евро – обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до 03.04.2018 г., сумата от 384 639,33 евро – законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 31.03.2022 г., както и сумата от 6 082,84 лв. – разноски; по договор за кредит № **********/20.12.2010 г. : сумата от 4 431,86 евро – договорна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 01.01.2018 г.; сумата от 15 232,80 евро – обезщетение за забава за периода от 02.03.2017 г. до 03.04.2018 г.; сумата от 37 449,06 евро – законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 31.03.2022 г.; сумата от 9 062,64 лв. разноски; да се постанови изключване на описаните вземания от списъка на приети вземания на кредиторите на „А и Л Корпорация“ ООД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ по т.д. № 47/2021 г. на БОС.

По повод на подаден отговор на исковата молба от страна на ответника „ПИБ“ АД, по делото е постъпила и допълнителна искова молба /депозирана извън установения от ГПК 2-седмичен срок по чл. 372, ал.1/, която напълно преповтаря твърденията в първоначалната.

Исковата молба е била върната на осн.чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото е било прекратено с Определение № 1089/04.12.2024 г. на БОС, което е било обжалвано пред АС Бургас. С постановеното във въззивното производство Определение № 30/17.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 25/2025 г. на БАС е прието, че исковата молба е редовна, като е отменено прекратителното 3 определение и делото е върнато обратно на БОС с дадени задължителни указания за преценка относно допустимостта на исковете.

Предвид дадените задължителни указания в Определение № 30/17.02.2025 г. по в.ч.т.д. № 25/2025 г. на БАС, съдът приема следното:

Предявените при условията на обективно съединяване отрицателни установителни искове са депозирани в преклузивния срок по чл. 694, ал.6 ТЗ.

Същите са насочени против вземания, които са включени в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал.4 ТЗ. С оглед на това, активната легитимация на ищеца е налице.

При проверката по реда на чл. 130 ГПК вр.чл.621 ТЗ, съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са недопустими, поради следните съображения:

На първо място, възраженията във връзка с нередовно предявените вземания пред съда по несъстоятелността от лица без представителна власт и от името на клона, който не е носител на вземането по материалното правоотношение, не могат да бъдат предмет на иск по чл. 694 ТЗ, нито определението на съда по несъстоятелността в тази връзка може да бъде предмет на ревизия, тъй като същото представлява стабилен съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл, недопустимо е производство по чл. 694 ТЗ, ако предмет на иска е ревизия на така постановеното от съда по несъстоятелността определение.

От изложените факти в исковата молба става ясно, че по повод на процесните вземания, които се иска да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо, са вече проведени заповедни производства, по които са били постановени съдебни актове, въз основа на които са били издадени и изпълнителните листи за вземанията по процесните два договора за кредит.

Става ясно от исковата молба, от изложеното в отговора и от приложените по делото доказателства, че вземанията на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от процесния договор за кредит № **********/30.05.2007 г., които се иска да се установи, че са недължими, са били предмет на ч.гр.д. № 22545/2018 г. по описа на СРС, образувано по повод подадено от банката заявление по чл. 417 ГПК, във връзка с което е бил издаден и изпълнителен лист от 11.04.2018 г. на СРС за осъждането на ищеца „А и Л Корпорация“ ООД да заплати на банката, солидарно с още двама 4 длъжници, сумата от 952 695,45 евро – главница по договор за банков кредит № ********/30.05.2007 г., ведно със законната лихва от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и 37 316,21 лв. разноски /л.803 и л.804/, а вземанията на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, произтичащи от процесния договор за кредит № **********/20.12.2010 г., са били предмет на ч.гр.д. № 22543/2018 г. по описа на СРС, образувано по повод подадено от банката заявление по чл. 417 ГПК, във връзка с което е бил издаден и изпълнителен лист от 25.04.2018 г. на СРС за солидарното осъждане на ищеца с още двама длъжници в полза на банката за сумата от 92 467,81 евро – главница по договор за кредит № **************/20.12.2010 г., ведно със законната лихва от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането и 3 717,03 лв. разноски /л.930 и л.931/. Въз основа на изпълнителния лист от 11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 22545/2018 г. на СРС е било образувано изп.дело № 117/2018 г. по описа на ЧСИ Васил Недялков с район на действие ОС София, впоследствие преобразувано в изп.дело № 735/2022 г. по описа на ЧСИ С. Л. с район на действие СОС /л.805 и л.1165/, а въз основа на изпълнителния лист от 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 22543/2018 г. на СРС е било образувано изп.дело № 719/2018 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова с район на действие БОС /л.932/. Вследствие служебно изискана от БОС информация от СРС по ч.гр.д.

№ 22543/2018 г. и по ч.гр.д. № 22545/2018 г. по техния опис, както и от постъпилите писма от ЧСИ Иванка Миндова и от ЧСИ Стоян Лазаров, вкл. от допълнително представените от ответника „ПИБ“ АД доказателства с молба вх.№ 5700/21.03.2025 г. /л.1136-л.1180/, става категорично ясно, че против така издадените заповеди по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 22543/2018 г. на СРС и по ч.гр.д. № 22545/2018 г. на СРС НЕ Е БИЛО ПОДАДЕНО в законоустановения срок възражение от длъжника „А и Л Корпорация“ ООД, поради което заповедите по чл. 417 ГПК са влезли в сила по отношение на този длъжник и всички възражения, които са могли да бъдат направени от него във връзка с недължимостта на вземанията по издадените изпълнителни листи до този момент, са преклудирани и не могат да бъдат наново въвеждани посредством нов исков процес.

Съгласно трайната съдебна практика, обективирана и в Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., І т.о. на ВКС, при всички хипотези на чл.416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се 5 стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /Определение № 956, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на І т.о. в което ясно са отграничени хипотезите на новооткрити обстоятелства и доказателства и новонастъпили след заповедта за изпълнение факти, както и Решение № 781 от 25.05.2011г. по гр.д.№ 12/2010г. ІІІ г.о./. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим /Определение № 480 по ч.гр.д.№ 221/10 на ІVг.о. при допуснато касационно обжалване/. С изтичането на срока по чл.414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр.д.№ 7030/2014г. ІVг.о./ извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК.