Решение № 595 от 19.12.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Ловеч, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц. Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ц. Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310100409 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Ц. И.

К. против Регионален исторически музей – Ловеч за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“,

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от *** г. е назначена при ответника на длъжност „домакин“.

Поддържа, че длъжностната й характеристика й е връчена 01.10.2021 г. С нея са й възложени задължения по изготвянето на актове във връзка с възникването, изменението и прекратяването на „служебните трудови правоотношения и граждански договори“, съставяне, водени и съхранение на личните трудови досието на служителите по опис; списване на регистрите, касаещи служебни и трудови отношения, вкл. трудови и граждански договори, издаване на трудови книжки, заповеди за отпуск и командироване, болнични листи и присъствени форми.

Ищецът счита, че посочените по-горе задължения не са присъщи за длъжността й, а на длъжности по управление на персонала или специалист управление на човешки ресурси.

На 10.02.2025 г. се твърди, че е постъпила молба от М. М. на длъжност „екскурзовод“, с искане до ответника да й разрежи ползването на 6 работни дни отпуск за посочени периоди. Към датата на подаване на молбата за ползване на отпуск се твърди, че при ответника М. е имала отработени три месеца. Към датата на постъпване на работа тя не е представила документи, удостоверяващи придобития от нея трудов стаж при други работодатели.

Ищецът поддържа, че е подготвила проект на заповед за ползване на отпуск от М., но при предаването й за подпис на директора я уведомила, че в РИМ тя има отработени само три месеца, но според нейните изявления общия 1 й стаж към момента е повече от четири месеца, за което няма представени документи в досието й.

Директорът Г. отказала да подпише проекта на заповед и изискала обяснения от ищеца, каквито тя представила.

Ищецът поддържа, че със заповед от 14.02.2025 г. ответникът й наложил наказание „забележка“. При налагане на наказанието й е вменено, че е нарушила задълженията си по Правилника за вътрешния трудов ред във връзка с Етичния кодек, възлагащи на работниците да изпълняват задълженията си обективно и добросъвестно, при строго спазване законодателството на Република България. Нарушенията са подведени под бланкетни норми, а фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, не са относими към тях.

Ищецът твърди, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание, не е мотивирана: не е посочено ясно за какво нарушение на трудовата дисциплина е санкционирана и нормативното основание, под което е подведено нарушението, съответно нормата, в която е посочен вида на наложеното й наказание.

Ищецът оспорва в хода на производството по налагане на наказание да е установено извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че задълженията, които са й възложени за изпълнение, не са присъщи за заеманата от нея длъжност, която е свързана със съхранението и отпускането на стоково-материални ценности, а допълнително възложените й са присъщи за други длъжности и за изпълнението им тя няма нужните познания.

Поддържа, че не е допустимо с длъжностната характеристика възлагането на задължения, който не са характерни за длъжността, на която е назначена.

Оспорва с длъжностната й характеристика да й е възложено изготвянето на заповеди за ползване на отпуск, а само воденето на регистър. Съставянето и подписването на заповеди ищецът счита, че е изцяло в компетенциите на работодателя. Независимо от това, че изготвянето на заповеди не е част от задълженията й, К. не оспорва, че е съставила проект на заповед за ползване на отпуск и е уведомила работодателя за липсата на доказателства относно придобития от М. трудов стаж. Преценката за това дали ще разреши ползването на отпуска или не тя казва, че е изцяло на ответника. При издаването на заповедта ответникът не е взел предвид дадените от ищеца обяснения и не изяснил всички обстоятелства преди да наложи наказанието, тежестта на извършено нарушение и поведението на работника. След налагане на наказанието на ищеца и въз основа на представена трудова книжка от М., твърди, че й е разрешено ползването на отпуск за периода 19.02.2025 г. – 21.02.2025 г.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени оспорената на заповедта, с която на ищеца е наложено наказания „забележка“ и присъди на ищеца сторените в производството по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът оспорва при издаването на оспорената заповед да са допуснати нарушения. Поддържа, че съдържанието на заповедта удовлетворява изискванията на закона. Ищцата е запозната с възложените й задължения по длъжностна характеристика, като ответникът 2 поддържа, че тя се е съгласила да ги изпълнява. Възложено й е изготвянето на документи във връзка с възникването, изменението или прекратяването на трудовите и граждански отношения, воденето и съхранението на трудовото досие на персонала в РИМ. В изпълнението на тези задължения й е възложено и изготвянето на заповеди за отпуск. Във връзка с тези възложени на ищеца задължение тя е изготвила заповед за ползване на отпуск на служител, за който няма данни да има е право на такъв, й я е вписала в регистъра под № 16 преди разрешаването й от ответника. Воденото на регистър за ползваните отпуски е задължение, което е възложено за изпълнение от ищеца.

Задълженията по изготвяне на заповеди за ползване на отпуск ищецът е изпълнявала дълъг период от време.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Ф., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.

По делото ответникът се представлява от адв. Г. Г., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция. Г. поддържа, че заповедта е издадена в съответствие със законовите изисквания, като в нея е посочено нарушението, за което работникът е санкциониран. Ищцата е приела да изпълнява допълнително възложените й функции, за което й е заплащано допълнително възнаграждение. В дадените в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание обяснения К. е признала, че е извършила нарушение. Тя е представила проект на заповед под № 16 на името на М. М., а впоследствие под същия номер в регистъра е вписала, издадена заповед на името на друг служител, за който е издадена заповед № 17 и заповед под същия номер 17 на служителката М. М.. Адвокат Г. акцентира на правилното водене на документооборота.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и техните представители, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че ищецът е назначена при ответника на длъжност „домакин“, което се установява и от ангажирания по делото трудов договор от 12.06.2019 г. и допълнително споразумение към него от от 23.04.20224 г.

Не е спорно на следващо място между страните, че на 01.10.2021 г. на К. е връчена длъжностна характеристика, с която й е възложено изпълнението на задължения по изготвянето на актове във връзка с възникването, изменението и прекратяването на „служебните трудови правоотношения и граждански договори“ и водене на регистри и лични трудови досиета. Това се подкрепя и от представения препис на длъжностна характеристика за длъжността „Домакин“, в която К. е удостоверила, с полагане на подпис, че е запозната с нея на 01.10.021 г. От съдържанието на същата се установява, че на е ищеца възложено съхранението на личните досиета на персонала на Регионалния исторически музей (РИМ); воденето на регистрите на трудовите и граждански договори, на трудовите книжки, заповедите за отпуск, за командироване, болнични листове, договори с институции и, присъствените форми на служителите.

От ангажираната длъжностна характеристика за длъжност касиер, връчена срещу подпис на И. В. на 12.09.0218 г. се установява, че възложените 3 на ищеца задължения във връзка с воденето на личните трудови досиета на служителите на РИМ и воденето на регистрите, включени във връчената й на 01.10.021 г. длъжностна характеристика, са изпълнявани от друг служител на ответника. Със заповед от 02.07.2020 г. задължението на касиера И. В. за периода на отсъствието й по болест от втори юли са възложени на домакина Ц. И. К..

От поименно щатно разписание на длъжностите и работните заплати в РИM към 01.11.2024 г. се установява, че длъжността касиер към същата дата не е заета.

Между РИМ Ловеч от една страна и М. М. М. от друга е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който М. е назначена на длъжност „екскурзовод“, считано от 01.11.2024 г., което се установява от представена по делото трудов договор от 29.10.2024 г. В него е отразено, че към датата на сключването му М. няма придобит трудов страж.

От показанията на свидетеля М. се установява, че от 01.11.2024 г. работи като екскурзовод в музей „Васил Левски“. Към дата на постъпване на работа М. имала стаж при друг работодател около месец, но не могла да си намери трудовата книжка. Така, при постъпване на работа при ответника, тя закупила нова трудова книжка и я предоставила. Впоследствие казва, че намерила трудовата си книжка й я предала на работодателя, за което потвърждава, че е пописана протокол. Преди представянето на трудовата книжка М. казва, че подала молба за ползване на отпуск за защита на дипломната си работа. Тогава намерила трудовата книжка, а отпуск ползвала за времето от 19-21.02.2025 г. С ищеца М. говорила за това да намери трудовата си книжка и да й я предоставя. Към момента, в който водили този разговор, К. знаела, че М. не е предоставила трудовата си книжка, че има друг трудов стаж, но не може да го удостовери.

В провизии за бъдещи плащания - неизползван платен годишен отпуск към 31.12.2024 г., изготвен от ищецът К. на 12.01.2025 г., е отразено, че М. М.

М. има неизползван отпуск годишен от 6 дни.

Не се спори между струните, че през месец февруари 2025 г. е постъпила молба от М. М., на длъжност „екскурзовод“, с искане до ответника да й разрежи ползването на 6 работни дни отпуск за посочени периоди. Това се установява и от представена по делото молба от 10.02.2025 г. от М., в която тя е поискала да й разреши платен годишен отпуск да периода от 19.02.2025 г. до 21.02.2025 г. и от 12.03.2025 г. до 14.03.2025 г.

Не е спорно, че ищецът е подготвила проект на заповед за ползване на отпуск от М.. От ангажирана по делото заповед № 16/10.02.2025 г., която не носи подпис на издателя й С. Г., на М., на длъжност „екскурзовод“, се разрешава ползването на 6 работни дни отпуск за 2024 г., които тя да се ползва в периода 19.02.2025 г. до 21.02.2025 г. и от 12.03.2025 г. до 14.03.2025 г.

Не е спорно, че след представяне проекта на заповед директорът на РИМ е отказала да я подпише. Това се установява и от дадените обяснени от директора на РИМ Ловеч, в която тя посочва, че заповедта за ползване на отпуск й е предоставена, ведно с проект на заповед за разрешаването й, преди върху молбата да е отбелязано, че е разрешено ползването на отпуск. Г. знаела когато е назначена М., поради което изискала информация за остатъка не 4 използван отпуск от служителите през предходната година 2024 г. и установила, че за този служител, назначен на 01.11.2024 г., е посочен неизползван отпуск от 6 дни. След разговор с М., за това има ли трудов стаж при друг работодател, тя я уведомила, че има такъв, но не може да открие документите, които да го удостоверява.

Страните не спорят, че от ищеца е изискано да предостави обяснения. В ангажираните по делото, заведени на 11.02.2025 г., К. е посочила, че при изготвянето на заповедта е изходила от информацията, че М. има един месец трудов стаж при друг работодател и в едно с придобития в РИМ има необходимите 4 месеца за ползване на платен годишен отпуск. В обясненията са К. посочва, че е изискала съответните документи и ако те не бъдат представени заповедта следва да бъде отменена и се извинява за пропуска си, ще вземе мерки за да се избегнат подобни случаи занапред.