Разпореждане № 23795 от 10.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 23795 гр. Варна, 10.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Частно гражданско дело № 20253110107452 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Образувано е по заявление на *****, ЕИК ******, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Д.

********, ЕГН **********, за следните суми: 1500,25 лева, представляваща неизплатена от длъжника главница по Договор за кредит № *******, сключен на 07.05.2024 г. между „*******“ ЕАД, ЕИК ******, като Заемодател, и Д. Д. ********, ЕГН **********, като Кредитополучател или Длъжник, 115,88 лв. възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2024 г., сключен между *****, като Поръчител, и Д. Д. ********, като Потребител, сумата от 346,70 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за кредит от 20.08.2024 г. до 12.05.2025 г., сумата от 34,71 лв. – законна лихва за забава по Договора за кредит от 21.09.2024 г. до 12.05.2025 г., сумата от 10,43 лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство от 21.09.2024 г. до 12.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна /възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава върху главницата, включва и възнаграждение по договор за поръчителство и лихва за забава върху него.

По отношение на тези претенции, съдът намира следното:

1

Клаузата, с която е договорено „възнаграждение за поръчителство“, в случая се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит – „*******“ ЕОД (справка в Търговския регистър). Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора (приложен към заявлението е договор за поръчителство между двете дружества от 28.11.2019г., в който изрично е посочено в б. „г“, че поръчителят е включен в оповестения от ******* списък на лицата, от които приема поръчителство за задължения по отпуснати потребителски кредити), се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на основния договор, води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията на кредитополучателя.

Следователно, следва да се приеме, че това вземане се основава на неравноправна клауза за потребителя.

В горния смисъл е и практиката на ВОС (Определение № 829/12.03.2020 г., постановено по в. ч. т. д. № 284/2020 г.).

С оглед изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в частта му относно претенциите за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и съответно произтичащата от него акцесорна претенция за обезщетение за забава върху това възнаграждение (същата не се дължи, предвид направените изводи за недължимост на главното задължение).

В останалата част заявлението е редовно, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Претендират се заплатена държавна такса 40,15 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ. Или, съразмерно на уважената част от заявлението, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 84,49 лв., от които 37,63 лв. държавна такса и 46,85 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.

*************** срещу длъжника Д. Д. ********, ЕГН **********, с адрес гр.

***************, за следните суми: 1500,25 лева, представляваща неизплатена от длъжника главница по Договор за кредит № *******, сключен на 07.05.2024 г. между „*******“ ЕАД, ЕИК ******, като Заемодател, и Д. Д. ********, ЕГН **********, като Кредитополучател или Длъжник, сумата от 346,70 лв. – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за кредит от 20.08.2024 г. до 12.05.2025 г., сумата от 34,71 лв. – законна лихва за забава по Договора за кредит от 21.09.2024 г. до 12.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски съразмерно уважената част от заявлението в общ размер на 84,49 лв., от които 37,63 лв. държавна такса и 46,85 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх.№ 51115/09.06.2025 г. от „********” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ***************“, В ЧАСТИТЕ, с които се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Д. ********, ЕГН **********, с адрес гр. ***************, за сумите: 115,88 лв. възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.05.2024 г., сключен между *****, като Поръчител, и Д.

Д. ********, като Потребител, и сумата от 10,43 лв. – законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство от 21.09.2024 г. до 12.05.2025 г.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК с указания за възможността за подаване на възражение по реда на чл. 414 и 414а ГПК.

Разпореждането в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането в отхвърлителната му част, делото да се докладва за даване указания по чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3