Определение № 1200 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1200 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500674 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Адвокатско дружество„К.,Б. и И.“ (правоприемник на Адв.дружество „Г.“),чрез упълномощения по делото съдружник адв.К.

К.,против определение № 1416/03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 1638/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив,6-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество като бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК и бъде присъдено в полза на адвокатското дружество претендираното адв.възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответниците по жалбата-„Ай тръст“ЕООД,ЕИК-203508899 201127485,със седалище гр. София,чрез пълномощника си по делото юрк. В.М. и „Кредисимо“ЕАД,ЕИК175330437,със седалище гр.София, в депозирани писмени отговори изразяват становище за неоснователност на жалбата и искат оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на К. В. Й.,представлявана от адв.К. К.,против „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие и упълномощаване,сключен между ищцата и Адвокатско дружество „Г.“,в който е уговорено адвокатското дружество да окаже безплатна правна помощ на ищцата при условията на чл.38,ал.1 от ЗА, както и пълномощно, с което управителят на адвокатското дружество е 1 преупълномощил съгласно чл.71,ал.1,изр.2 от ЗА трима адвокати-С. Г.,К. К. и Д. Б. ,да представляват ищеца по делото.

В последното проведено по делото съдебно заседание е представен списък на разноските от представляващия ищцата в това заседание адв.Д.Б.,с който списък се претендира адв.възнаграждение в размер на 960лв.с ДДС на осн.чл.2,ал.5 от НМРАВ №1/04г.и 300лв.с ДДС допълнително възнаграждение на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ,и двете по реда на чл.38,ал.2 от ЗА,в полза на адвокат Д. Б.

С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, предявеният от ищеца иск е бил уважен,но съдът не е присъдил претендираните по списъка по чл.80 от ГПК разноски в частта на адвокатското възнаграждение с мотиви,че със списъка се претендират разноски на осн.чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв.Б.,а по делото е представен договор за правна защита и съдействие,сключен с Адв.дружество „Г.“,без да има представен ДПЗС с адв.Б. Поради това не е присъдил разноски,като се намира обвързан от списъка по чл.80 от ГПК,но липсвали представени доказателства за претендираните разноски за адв.възнаграждение.

В срока по чл.248 от ГПК Адвокатско дружество „К.,Б. и И.“ (като правоприемник на Адв.дружество „Г.“,за което правоприемство се представя с молбата удостоверение от ПдОС) е поискало изменение на така постановеното решение в частта му за разноските,като се присъди претендираното адв.възнаграждение (960лв.+300лв.)в полза на дружеството.С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил молбата му без уважение.

Така постановеното определение е правилно.

В случая договорът за правна защита и съдействие, в който е уговорено оказването на безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, е бил сключен между ищ цата и адвокатското дружество,и последното е било упълномощено съгласно чл.71,ал.1 от ЗА да представлява ищцата,като управителят му е преупълномощил съгласно изр.2 от същата разпоредба конкретни адвокати.При това положение определеното съгласно чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение би следвало да се присъди в полза на адвокатското дружество, ако бе поискано от дружеството,тъй като именно то е страна по сключения договор и замества дължимата по него престация.Адв.възнаграждение обаче е поискано от името и в полза на адв.Д.Б.,без от същия да са представени доказателства за сключен с него договор за правна помощ и съдействие,с който изрично да е договорено заплащане по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.Поради това няма как да се присъдят разноски на адвокатското дружество,тъй като то не е претендирало такива,а на адв.Бакърджиев не следва да се присъжда адв.възнаграждение,въпреки че той е претендирал такова,доколкото няма данни да е сключил ДПЗС от свое име с ищцата по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

С оглед на изложеното по-горе обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Само за пълнота следва да се добави,че е неправилен извода на районния съд,че не следва да се съобразява с представеното едва с молбата по чл.248 от ГПК доказателство за промяната в структурата и организацията на адвокатското дружество-пълномощник на ищцата,тъй като е представено след приключването на съдебното дирене.Според съда е недопустимо да се вземат предвид писмени доказателства след даване ход на съществото на спора,а и настъпилата промяна в структурата на дружеството била несвоевременно заявена.В случая обаче не става въпрос за писмено доказателство по смисъла на раздел IV от глава четиринадесета на ГПК,а доказателство за настъпила в хода на производството промяна в дружеството,пълномощник на страна в процеса.Още повече,че промяната не е несвоевременно заявена-видно от представеното удостоверение от ПдОС,промените в дружеството са извършени с решение от 21.12.22г.,месец след провеждане на последното съдебно заседание,в което е даден ход по съществото на спора и най-ранният момент,в 2 който дружеството е могло да представи доказателства за промяната в структурата му,е именно подаването на молбата по чл.248 от ГПК.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1416/03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 1638/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив,6-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3