Решение № 1422 от 21.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100102382 по описа за 2022 година

Ищцата Т. Х. Н., чрез адв. Д., твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2021г. в София по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.

№******* нарушил ЗДвП, като извършил маневра завиване без да пропусне ищцата като пешеходка, при което я блъснал. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за сумата от 26 000 лв. – частичен от 70 000лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.02.2022г. – датата, на която е изтекъл срокът на застрахователя за изплати обезщетение въз основа на заявената извънсъдебно от ищцата претенция, както и за сумата от 4 314,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от същата дата. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2023г., е допуснато увеличение на иска за обезщетение за претърпените неимуществени до сумата от 50 000 лв. като частичен от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 18.02.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който 1 оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни.

Оспорва вината на застрахования при него водач, механизма на ПТП и твърдението, че поведението на застрахования при него водач е било противоправно. Твърди, че настъпилото ПТП е изцяло разултат от субективните действия на ищцата, която нарушила чл.113 от ЗДвП, като е пресичала пътното платно на място, което не е обозначено за пресичане на пешеходци, като пресичането е предприето внезапно и на такова отстояние от автомобила, което е поставило в невъзможност неговия водач да предотврати настъпването на произшествието. В условията на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата на същите основания. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени и имуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост. Оспорва претенциите за лихва.

Третото лице – помагач на страната на ответника Р. А. Г., ЕГН ********** не взема становище по исковата молба.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключението на САТЕ на вещото лице доц. А. А.. От същите се установява, че на посочената дата, около 16:30 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №*******, управляван от третото лице – помагач Р. А. Г., се е движил в гр. София, по ул. „Манол Велев“ с посока на движение от ул. „Деян Попов“ към ул. „Самоковско шосе“.

Времето било облачно, но видимостта е била добра, т.к. произшествието е настъпило в светлата част на денонощието. Когато автомобилът е достигнал кръстовището с бул. „Самоковско шосе“, водачът му е намалил скоростта си до 17-20 км/ч и е реализирал удар с пресичащата платното за движение пешеходка – ищцата.

Поради липсата на конкретни данни по делото за точните траектории на движение на двамата участници в ПТП /местопроизшествието не е било запазено/, вещото лице е разработило механизмите на настъпването му в няколко различни варианта, като е посочило кой вариант според него е най2 вероятен – според това коя улица е пресичала пешеходката и от ляв или десен тротоар, съответно дали ПТП е настъпило на ул. „Манол Велев“ или на бул.

„Самоковско шосе“, по който водачът на увреждащия автомобил е направил десен завой.

В зависимост от движението на пешеходката Т. Х. Н. вещото лице също е изготвило заключението относно предотвратимостта на удара, респ. и относно механизма на ПТП, във варианти. Посочило е, че предвид факта, че съгласно огледния протокол разследващият орган е измерил ширината на „Самоковско шосе“, но не и на ул.“ Манол Велев“, може да се приеме за найвероятна тезата, че пешеходката е пресичала именно „Самоковско шосе“.

Съдът намира, че основания за същия извод могат да бъдат черпени и от описаните в Протокола за оглед на местопроизшествието щети по автомобила, нанесени по преден десен калник, които свидетелстват за това, че съприкосновението е настъпило най-вероятно между предния десен калник и странично приближаващата към лекия автомобил от дясно наляво за посоката му на движение пешеходка, в който смисъл е и заключението на САТЕ.

Но дори и да се приеме, че пешходката е пресичала не „Самоковско шосе“, а ул. „Манол Велев“, при всички случаи съдът намира, че не следва да се коментират вариантите на САТЕ за предотвратимост на произшествието при движение на пешеходката от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Предвид щетите по десния калник и травмата на ищцата /фрактура на лява голямопищялна кост/, съдът намира за очевидно, че пешеходката е пресичала от дясно наляво спрямо посоката за движение на лекия автомобил.

В заключението на САТЕ предотвратимостта на удара е изследвана във варианти, в зависимост от трите възможни места за настъпването му – ако пешеходката е пресичала ул. „Манол Велев“, до мястото на удара тя изминава 1,6 м.; ако пешеходката е пресичала бул. „Самоковско шосе“ непосредствено след кръстовището, тя изминава 2,1 м. до мястото на удара; ако пешеходката пресича бул. „Самоковско шосе“ на известно разстояние след кръстовището, тя изминава около 1,5 м. до мястото на удара. При разстояние 2,1 м. до мястото на удара, за водача той е предотвратим при бавен, спокоен и бърз ход на пешеходеца и е непредотвратим при тичане. В останалите случаи, ударът е непредотвратим при спокоен, бърз ход и тичане.

3

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че пострадалата ищца се е движила по начин, който да е направил удара за водача на лекия автомобил непредотвратим, съгласно възприетото в заключението на САТЕ, което според съда е подробно, пълно и компетентно изготвено, поради което се кредитира изцяло. Предвид възрастта на ищцата – 74 години към датата на ПТП, съдът намира за най-вероятно и житейски логично тя да се е движила с бавен ход, в който случай ударът е бил предотвратим за водача във всички хипотези относно мястото на пресичане.

Ето защо, съдът приема от фактическа страна, че субективните действия на водача са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Същият е имал пряка видимост към ищцата, предвид липсата на каквито и да било препятствия на процесното кръстовище. Той е имал възможността да я наблюдава и да реагира своевременно чрез намаляване на скоростта и спиране при предприетото от нея пресичане, което не е направил. Липсата на достатъчно внимание съдът намира, че може да бъде обяснена отново чрез най-вероятния механизъм на ПТП – когато пешеходката е предприела пресичане на бул.

„Самоковско шосе“ в същия момент, в който лекият автомобил е завивал надясно по булеварда, идвайки от ул. „Манол Велев“, като се е движела отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. В този вариант, водачът се е оглеждал наляво, проверявайки за идващи от лявата му страна автомобили в платното за движение на бул. „Самоковско шосе“, в което той е искал да навлезе. Гледайки наляво, той не е обърнал достатъчно внимание на намиращата се на тротоара от дясната му страна пешеходка, която пък от своя страна не го е възприела, защото не се е движел по булеварда, а е идвал към кръстовището от ул. „Манол Велев“ – зад гърба на пешеходката.

В причинна връзка с настъпване на произшествието са и действията на самата пешеходка, която е предприела пресичане на платното за движение на място, което не е маркирано и не е обозначено за движение на пешеходци, без да се съобрази с приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение.

Ето защо, съдът приема, че от техническа гледна точка причина да настъпването на ПТП са субективните действия и на двамата участници.

От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания:

4 закрита фрактура на горния край (външния кондил) на лявата голямопищялна кост; повърхностни травми н а главата - кръвонасядане на дясната вежда и челото; навяхване иа шията.

По своята медико-биологична характеристика, получената фрактура на лявата голямопищялна кост в горната и част (кондилна фрактура) е причинила на ищцата „трайно затруднение на движенията на левия долен карйник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая около 6 месеца) . Полученото навяхване на шията е причинило на ищцата „разстройство на здравето иеопасно за живота“. Получените мекотъканни увреждания в областта на лицето и главата са причинили краткотрайни болки.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, приета с първоначална диагноза: „ Закрито счупване на горния край на лявата голямопищялна кост (счупване на външния кондил). Фрактура на горния край на дясната раменна кост.“ По спещност са бил извърше н и необходимите изследвания и консултации от различните лекари: хирург, ортопед травматолог, лицево-челюстен хирург, рентгенолог, интернист и анестезиолог. При първоначалните рентгенови изследвания на дясното рамо на леглото на пострадалата травматични увреждания при пострадалата не са били констатирани , но е направило впечатление „задно изместване на главата на раменната кост“. При повторно рентгеново изследване са установени: фрактура на шийката и малкия туберкулум на дясната раменна кост, както и неразместени фрактури на 3-ти и 4-то ребра в дясно. Поради съмнение за стара травма в област та на дясната раменна става, пострадалата е била подложена на компютьрна томография , която е установила, че фрактура на шийката на дясната раменна кост – е вероятно с давност – тоест става въпроса за стара фрактура.

По спешност мекотъканите наранявания са били почистени и превързани. Пострадалата е била оставена на постелен режим за наблюдение с обездвижен ляв долен крайник и включена инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След проведена предоперат ивна подготовка на 03.11.2021. пострадалата е била оперирана. Под обща анестезия е било извършено открито наместване на счупения латерален кондил и стабилизиране със заключваща плака „Sistamed“. Поставен е бил аспирациенен дрен и оперативната рана е била затворена първично.

5

Продължена е лекарствената терапия. С подобрение пострадалата е била изписана от болницата на 08.11.2021 г., като лечението и е продължило амбулаторно с на значени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантни и обезболяващи лекарства.

Общо лечебният и възстановителен перод при ищцата е продължил 7 месеца. През посоченият период пострадалата е търпяла болки и страдания, като най - интензивни болките са били през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената костна операция.

Интензивни са били болките и за около 1 месец в началото на проведеното раздвижване на лявата колянна става. Извън посочените периоди, ищцата е търпяла периодично явяващи се болки свързани с обща преумора на лявото коляно, както и при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато тя е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, получената вътреставна фрактура на лявата голямопищялна кост е наложила строг контрол върху ищцата за натоварването на оперирания крайник. В продължение на 5 месеца ищцата е била задължена да се предвижва с помощта на патерици - без да стъпва на левия си крак. Ищцата продължава и да търпи периодични болки в зоната на оперираната колянна става - особено при по студено и влажно време, които болки обичайно отзвучават след употреба на аналгетици.