Решение № 269 от 01.07.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11/2021
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 01.07.2021
- В сила
- 01.07.2021
- Състав
- Надя Узунова, Миглена Йовкова, Румяна Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. Благоевград , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Надя Узунова
Румяна Бакалова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200500011 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. С. – като процесуален представител на ответницата в делото Л. Ж. Л., против решение №6099/24.07.2020г. по гр.д. №256/2020г. на БлРС. В нея са изложени подробни съображения за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, състоящо се в невръчване на препис от ИМ. Въз основа на това ответницата застъпва, че неправилно е бил даден ход на делото в откритото с.з. проведено от първоинстанционния съд. Поради изложените нарушения се иска от настоящата инстанция да отмени атакуваното решение като неправилно, а алтернативно да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане от районния съд.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от ищеца „Айзаем.БГ“ ООД, в който са изложени доводи за неоснователност на оплакванията в жалбата.
Застъпено е в него искане за потвърждаване на решението.
Въз основа на самостоятелен анализ на доказателствата, приети от първоинстанционния съд, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното :
1
Видно е от представеното копие на договор за заем № 7000000001491 от 24.06.2016г., че е сключен между „Айзаем. БГ„ ООД, в качеството на заемодател и Л. Ж. Л., в качеството на заемополучател, с предмет предоставяне на заем от дружеството на ответницата в размер на 750 лв.
Условията на договора са връщането на заема да стане на 18 броя равни месечни вноски, при годишен процент на разходите от 49,69% и лихвен процент от 41,03%. Договорът съдържа клауза, че с подписването му заемополучателят потвърждава факта на получаване на заемната сума на датата на подписване на договора. Договорът е сключен при Общи условия, които се считат за неразделна част от него, като всяка страница от Общите условия е подписана от двете договарящи страни.
Към него е приложен и подписан от страните погасителен план, според който датата на падеж на първата погасителна вноска е 25.07.2016г., а на последната е 25.12.2017г. В погасителния план заемополучателят е декларирал изрично писмено, че е получил предоставената в заем сума. Към договора е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, също съдържащ подпис на ответника и в който формуляр се съдържат основните параметри и същественото съдържание на сключения между страните договор за заем.
На основание изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
Предявеният иск за главница в размер на 687, 27лв. е с правно основание чл. 240, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Установи се, че правоотношението между страните е възникнало от сключен договор за заем за сумата от 750лв.
Задлъжението, което е поел заемодателят по него е да предаде горната сума, а заемателят да върне заетата сума в срок до 25.12.2017г. - датата на падежа на последната погасителна вноска, както и да заплати възнаградителна лихва. Тъй като договорът за заем за потребление е реален договор, за да се счита сключен, следва заемодателят да е предал заемната сума. Обосновано районният съд е приел, че това е направено от заемодателя, тъй като договорът инкорпорира в себе си и разписка за предаване на сумата от 750лв. На основание посочената клауза от договора, която съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД има силата на закон между страните, те са приели, че 2 подписването на договора е равнозначно и на подписването на разписка за предаване на заетата сума. Настоящият състав приема като индиция за предаването на заемната сума и обстоятелството, че заемателят е погасил част от задължението си по договора.
По делото не са представени доказателства, че заемателят е изпълнил своите задължения по договора за заем от 24.06.2016г. , а именно, че е върнал към падежната дата на последната вноска сумата от 687, 27лв. - остатъкът от непогасената главница.
Нещо повече, ищцата не оспорна основателността на иска и размера на задължението си.
С оглед на това и на мотивите, изложени от БлРС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се приеме, че искът правилно е уважен изцяло.
Основното възражение, което формулира ответницата във въззивната си жалба е, че не й е връчен препис от ИМ и доказателствата, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство. Настоящият състав не споделя същото, защото официалното удостоверяване в съобщението от 04.03.2020г.(л. 31 от гр.д.№256/2020г. на БлРС) сочи, че на Л.Л. са връчени препис от исковата молба с приложенията, разпореждане №2032/02.03.2020г., както и препис от поправената ИМ с вх.
№1076 от 27.02.2020г., ведно с приложенията към нея. Съобщението и описаните в него книжа са връчени лично на Л.Л. от призовкар при РС Благоевград, който е длъжностно лице с удостоверителна компетентност и отразяването в съобщението, че е връчил книжата е част от тази му компетентност. Поради това, съобщението като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила спрямо всички за отразените в него факти. Жалбоподателката не представи доказателства, които да оборват тази доказателствена сила. По тези съображения въззивният състав приема, че на ответницата са връчени книжата, описани в съобщението от 04.03.2020г. и не е допуснато процесуално нарушение в производството пред първоинстанционния съд.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество разноски за адвокатско 3 възнаграждение, редуцирано до мининума, съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до 300лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6099/24.07.2020г. по гр.д. №256/2020г. на БлРС.
ОСЪЖДА Л. Ж. Л., с ЕГН **********, с адрес в Благоевград, ул."Тодор Александров" №73, ет.1 да заплати на"Айзаем.БГ" ООД, ЕИК***********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к."Хаджи Димитър", ул."адрес", бл. 118, вх. Д, ет.1, ап.123, представлявано от управителя С.С.К. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4