Решение № 3826 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3826 гр. София, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100507309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Р. Е. Г. срещу постановление от 02.05.2023 г., изп.д. 20169210400497, ЧСИ С.П., с което се отказва прекратяване на производството.

Релевират се оплаквания, че от 2019 г. не са предприемани принудителни изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция.

Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че са извършвани изпълнителни действия през периода 2016 г. – 2019 г., след което производството е спряно поради смърт на първоначалния длъжник и е възобновено през м. 10.2021 г.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока, от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя 1

„ЕОС М.“ ЕООД за събиране на вземания от първоначалния длъжник Г.И.Г. за 1 185.90 лв. – главница по договор от 04.03.2013 г., ведно със законна лихва, считано от 04.03.2013 г. и разноски за 325 лв. Съдебното изпълнително основание е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.01.2016 г., гр.д.

79818/2015 г., СРС, 76 с-в, като е издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г.

От момента на нейното стабилизиране започва да тече нова 3-годишна погасителна давност съобразно чл. 111 ЗЗД.

В случая, давността първоначално е прекъсната с подаване на молбата от 18.07.2016 г. за образуване на изпълнителното дело, в която са посочени принудителни способи. Последващите принудителни изпълнителни действия се свеждат до изпращаните от ЧСИ искания от 19.07.2016 г. и 31.07.2018 г. до НАП за справка със задълженията на длъжника и сключени трудови договори; разпореждане от 22.08.2016 г. до НОИ за пенсионна справка; разпореждане от 05.10.2017 г. до Служба по вписвания – Берковица за представяне на договори за аренда; искане от 04.12.2018 г. до Община Берковица за справка относно декларирано имущество, като по всички постъпват официални отговори.

С разпореждане от

21.08.2018 г., ЧСИ насрочва опис и оценка на движими вещи. Наложени са два запора от 21.08.2018 г. върху сметки в „Юробанк България“ АД и върху пенсия в НОИ, както и запор от 17.10.2018 г. на вземания от „В.-И.“ ООД.

Впоследствие не са предприемани други принудителни действия за събиране на вземанията по изпълнителното дело.

С разпореждане от 08.02.2019 г., ЧСИ вдига частично запора върху запорираните сметки в „Юробанк България“ АД.

Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на изпълнителния способ запор върху парично вземане. В сл,чая, няма доказателства за постъпили принудително събрани суми за удовлетворяване на вземанията.

По делото отсъстват данни изпълнителното производство да е спирано с нарочен акт във връзка с конституиране на наследниците на длъжника Г.Г. по реда на чл. 227 ГПК, както неоснователно се твърди във възражението на взискателя и в мотивите на ЧСИ.

2

Действително, теченето само на давностните срокове се счита за спряно през периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. и продължават, считано от 22.05.2020 г. съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. вр. § 2 ЗМДВИП (изм. ДВ, бр. 34/09.04.2020 г.) и § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП (обн. ДВ, бр. 44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) В случая, обаче спирането на давността за период малко повече от 2 месеца, по никакъв начин не променя извода за липса на предприето принудително изпълнение след 17.10.2018 г.

Според постановките на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, считано отново от последното поискано или предприето валидно изпълнително действие.

След като в рамките на преклузивния срок, считано от последното предприето принудително изпълнение на 17.10.2019 г., не е предприемано друго, на 17.10.2021 г. настъпват последиците от перемпцията. Отказът на ЧСИ да постанови за яснота изричен акт, с който да констатира настъпилото прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се отмени и вместо него да се постанови прекратяване на производството. Жалбата за отмяна на отказа за прекратяване на изпълнителното производство е основателна.

Жалбоподателката на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на реализираните разноски за съдебно производство от 25 лв. – д.т. и 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, или общо 425 лв.

По искането за направени разноски в изпълнителното производство, включително за платени такси, компетентен да се произнесе е ЧСИ.

3

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 02.05.2023 г., изп.д. 20169210400497, ЧСИ С.П., с което се отказва прекратяване на производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството по изп.д. 20169210400497, ЧСИ С.П..

ОСЪЖДА „ЕОС М.“ ЕООД, със седалище: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. ******* и със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „******* ******* чрез адв. Д.П. да заплати на Р. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* сумата 425 лв. – разноски за съдебно производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4