Решение № 22659 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22659 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110156733 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ДРУЖЕСТВО срещу Д. С. Б., ЕГН **********, ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 173,12 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 166,53 лева за периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 46,43 лева за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 9,65 лева от 31.07.2019 г. до 18.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 40886/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като наемател на процесния имот с аб. № 427558, находящ се в АДРЕС,, било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необхоД. изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми, 1 като претендира и разноски по производството.

Представя като писмени доказателства: Заявление - декларация за присъединяване от 27.10.2016 г.; Договор за наем недвижим имот от 01.10.2016 г., Декларация от собственика на имота за откриване на партида на името на немателя; Договор с дружество за предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС;

Списък на етажните собственици; извлечение от сметки по месеци за процесния период; договор между СЕС и ДРУЖЕСТВО за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.; договор между ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ДРУЖЕСТВО на потребители в гр.

София.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни. Оспорва се ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане.

Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва иска и по размер. Релевирано е възражение за погасителна давност. Оспорва се материалната доказателства сила на приложените частни документи, както и тяхната достоверна дата.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.

2 продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и 3 дължат цената на доставената топлинна енергия.

От представените доказателства по делото се установява, че ответникът е бил в наемно правоотношение със И. Х. И. (собственикът на процесния недвижим имот - л. 17), което е възникнало на 01.10.2016 г. и е прекратено с изтичането на уговорения между страните срок, т.е. на 01.10.2021 г. (л.19 от първоинстанционното дело). По делото са приобщени препис от заявление - декларация за откриване на индивидуална партида, с посочен автор Д. Б., наемател на топлоснабдения имот, както и препис от декларация, подадена от собственика на имота, с която е обективирано съгласието му наемодателят да встъпи в правата му по правоотношението с ищеца, т.е. да придобие качеството купувач на топлинна енергия за срок от 5 г., който срок съвпада с уговорения в договора за наем.

Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС за да възникне облигационно правоотношение с договорния ползвател е необхоД. между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие да е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (виж мотивите към ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В настоящият случай от събраният доказателствен материал се установява пълно и главно, че ответникът е материално легитимиран да отговоря по претенцията за заплащане на цената за доставената топлинна енергия.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 1 173,11 лева. От заключението на вещото лице се установява, че за процесният период не са начислявани суми за отопление на имота, тъй като от извършени реални отчети се установява нулево потребление. В проведеното о.с.з. експертът уточнява, че апартаментният топломер е монтиран колекторна кутия, намираща в общите части на сградата, поради което е било възможно реално отчитане на доставената топлоенергия. От приложените по делото протоколи за неосигурен достъп и заключението на вещото лице се установява, че сумите по перо БГВ са начислени от ФДР на база един 4 потребител, съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., т.е. при липса на достъп до процесния имот, поради неосигурен достъп от потребителя, се начисляват по 0,14 кум.м, на един потребител за едно денонощие. Дължимата сума за топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е начислена при пълен отопляем обем от 123 м3. Определянето на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия период, е съгласно т. 7.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение към чл. 61, ал.2 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.