Решение № 4462 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4462 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110208999 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. М. Б.-Т. срещу наказателно постановление № КПКНП-22/24.01.2025 г. на за председател на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което са й е наложени две административни наказания глоба в размер от по 1 000 (хиляда лева) лв. всяко на основание чл.115, ал.1 и чл.120, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) за извършено нарушение на чл.52, ал.1, т.2, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 и нарушение по чл.52, ал.1, т.3, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).

С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като жалбоподателката е била задържана в условията на следствения арест по ДП по описа на КПК, което би трябвало да е служебно известно на председателя на КПК, поради което е налице обективна невъзможност от страна на жалбоподателката да подаде такава декларация в законовия срок, поради задържането й под стража. Твърдят се процесуални нарушения, предвид факта, че на домашния адрес на жалбоподателката не е била изпращана покана, тъй като на този адрес живее и съпруга й, който щеше да я получи, а в същото време жалбоподателката е била задържана под стража в Следствен арест, а втората покана е била връчена на адв. Н., която не е притежавала представителна власт в това производство, което е й било отразено при връчването, а на 06.08.2024 г. жалбоподателката не посещава КПК, тъй като е в болница при СЦЗ, а е посетена там от служители на КПК и им заявява, че докато е в болница не може да подаде декларации и не й дадена възможност 1 да подаде такива в законовия срок. След като е освободена от следствения арест с тежко онкологично заболяване и след стабилизиране на състоянието й подава декларациите по ЗПК. Алтернативно се моли да се счита, че е налице предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН и е налице маловажен случай.

Жалбоподателката редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните доказателства:

Жалбоподателката П. М. Б.-Т. била освободена от длъжността *** на Агенция „Митници“, считано от 10.04.2024 г. със Заповед №П-42/09.04.2024 г. на зам. министър-председателя и министър на финансите Л. П.. Същата й била връчена при отказ на 10.04.2024 г. в стая 215 на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ в гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров“№42, в присъствието на Л. А. Ф. – началник на отдел „ПАД“, дирекция „ЧРАО“ и С. С. И. – главен експерт в сектор „Кадри“, отдел „ПАД“, дирекция „ЧРАО“. За горното бил съставен протокол № ПР-54/10.04.2024 г.

С писмо изх. №37-00-229/25.04.2024 г. главният секретар на Министерство на финансите е уведомило за председателя на КПК, относно освобождаването на Б.-Т. от 10.04.2024 г. и назначаването на нейната длъжност като *** на Агенция „Митници“ Г. Д. Г..

Поискана е от главния секретар на КПК заповедта за освобождаване на Б.-Т. като *** на Агенция „Митници“ с писмо от 12.07.2024 г. В изпълнение на горното е предоставена заповедта за освобождаването й, с копие на протокола за връчване с писмо от 15.07.2024 г. на КПК.

Изпратени са покани на домашния й адрес, за явяване на жалбоподателката в КПК за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, едната изпратена на 17.07.2024 г. за явяването й на 25.07.2024 г., което се е върнало като непотърсено, а втората, изпратена на 25.07.2024 г. за явяването й на 06.08.2024 г., също върнала се непотърсена, но впоследствие връчена на адв. Н. на 25.07.2024 г., като защитник на жалбоподателя по ДП на КПК.

С Разпореждане от 05.08.2024 г. на прокурор при СГП е разрешено на инспектори при КПК – В. Н., Е. Б. и В. З. да връчат акт за установяване на административно нарушение на задържаната П. М. Б.-Т. на 06.08.2024 г. в рамките на работното време след представяне на съответните документи.

Съставен е на 06.08.2024 г. от свидетеля В. С. Н. – старши инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, оправомощен със заповед №КПК-РД305/23.07.2024 г. на за председателя на КПК, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателката, за това, че като задължено лице не е подало ежегодна декларация пред КПК в срок до 15 май на 2024 г. за придобитото имущество, получените доходи, дадените 2 обезпечения и направените разходи в страната и чужбина за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл.6, ал.1 от ЗПК през предходната календарна 2023 година, което е с посочена правна квалификация по чл.52, ал.1, т.2, във вр. с чл. 49, ал.1, т.2 от ЗПК и за това, че на основание чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК не е подало финална декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК в едномесечен срок от освобождаването й, което е станало, считано от 10.04.2024 г., до 10.05.2024 г., което е с посочена правна квалификация по чл.52, ал.1, т.3, във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗКП. Отбелязано е, че декларация не е подадена до момента на съставяне на АУАН. Същият е връчен на 06.08.2024 г. лично на жалбоподателката.

Същата е възразила в АУАН относно цитираните 3 броя покани за явяване за съставяне на актове на домашен адрес и чрез адв. Н., която е упълномощена по ДП на КПК, както и че било абсурдно да бъде канена чрез настоящ адрес, доколкото е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и не е сезирана чрез сектор „Арести“ нито веднъж, нито й е предоставяна възможност да попълва декларации.

Допълнително възражение срещу акта не е депозирала.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от за председателя на КПК, който изпълнява функциите на председател на Комисията, въз основа на §7, ал.4 от ПЗР на ЗПК на 24.01.2025 г.

НП е получено с известие за доставяне на 23.05.2025 г. лично от жалбоподателя.

Подадени е декларация за имущество и интереси по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК за 2023 г. на 13.01.2024 г., както и финална декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК на 13.01.2025 г.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н. излага показания в подкрепа на констатациите по акта.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства и показанията на свидетеля Н.. Съдът цени писмените и гласните доказателства, като логични, последователни и непротиворечиви, поради което и не се налага тяхното обсъждане поотделно.

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление е получено на 23.05.2025 г., а процесната жалба е входирана в КПК на 06.06.2025 г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП намира следното:

Съгласно чл.120, ал.1 от ЗПС актовете за установяване на нарушенията се 3 съставят от определени от председателя на КПК длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията. Като писмено доказателство по делото е приета заповед №КПК-РД-305/23.07.2024 г., с която са оправомощени от за председателя на КПК да съставят АУАН определени в същата длъжностни лица, като в същата е посочен В. С. Н..

Съгласно § 7 ал. 4 ПЗРЗПК до избирането на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията досегашният изпълняващ длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество изпълнява функциите по чл. 14, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предвид всичко гореизложено съдът намери, че както АУАН, така и процесното наказателното постановление са съставени, респективно издадени от съответните компетентни длъжностни лица.

Относно сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Първото посочено нарушение не е посочено кога е извършено, но е установено на 17.07.2024 г., когато свидетелят Н. е извършила проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на корупцията, а АУАН е съставен на 06.08.2024 г., а НП е издадено на 24.01.2025 г. Второто посочено нарушение също не е посочено кога е извършено, но е установено на 17.07.2024 г., когато свидетелят Н. е извършила проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на задължените лица по Закона за противодействие на корупцията, а АУАН е съставен на 06.08.2024 г., а НП е издадено на 24.01.2025 г.

Нарушения на процесуалните правила не са били допуснати при съставяне и връчване на АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство. АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, което е станало след като е била връчена покана, но не по установения ред на лице, което към момента на връчване на поканата не е било упълномощено от жалбоподателя да го представлява, като жалбоподателят е поискал, видно от разпореждане на прокурор при СГП, да присъства в КПК за връчване на АУАН и прокурора при СГП е разрешил на инспекторите при КПК, сред които актосъставителят и двамата свидетели по акта да връчат акта на задържаната Б.-Т. на 06.08.2024 г. в рамките на работното време. АУАН е съставен и в присъствието на двама свидетели съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, подписан е от съставителя и свидетелите. След съставяне на АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му 06.08.2024 г., когато е и възразил срещу него.

Както в АУАН, така и в НП, при това при пълна идентичност, са описани съставите на нарушението, обстоятелствата по извършването им. Но както в АУАН, така и в НП не са посочени датите, на които се приема, че са извършени всяко едно от двете административни нарушения по ясен и категоричен начин.

Относно първото вменено административно нарушение се сочи, че е налице 4 дължимо поведение до дата 15.05.2024 г., но не и кога е извършено.

Относно второ извършено административно нарушение се сочи, че е било налице дължимо поведение, доколкото се приема, че задължението е започнало да се дължи, считано от 10.04.2024 г. до 10.05.2024 г. Така посочения период на дължимото поведение е неправилно определен, тъй като датата, от която се дължи подаване на финалната декларация е от датата, след настъпване на събитието – прекратяване на трудовото правоотношение, в случая с министъра на финансите, а именно не от 10.04., а от 11.04.2024 г., тъй като прекратяването е станало факт от дата 10.04.2024 г. и е продължило до 11.05.2024 г. Като предвид факта, че тази крайна дата е неработен ден – събота, следва да се приеме, че е било дължимо до първия работен ден, а именно 13.05.2025 г. Предвид което на първо място не е посочен правилно дължимия период, а на следващо кога административно нарушение е прието, че е извършено от подведеното под административнонаказателна отговорност лице. Факт, с който са нарушени правата на последното и липсва основен реквизит на АУАН и НП, а именно темпорален такъв. При това следва да се отбележи, че за разлика от нередовностите в акта за установяване на административно нарушение могат да бъдат санирани в определени от закона случаи, то съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН такава възможност за нередовностите, допуснати в самото наказателно постановление законът не предвижда.

Не е допустимо съдът за първи път да посочва дата на административните нарушения в съдебния акт, тъй като по този начин подведеното под административнонаказателна отговорност лице ще бъде лишено от право на една от фазите на административнонаказателното производство, каквато е тази пред наказващия орган. Безспорно залегнало в доктрината и съдебната практика е, че датата, посочена като дата на извършване на административното нарушение е основен елемент в АУАН и НП, който има своето значение относно спазването на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН и по чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т. 5 НК, приложимата законова разпоредба, относно правилата за действие на административнонаказателния закон по време и място, компетентността на наказващия орган, административнонаказателно отговорно ли е лицето, посочено в акта като нарушител, създаването на гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, кръгът на доказателственорелевантните факти, териториалната компетентност на контролиращата съдебна инстанция.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0a2d745-0359-4f38-8841-877e45eda810