Решение № 181 от 05.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Б., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Георги Янев

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20221200501080 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба от О.Б., с адрес: гр. Б., пл.

„Г.И.“ № 1, представлявана от кмета И.С., против Решение № 906765/02.09.2022 г., постановено по гр.д. №1927/2019 г. по описа на Районен съд - Б. в частта, с която предявеният установителен иск е отхвърлен. Твърди се, че решението в атакуваната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Противоречиви са изводите на съда и ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. О.Б. е извършила плащане за премахване на металния навес в размер на 7117,82 лв. с ДДС. В тази насока е и заключението на вещото лице С.В., както и ангажираните гласни доказателства. Не ставало ясно от мотивите на съда защо се дава вяра на заключенията по другите експертизи. Прави се искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявения иск по чл. 422 ГПК изцяло. Претендират се разноски.

Отделно от това по делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от „РПК“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.Ч.“ №5, чрез адв. С. Е., против Решение № 906765/02.09.2022 г., постановено по гр.д.№1927/2019 г. по описа на Районен съд - Б., в частта с която предявеният установителен иск е уважен. Сочи се, решението в атакуваната му част е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът не се е произнесъл по възражението за солидарно заплащане на направените разходи по премахване на навеса от двете спорещи страни.

1

Прави се искане на отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на предявения установителния иск изцяло. Претендират се разноски.

В сроковете по чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани писмени отговори от насрещните страни по двете жалби.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество частично неправилно, поради следните съображения:

Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени са няколко експертизи, от които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че строежът на М.Н, находящ се в УПИ V, кв.

15, по плана на с. П., общ. Б. е извършен от РПК, както и че имотът, върху който е извършен строежът е собственост на О.Б.. Издадена е Заповед № 603/03.06.2013г. от Кмета на О.Б. за премахването на навеса в 30 дневен срок като незаконен строеж. Заповедта е обжалвана, като с влязло в сила решение от дата 05.06.2014г. на ВАС жалбата е отхвърлена. На 24.06.2014г. от О.Б. до РПК е изпратена покана за доброволно изпълнение по премахване на незаконния строеж, като е указано, че ако такова не последва в седемдневен срок ще се пристъпи към принудителни действия по премахване. Поканата е получена от адресата си на 26.04.2014г. На 11.05.2015г. е съставен Констативен протокол от служители на Общината, с който е констатирано, че обектът не е премахнат. Съставено е писмо от О.Б., с което е оповестено, че принудителното премахване на навеса ще се осъществи на 07.06.2016г., което е обявено на таблото за обявления. Металният навес е премахнат от Б. ЕООД, за което е заплатена сумата в размер на 7117.82 лв. от О.Б.. Издадена е фактура за посочената сума. Впоследствие е изпратена покана за доброволно заплащане на сумата до РПК, но такова не е последвало.

По заявление на О.Б. по чл. 417 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 12212/27.12.2018г., постановена по ч.г.р.д № 3068/2018г. по описа на Районен съд - Б., с която е разпоредено длъжникът РПК да заплати на заявителя О.Б., сумата в размер на 7117,82 лв., представляваща дължима сума въз основа на Заповед № 603/03.06.2013г. на Кмета на О.Б., издадена на осн. чл. 225 а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ М.Н, находящ се в с. П., УПИ V, кв. 15 и Протокол от дата 09.08.2016г. за извършените разходи по премахване на незаконния строеж, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.12.2018г. до окончателното й изплащане.

Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което в едномесечен срок е подадена искова молба, разгледана от районната инстанция.

В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за прихващане на сумата в размер на 3000 лв., за която се твърди че е получена от ищеца при предаване на съоръжения от съборения навес на вторични 2 суровини. В тази връзка е назначена ССчЕ, по която вещото лице С.Т. посочва, че по повод премахване на процесния М.Н са предадени вторични суровини от О.Б. на дружество ЕИБ ЕООД, за което са издадени два броя фактури на обща стойност 550,50 лв.

С писмения отговор ответникът прави възражение, че стойността на разходите за събаряне на металния навес не са в претендирания от ищца размер, а в доста по - малък. С оглед на това пред районния съд са назначени три съдебно-технически експертизи. Според първата, изготвена от вещото лице Т., стойността на СМР по премахване на процесния навес е в размер на 2090 лв. с ДДС, като в тази сума вещото лице не включва сумата за транспортиране на материалите. Заключението е оспорено от процесуалния представител на О.Б..

Вещото лице С. не дава отговор на поставената й задача, като не сочи конкретна сума необходима за механизация и труд.

Вещото лице В. дава заключение като сочи, че стойността на извършените СМР е 5931,52 лв. без ДДС /с ДДС 7117,82 лв./ Заключението не е оспорено от страните по делото.

Първоинстанционният съд е сезиран иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл.

225а ЗУТ, с който се претендира да се признае за установено, че РПК дължи на О.Б. сумата в размер на 7117,82 лв., представляваща дължима сума въз основа на Заповед № 603/03.06.2013г. на Кмета на О.Б., издадена на осн. чл.

225 а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ М.Н, находящ се в с. П., УПИ V, кв. 15 и Протокол от дата 09.08.2016г. за извършените разходи по премахване на незаконния строеж, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.12.2018г., до окончателното й изплащане.

Районният съд е уважил частично установителната претенция за сумата 1 539,50 лв., за разликата над тази сума искът е отхвърлен. Съдът е приел, че изпълнителят на незаконния строеж дължи на О.Б. разноските по премахването му, приспадайки дължимата сума получена от вторичните отпадъци. Приел е за правилно първото заключение, изготвено от вещото лице Т. и за дължима посочената от същото стойност на СМР по премахване на навеса.

По делото безспорно са установени следните факти: това, че процесният М.Н представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, това че негов изпълнител е РПК, както и че с влязла в сила заповед е разпоредено неговото премахване. Не е спорно, че въпреки предоставената възможност строежът не е премахнат от ответника, а това е станало от О.Б., чрез Б. ЕООД.

Предвид посочените факти и с оглед разпоредбата на чл. 225 а ЗУТ след като заповедта за премахване на незаконния строеж не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Общината е предприела действия чрез трето за спора лице и е премахнала незаконния навес, заплащайки претендираната с исковата молба сума на Б. ЕООД. С извършените действия в полза на общината възниква правото да претендира заплатените от нея 3 разходи по премахването на незаконния строеж от лицето, което е адресат на процесната заповед.

Спорно е какви са действителните разходи, които са дължими за премахване на навеса. Претенциите на общината са за 7117,82 лв..

Ответникът твърди, че реално дължимата сума е много по-малка. В тази насока пред районния съд са назначени и изслушани три съдебно-технически експертизи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото следва да се кредитира третото заключение, изготвено от вещото лице В., по няколко съображения. На първо място заключението е изготвено след като по делото са събрани всички относими доказателства, вкл. след разпита на водените свидетели, които дават показания за извършените дейности по премахване на навеса, за това с какви машини се е работило и колко дни. На следващо място заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, за разлика от предходните две. На трето място вещото лице В. е отговорило изчерпателно, ясно и подробно на всички поставени въпроси. Отговорите му са обосновани и не възниква съмнение в правилността им. Отделно от това вещото лице Т. в определяне на необходимата сума за премахване на незаконния навес не е посочило сумата за транспорт, а по делото се установи, че са извършени няколко курса с камион за извозване на отпадъците. От своя страна заключението на вещото лице В. включва в крайната сума и сумата, необходима за извършения транспорт на отпадъците. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се възприеме стойността на СМР, посочени от вещото лице В., а именно 5931,52 лв. с ДДС или 7117.82 лв. с ДДС, а не както е процедирал районният съд. В тази насока възраженията в жалбата на О.Б. са основателни.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на РПК, в насока, че за дължимата сума по премахване на навеса следва да отворят солидарно собственикът на земята и изпълнителят на незаконния строеж. Действително по делото е представена Наредба за принудително премахване на незаконни строежи от органите на О.Б., приета от Общински съвет Б., в която е предвидено, че когато собственик на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически или юридически лица те отговорят солидарно за направените разходи по премахване на строежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 121 ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е договорена. Т.е солидарно задължение може да възникне само по силата на закона или ако е уговорено между страните по едно облигационно правоотношение. В случая не е налице нито една от посочените две хипотези.

Представената Наредба по смисъла на чл. 8 ЗНА е подзаконов нормативен акт и не може да създава задължения за солидарна отговорност. Такава отговорност е регламентирана в разпоредбите на чл. 225а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, като не е предвидено да се носи от собственика на земята и изпълнителя на строежа. Не е налице и договор между страните, който да създава такава солидарна отговорност. Ето защо разходите по премахване на строежа са за сметка единствено на изпълнителя на незаконния строеж, който не е 4 предприел действия по принудителното му премахване в предвидените за това срокове.

С оглед на изложеното по-горе следва да се направи извод, че предявеният иск е основателен за сумата 6567,32 лв. Същата е получена като от общо дължимата сума за СМР по премахване на навеса - 7117,82 лв., се приспадне сумата получена от общината за предадените вторични суровини от разрушения навес – 550,50 лв.

При това положение обжалваното решение, в частта с която е отхвърлен иска за разликата над 1539, 50 лв. до 6567,32 лв. ще следва да се отмени, като вместо това се признае иска за сумата 5027,82 лв. /разликата между сумата от 1539, 50 лв. до сумата от 6567,32 лв./, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.

Ще следва решението да се коригира и в частта за разноските като се отмени изцяло в частта за разноските присъдени по заповедното производство, тъй като такива не са присъждани със заповедта по чл. 417 ГПК не са и претендирани по самото заповедно производство. Такива разноски не фигурират и в списъка на разноските по чл. 80 ГПК представен пред първата инстанция от О.Б.. Ще следва решението да се отмени и в частта за разноските дължими за исковото производство от РПК в полза на О.Б. за разликата над 46,02 лв. Необходимо е да се присъдят допълнителни разноски в полза на О.Б. за първата инстанция в размер на още 1041,88 лв., съобразно уважената част на претенцията.