Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5886 от 19.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9029/2023
Вид
Решение № 5886
Подписан
19.12.2023
В сила
19.12.2023
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 62 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 5886 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110209029 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. И. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-007093 от 21.04.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно, а моторното превозно средство не се ползва от жалбоподателя. Иска се съдът да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не изнася допълнително доводи в подкрепа на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не ангажира писмено съображения в защита на тезата си.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа страна:

На 13.08.2022 г. в 09:18 часа в гр. София по бул.“Н.Й.Вапцаров“, с посока на движение от бул.“Др.Цанков“ към бул.„Черни връх“, до № 10, жалбоподателят като водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег.

№ ..., собственост на „ВИЛАНД“ ЕООД, бил спрян за проверка от органите на ОПП-СДВР. Проверката приключила със заключение, че жалбоподателят се движи със скорост 102 км/ч. /измерена скорост 106 км/ч., приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за населено място. Проверяващите извършили преценка за това, че водачът превишава разрешената максимална скорост за населено място над 50 км./час, съобразно показанията на АТСС CORDON M2 № MD 1196, представляващо видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, както и че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок на влезли в сила електронни фишове /ЕФ/ : К 5720310 от 28.03.2022 г., връчен на 23.05.2022 г. и влязъл в сила на 07.06.2022 г., и ЕФ К 5987927 от 09.06.2022 г., връчен на 23.06.2022 г. и влязъл в сила на 08.07.2022 г .

Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 129376 от 20.02.2023 г.

Въз основа на акта, при цитиране на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на 21.04.2023 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.

182, ал.5, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 400 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля И.

П. Б. и писмени – АУАН, писмена декларация, копие от решение за 2 одобрение на типа на уреда за измерване, копие от протокол от проверка на видео-радарната система, снимков материал, копие от ежедневна форма на отчет, копие от справка-картон на водача, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. В съдебно заседание свидетелят Б. потвърждава констатациите по АУАН касателно установено управление на МПС от страна на жалбоподателя със скорост, превишаваща максимално допустимата за населено място, и съдът цени тези показания като последователни и логични. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, АУАН също е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен в унисон с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, в тримесечния срок от установяване/заснемане на нарушението. НП също е издадено в срока по чл.

34 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта не е направено пълно и детайлно описание на нарушението. Така не е спазено от страна на административнонаказващия орган /АНО/ изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно: в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, доколкото писмено не се визира, с колко км/ч. е конкретното превишаване на скоростта .

Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП . Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за превишаване над 50 km/h - с 3 глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Тъй като не се сочи – нито в НП, нито в акта - какво именно е превишаването на скоростта, не е възможно и съобразяването й на плоскостта на изчисляване на размера на административното наказание.

Съдът намира и че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.

188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител, респективно ползвател на превозното средство. В конкретния случай, видно от приложени по делото справка и декларация, нарушението е било извършено от жалбоподателя, попълнил и изискуемата по чл. 188 от ЗДвП декларация, в която е отбелязал изрично, че не може да посочи кой е управлявал автомобила. Затова правилно АНО е определил субекта на административното нарушение.

От друга страна, в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.182, ал.5, вр. вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Тази разпоредба в алинея 5 гласи, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 46 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на параграф 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Без значение е, дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на 4 глоби с ЕФ.

Съдът счита, че не е налице основанието, процесното нарушение да се квалифицира като "системно", предвид съдържанието на разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП , съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Видно е от самото НП, че са цитирани два ЕФ и че след влизането в законна сила на същите няма други наказания освен процесното, за да се приеме, че е налице "системност", по смисъла на на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП . Отделно от това, същите са влезли в сила в повече от едногодишен период преди инкриминираната процесна дата.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че оспореното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, предвид налагането на наказание при условията на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление /НП/ № 23-4332-007093 от 21.04.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ – СДВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.

София в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5