Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1029 от 13.10.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1028/2021
Вид
Решение № 1029
Подписан
13.10.2021
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501028 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260041/21.12.2020 по т.д. № 22/2020 г. на ОС-Враца е осъдено ЗАД „Армеец“ АД да заплати на А. Т. Д., на Т. Т. Д., двете действащи лично и със съгласието на майка си З. М. С., на А. Т. Д., на Р. Т. Д. и на Д. Т. Д. сумата от 30 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. А., загинала при ПТП на 22.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетенията, като исковете в останалата им част са отхвърлени като неоснователни и недоказани, а исковете за лихва – като погасени по давност.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение изцяло в осъдителната му част. Подържа, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че събраните по делото доказателства не установяват да е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната баба, нито са били особено близки с нея, съобразно указанията на ТР № 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСГНГТК. Не била налице изключителност в техните отношения. Не били доказани и изключителност и продължителност на търпените болки и страдания. Посоченото обосновавало извод, че ищците не са легитимирани да получат търсеното обезщетение.

На следващо място жалбоподателят не отговарял, тъй като не бил налице покрит риск. Към момента на сключване на застрахователната полица не е съществувала обективна вероятност застрахователят да носи отговорност към далечния кръг роднини 1 по посоченото тълкувателно решение. Липсата на подобна вероятност водела и до липсата на риск, който да бъде покриван от застрахователя.

Жалбоподателят поддържа още, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е отдал по-голямо значение на изслушаната СПЕ относно установяване преживяна от ищците остра стресова реакция. Това заключение обаче не било изготвено след личен контакт с ищците, а такъв бил направен чрез видеоконферентна връзка. Такава възможност не била предвидена в ГПК, нито съдът се бил произнасял за наличие на обстоятелства, които да я налагат. Приемането на така изготвеното заключение било процесуално нарушение и след като го кредитирал, още повече, че в него не било отговорено на конкретни въпроси за състоянието на ищците, а били дадени принципни становища, съдът постановил едно необосновано решение.

Твърди се още, че ОС – Враца неправилно приложил чл. 52 ЗЗД, като присъдил завишено обезщетение. Евентуално, неправилно и необосновано съдът приел, че не е приложим § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ, по силата на който отговорността му е лимитирана до 5000 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение и исковете да бъдат отхвърлени.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се установява особено близа и дълбока емоционална връзка между ищците и тяхната баба, както и търпени от тях продължителни болки и страдания от нейната смърт. Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищците А. Т. Д., Т. Т. Д., двете действащи лично и със съгласието на майка си З. М. С., А. Т. Д., Р. Т. Д. и Д. Т. Д. са твърдели, че на 22.05.2015 г. около 9.30 ч. Б. Д. А. пътувала в управлявания от Б. Д. лек автомобил "Опел Корса" с рег.№ *** в посока от с.Ясен към гр.Плевен по път Р VN 1151 /ПлевенЯсен/, като в района на км. 09+800 в тяхното платно е навлязъл лек автомобил "Опел Вектра" с рег.№ ***, управляван от Е. К., движещ се в противоположна посока, при което между двете МПС е настъпил удар. При ПТП починала Б. А. – баба на ищците.

Срещу виновния водач Е. К. била постановена осъдителна присъда по НОХД №708/2016г. на Плевенски окръжен съд, влязла в сила. Същият бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД.

2

Ищците сочат, че отношенията между починалата Б. и тях били основани на обич, доверие и уважение, те си помагали взаимно и били изключително привързани един към друг. Бабата отгледала и се грижела за внуците си докато били малки и те преживели загубата й трудно. На крехка възраст първите две ищци се сблъскали със смъртта на изключително близък за тях човек, който ги е отгледал и с когото са свикнали да прекарват ежедневието си, злополуката се отразила отрицателно на израстването им и към настоящия момент те се чувстват напрегнати и неспокойни, спомнят си с мъка моментите, прекарани с тяхната баба и постоянно плачат.

Останалите ищци станали силно раздразнителни и тревожни с честа смяна на настроенията. Ищците понасяли изключително тежко смъртта на своята баба, животът им е изцяло подчинен на скръбта, те ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си.

Ищците са претедирали от застрахователя „Армеец“ АД да им заплати по 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баба им Б.

А., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът „Армеец“ АД е подал отговор на исковата молба, в който е заявил, че не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача Е.

К., но е оспорвал исковете като неоснователни, като на първо място е направил възражение за погасяване на исковите претенции по давност. Оспорвал е и виновността на водача Е. К. и наличието на противоправно деяние и на причинна връзка между смъртта на Б. А., както и настъпването на твърдените от ищците неимуществени вреди. Оспорвал е въобще материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и загиналата при произшествието, интензитета и продължителността на моралните болки и страдания. Исковете са оспорени и по размер, който според ответника е прекомерно завишен. В условията на евентуалност ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, без да сочи в какво се състои същото.

Първоинстанционният съд е приел за доказани предпоставките за изплащане обезщетение на ищците за смъртта на баба им при ПТП, което е определил в размер на 30 000 лева за всеки ищец, като е присъдил и законна лихва от датата на ПТП 22.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Настъпването на ПТП, противоправното поведение на Е. К., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на Б. А. и причинната й връзка с ПТП и обстоятелството, че ищците са внуци на загиналата при ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни 3 пред настоящата. Спорни са въпросите относно наличието на покрит риск за ответника, на материалноправна легитимация на ищците да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята баба, въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, включително в тази връзка и приложимостта на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ.

За установяване на посочените спорни въпроси пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания. Изслушано е заключение на СПЕ.

Свидетелят Т. Д., баща на ищците и син на пострадалата сочи, че майка му живеела в гр. ***, където в съседна къща живеел и той със семейството си. Той имал шест деца и майка му помагала много в тяхното отглеждане, в готвенето, чистенето и прането. Децата били много привързани към баба си, особено момичетата, които я наричали "мамо". Свидетелят сочи, че когато майка му починала, той и децата му били в ***, където работел, макар повече да живеели в гр. ***. След като узнали по телефона за смъртта на баба си, реакцията на децата била "жестока". Дъщеря му А. получила бодежи в сърцето. Т.-М. и до момента рисува портрети на баба си и ги закачва навсякъде вкъщи, при което всички плачели; децата ходят в дома на баба си, вземат нейни дрехи и обувки и ги носят на майка си с молба да го облече, за да им напомня за баба им. Свидетелят твърди, че майка му водела и прибирала децата от училище и детска градина, често ходела и на родителски срещи, често по-малките оставали при баба си, вместо на детска градина; синът му Д. бил в гр.***, когато докарали баба му, той внесъл трупа й вкъщи, а в момента постоянно я сънува, ходи на гроба й и плаче. Винаги, когато седнат да се хранят се сещали за баба си и плачели.

Синът му А. ходел на гробища не само със семейството, но и сам. Според свидетеля след смъртта на баба си децата вече не са същите, очите им се пълнят със сълзи, когато минат покрай дома й и видят некролога й, вече не са така приказливи и весели, станали са затворени. Синът Р. преди пеел с баба си, но сега дори не иска да се пуска песен Свидетелят И. Т. е съсед на семейството на ищците в гр.*** и установява, че приживе баба им ходела често в техния дом и те в нейния, те много се обичали. Водела ги на детска градина и училище. Месела им питки. Бабата повече се грижела за тях отколкото родителите. Особени грижи бабата полагала за внука си А. и когато той Свидетелят твърди, че когато отиде в дома на ищците и спомене името на покойната Б., всички те започват да плачат. За детето А. свидетелят твърди, че преди бил весел и жизнерадостен, а сега е тъжен и е отслабнал на тегло, ходи с наведена глава, спрял да се събира с приятели, да ходи за риба и да играе футбол.

Свидетелката Д. Р. е съседка на ищците и на баба им Б. в гр.*** и установява, че бабата си грижела много за децата, които я наричали "мамо". Тъй като родителите им ходели на работа, за децата повече се грижела баба им. Купувала им подаръци с повод и без повод. Родителите на децата били на работа и за тях повече се грижела баба им.

А. била особено близка с баба си, споделяла повече с нея отколкото с майка си. Тя понесла много тежко смъртта й, променила се изцяло, усамотила се, престанала да се събира с деца, ходи на гроба на баба си 2-3 пъти седмично. По-големите деца помагали на баба си в дома и в градината. Всички деца живеели повече в дома на баба си.