Решение № 4510 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4510 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509052 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10718/21.06.2023 г., постановено по гр.д. № 68352/22 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, е уважен предявения от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 1755.08 лева – суброгационно вземане на ищеца, с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Булстрад Каско Стандарт“ на т.а. „Рено Мастър“, с рег. № ********* за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 08.04.2022г. в гр.Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 244, по вина на водача на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ ********* СТ, застрахован по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 15.12.2022г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума до пълния искан размер от 1765.08 лева.

Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението за сумата от 877,54 лева, като се излагат твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, представляващи 50% от нанесените вреди. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради 1 противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол от настоящата съдебна инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1755.08 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2022 г. Исковете претенции са насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила, чийто водач виновно е причинил процесния деликт.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с 2 настъпилите вреди, т.е. да установи фактите и обстоятелства, съставляващи механизма на реализация на твърдяното ПТП; 2) съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и застрахователя –ответник.; 3) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вида на водача на превозното средство, застраховано при ищеца. Ответникът следва в условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и твърдените обективни обстоятелства, които са създали непосредствена опасност за водача на застрахования при ответник автомобил и са мотивирали същия да навлезе в чуждата лента за движение.

Първоинстанционният съд с доклада по делото е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС към момента на реализиране на риска.

Не се спори и се признава от ответника, че за автобус марка т.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********* СТ е сключена с ответника и е била валидна към датата на ПТП застраховка ГО, по силата на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от информационната система на Гаранционен фонд.

Процесното ПТП се е осъществило на 08.04.2022 г., когато водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за движение, като с поведението си слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане. Деянието е противоправно, тъй като представлява нарушение на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП, който предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Настоящият състав кредитира изцяло изслушаното пред въззивната инстанция заключение по допусната САТЕ, тъй като съответства на събрания доказателствен материал.

Водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер“ маневра за завиване на ляво, без да контролира 3 непрекъснато управляваното от него превозно, причинява имуществена вреда на паркиралия т.а. „Рено Мастар“, с рег. № *********. Механизмът се установява от изслушаното заключение по допуснатата САТЕ, както и събраните свидетелски показания на Х.Г. – водач на т.а. „Мерцедес Спринтер“ и Д.М. – водач на т.а. „Рено Мастар“. Установява се от събрания доказателствен материал, че в процесния пътен участник не е налице забрана за паркиране, поради което и въведените възражения за съпричиняване са неоснователни.

Настоящият състав на съда кредитира заключението на вещото лице, което определя стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП в размер на 1740.08 лева. Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по допусната САТЕ и свидетелските показания, включително и изготвения протокол за ПТП, не се установява че ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпването на противоправния резултат. При разглеждане на възражението за съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т. д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.

Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

4

Настоящият съдебен състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване се установиха предпоставките на правопораждащият фактически състав на спорното материално право, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ: