Определение № 1980 от 17.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 17.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002100808 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Н. К., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. Ц., срещу въззивно решение № 16242 от 17.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 7177/2025 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му, в която след отмяна на решение № 5139 от 24.03.2025 г. по гр. д. № 64656/2023 г. по описа на Софийски районен съд в съответната част на определения режим на лични отношения на бащата С. Н.

К. с детето С. С. К., въззивният съд е определил режим на лични отношения на бащата с детето С., както следва:

1. Бащата С. Н. К. има право да вижда и взима детето С. С. К. всеки първи и трети петък от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този час - след края на учебните занимания) до 20:00 часа и всяка четвърта сряда от месеца за времето от 07:40 часа до 08:40 часа със задължение на бащата да осигури присъствието на детето за началото на учебните занимания, за общо дванадесет пъти (срещи);

2. След провеждане на горепосочените дванадесет срещи по т. 1 С. Н. К. има право да вижда и взима детето С. С. К. всеки първи и трети петък от месеца за 1 времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този час - след края на учебните занимания) до 21:00 часа и всяка първа събота от месеца за времето от 10:30 часа до 18:00 часа, за общо петнадесет пъти (срещи);

3. След провеждане на горепосочените петнадесет срещи по т. 2 бащата С. Н.

К. има право да вижда и взима детето С. С. К. всеки първи петък от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този час - след края на учебните занимания) до 21:00 часа и всеки трети петък и събота от месеца за времето от 18:30 часа в петък (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този час - след края на учебните занимания) до 10:30 часа в събота с преспиване, за общо осемнадесет пъти (срещи);

4. След провеждане на горепосочените осемнадесет срещи по т. 3 бащата С. Н.

К. има право да вижда и взима детето С. С. К. всеки първи и трети петък и събота от месеца за времето от 18:30 часа (а ако детето е на училище и учебните занимания приключват след този час - след края на учебните занимания) до 10:30 часа в събота с преспиване, за общо осемнадесет пъти (срещи);

5. След провеждане на горепосочените осемнадесет срещи по т. 4 бащата С. Н.

К. има право да вижда и взима детето С. С. К. всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; петнадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката А.

Д. П.; всяка година от 18:00 часа на трети април до 19.00 часа на четвърти април; всяка нечетна година на шести март от 10:00 часа (или след приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20:00 часа; всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на двадесет и седми декември; от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи януари на следващата нечетна година и всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; че в противоречие с практиката на ВКС и без да вземе предвид най-добрия интерес на детето съгласно легалната дефиниция 2 в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, въззивният съд е определил строго ограничен режим на лични отношения между бащата и детето. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна, за разглеждане на спора по същество и за определяне на нов режим на лични отношения на бащата с детето, какъвто е определил първоинстанционният съд.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства, които имат значение за интереса на детето при определяне на режима на лични отношения?

2. При определяне на режима на лични контакти с родителя, на когото не са предоставени родителските права и при установено по делото наличие на конфликт на лоялност у детето към този родител, както и при установен по делото риск за детето за развитие на пасивно отчуждаване от родителя, на когото не са предоставени родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването им, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел?

Касаторът твърди, че така посочения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.

290 от ГПК, и конкретно - в противоречие с решение № 30 от 27.01.2025 г., постановено по гр. дело № 5157/2023 г., III г.о. на ВКС; решение № 142 от 06.10.2020 г., постановено по гр. дело № 193/2020 г. на III г.о. на ВКС; решение № 22 от 06.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1241 /2021 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 29 от 04.04.2019 г., постановено по гр. дело № 3138/2018 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 102 от 27.07.2019 г.. постановено по гр. дело № 4210/2018 г.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Касаторът твърди, че така посоченият процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 344/21.09.2012 г. по гр. дело № 862/2011 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр. дело № 1321/2009 г. на IV гр. отд. на ВКС, 3 решение № 554/08.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на IV гр. отд. на ВКС. решение № 324/22.04.2010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ВКС, ГК IV г.о.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от А. Д. П., действаща чрез адвокат В. И. В.. Касационната жалба се оспорва с подробно изложени в отговора съображения.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, въззивният съд е приел за установено, че страните са родители на С. С. К., [дата на раждане] Съдът е отразил дадените от страните обяснения по реда на чл. 59, ал. 6 СК, а именно: майката А. Д. П. посочва, че понастоящем дъщеря й С. отказва да прекарва дълго време с баща си; намира предложения от назначеното от въззивния съд вещо лице примерен режим на лични отношения на бащата с детето за адекватен на нуждите на малолетната, тъй като ще способства С. да допусне и този родител до сърцето си и помежду им да бъде изградена по-добра връзка; бащата С. Н. К. посочва, че работното му време е в интервала 10:00 часа - 18:30 часа всеки делничен ден; намира предложения от вещото лице примерен режим за подходящ за начало на контактите с дъщеря му С. и категорично заявява желанието си да участва в нейния живот, включително като се включва в делничния й график със завеждането й до училище.

Въззивният съд е коментирал проведеното на основание чл. 21, т. 15 вр. чл. 15, ал. 6 ЗЗДет за нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ - К. село, от което е установено, че основните грижи за детето С. се полагат от неговата майка, която адекватно задоволява неговите здравни, образователни и емоционални нужди; разчита на подкрепата на своя партньор, 4 с когото подрастващата има добра връзка; бащата се среща с детето предимно в петък; майката споделя впечатления, че детето желае да прекарва време с баща си, но не иска да нощува в дома му поради изискващото поведение на този родител и липсата на разбиращ подход към нуждите на малолетната; детето С. е социализирана, има изграден приятелски кръг, старателна и активна е в учебния процес; бащата споделя, че след раздялата му с майката последната не позволявала на детето да остава с него, но в хода на първоинстанционното производство контактът с дъщеря му бил възстановен; заявява желание и готовност да полага грижи за дъщеря си и счита, че тя следва да остава в дома му с преспиване.

Въззивният съд е посочил, че от изготвената за нуждите на въззивното производство съдебна психологична експертиза (СПЕ) се установява, че майката демонстрира висок родителски капацитет, стабилност, ангажираност, емпатия, способност да структурира ежедневието и адекватност на грижите; тя е основана фигура на сигурност, доверие и авторитет за С.; бащата има ресурс за позитивен контакт, но към момента липсва устойчив, предвидим модел на участие; за детето бащината фигура заема периферно място, отчетено е наличие на ресурс за връзка, но и на липса на последователност и стабилно изграден модел на участие.

Съдът е отбелязал, че експертното изследване е направило извод, че и двамата родители притежават необходимите качества и ресурс за предоставяне на базисни, своевременни и адекватни родителски грижи на малолетната; като рискови фактори са отчетени конфликта на лоялност при детето, засилената зависимост от майката като доминираща фигура на привързаност и периферното преживяване на бащата с редуцирано присъствие на същия, засилено от участието в живота на подрастващата на новия партньор на майката; при малолетната е наблюдаван интерес от структурирани, кратки и предвидими взаимодействия с бащата и е детерминиран риск за покачване на емоционалното напрежение при нея от насилствено разширяване на режима на лични контакти с бащата с включване на преспиване; отправени са препоръки за въвеждане на постепенен режим на контакт с по-чести и пократки срещи при уважаване на границите на детето, вместо насилствено въвеждане на преспивания; поддържаната от С. категорична съпротива към преспиване не е израз на липса на връзка помежду им, а представлява защитен механизъм, целящ запазване на сигурността.

5

Съдът е отбелязал извода на вещото лице за наличие на привързаност на детето към бащата, но и развити при малолетната ясни защитни механизми, изразяващи се в предпочитано ограничаване на взаимодействията с неотглеждащия родител до по-неутрални теми и игри, структуриране на контакта и поставяне на условия при взаимодействието – това е разчетено като разкриващо вътрешен конфликт на лоялност, тъй като момичето иска да общува и с двамата родители, но се стреми да запази стабилността на връзката с майката като основна фигура; поставянето на граници относно телесността и близостта на контакта с бащата са разбрани като естествен етап в развитието на автономност при детето, засилено от поставянето му в ситуация на междуродителски конфликт; С. проявява емоционална чувствителност, нужда от предвидимост, правила и ясни граници.

Съдът е посочил, че според експертизата причината за отказа на детето да приспива в дома на бащата психологът открива в съчетанието между високата зависимост и сигурност в майчиното ядро, непоследователното участие на бащата и отсъствие на предсказуем модел, проявената чувствителност към телесни граници и регламенти на близост, конфликта на лоялност, в което е поставено и ескалация на темата за преспиването като стресор; отчетен е риск за детето за развитие на пасивно отчуждаване от бащата при липсата на устойчив бащин модел и конкурираща се друга мъжка фигура в дома на майката; избягване на развитието на това отчуждение е открито във въвеждане на ясен, предвидим, често повтарящ се контакт, без натиск за преспиване в начален етап с постепенното му разширяване.