Решение № 126 от 17.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Велико Търново, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Еманоел Вардаров

Любка Милкова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело

№ 20224100500857 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.251 от ГПК.

В молба с вх.№2057/27.02.2023г. М. Д. О.(чрез адв.К. Т. от ВТАК) твърди, че след запознаване с Решение№75/16.02.2023г. по в.гр.дело№857/2022г. на ВТОС за него оставали неясни спорни по делото факти и обстоятелства, за което моли съда да даде тълкуване на решението в следната светлина: 1.)Налице ли е забава на връчването запорното съобщение по изп.дело№20218960400581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц. с дата 08.12.2021г. е било изпратено запорно съобщение до „ОББ”АД, което е получено на 13.12.2021г., преди датата на изпращане и получаване на такова, което е било изпратено на М. Д. О.(чрез неговия работодател — получено на 16.12.2022г., с оглед на това, че изпълнителното производство е образувано на 25.11.2021г.; 2.)На 08.12.2021г. са били изготвени ПДИ до длъжниците по изп.дело, М. Д. О. чрез главния длъжник М. Ал Мдействащ в качеството си на адвокат) я е получил своята покана на 16.12.2021г. в противоречие с процесуалния императив на чл.46 ал.3 от ГПК; 3.)Налице ли е явното забавяне на уведомяване(информиране) на заповедния съд за връчването за заповедта за изпълнение, ведно с изп.лист, че чак същият е изпратил нарочно съобщение за уведомяването; 4.)Каква следва да е формата на покана за изпълнение към съдебния изпълнител при деликтно основание, с оглед отговорността която носи(на деликтно основание) при незаконно събрани парични суми от длъжника в хода на насоченото срещу неговото имущество принудително изпълнение, тъй като в мотивите е навел довод за предварително отправяне на покана.

В срока за отговор по реда на чл.251 ал.3 от ГПК, ЧСИ И. Б. Ц. не взема становище по направените искания.

Съдът, след като разгледа и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.дело№857/2022г. на ВТОС е образувано по жалба, депозирана от М. Д. О.(чрез адв.Kирил Г.Т. от ВТАК) против Решение№1270/23.11.2022г. по гр.дело№1963/2022г. на ВТРС, с koeто е отхвърлен иск на деликтно основание с правна квалификация чл.441 ал.1 от ГПК ввр. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ ввр. чл.45 от ЗЗД, а така и не са присъдени сторените разноски основание чл.81 ввр. чл.78 ал.1 от ГПК - за определяне 1 на справедливо адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ввр. ал.1 т.3 и чл.36 ал.1 от ЗАдв. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не бил изпълнил задължението си, съгласно материалния и процесуалния закон и постановил порочен съдебен акт.

С Решение№75/16.02.2023г.(необжалваемо) по в.гр.дело№857/2022г. ВТОС e потвърдил Решение№1270/23.11.2022г. постановено по гр.дело№1963/2022г. на ВТРС и е осъдил М. Д. О. да заплати на адв.Ю. М.М. от ВТАК сумата 400.00лв., представляваща разноски(адвокатско възнаграждение) за осъществено процесуално представителство по в.гр.дело№857/2022г. на ВТОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от 27.02.2023г. в частта за тълкуване на решението на съда е подадена след изготвяне на Решение№75/16.02.2023г.(необжалваемо) постановено по в.гр.дело№857/2022 на ВТОС.

Тълкуването на съдебното решение се дава от съда, който го постановил съгласно чл.251 ал.1 от ГПК.

Искането за тълкуване на влязло в сила решение не е ограничено със срок, като единственото условие за допустимостта му е решението да не е изпълнено. В случая, безспорно решението, чието тълкуване се иска не е изпълнено, няма никакви данни за това, нито твърдения на страните в този смисъл. Така същата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.251 ал.1 от ГПК, споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Едно влязло в сила съдебно решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно, т.е. когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а не от нова преценка на събраните по делото доказателства или от новопредставени доказателства и доводи. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. Ако се иска признаването на нови факти, излиза се вън от рамките на тълкуването, защото те могат да бъдат предмет на отделен установителен иск, ако законът допуска признаването на конкретните факти с такъв иск. Недопустимо е чрез искане за тълкуване на съдебно решение да се пререши правния спор.

В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства.

Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивационната част на решението. Доводите в молба по реда на чл.251 от ГПК в пунктове 1.), 2.), 3.) касаят действия на ЧСИ е предходен етап в изпълнителното производство – образуване, връчване на ПДИ и запорни съобщения, забавяне на уведомяване(информиране) на заповедния съд по отношение на връчването на заповедта за изпълнение и изп.лист. От една страна, тези действия не са предмет на настоящото производство, а от друга страна не са били и от категорията на посочените в чл.435 от ГПК, подлежащи на съдебен контрол. В случая не се твърди и настъпването на някакви вреди за жалбоподателя О. вследствие твърдяното „забавяне на уведомяване(информиране)“.

Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.441 ввр. чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени от М. Д. О. имуществени вреди, настъпили в резултат от противоправно поведение на ответницата в качеството и на ЧСИ - неоснователно събрани вземания за полагащо се допълнително възнаграждение във връзка с нарушаване разпоредбите, уреждащи несеквестируемостта и неправомерно взетите средства, които следвало да бъдат възстановени на длъжника. Предвид факта на ясно очертан предмет на спора, липсата на искане за изменение основанието на предявения иск по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, както и спецификата на производството по чл.251 от ГПК, въпросите поставени за тълкуване в пунктове 1.), 2.), 3.) са ирелевантни във връзка с тълкуването на конкретния съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, още по-малко да разяснява и указва на органа какви действия и как да продължи осъществява изпълнителното производство.

Изложеното дотук важи в пълна степен и за поставения въпрос в пункт 4.), отнасящ се за тълкуване по отношение на “формата на покана за изпълнение към съдебния изпълнител при деликтно основание, с оглед отговорността която носи(на деликтно основание) при незаконно събрани парични суми от длъжника в хода на 2 насоченото срещу неговото имущество принудително изпълнение, тъй като в мотивите е навел довод за предварително отправяне на покана“. Ако се възприеме наложената и преобладаваща в правната теория теза, че няма разлика между искане на изпълнение и покана за изпълнение(„Вземането на кредитора е впрочем веднага изискуемо и длъжникът трябва веднага да престира, щом му бъде поискано.“ и „Наистина длъжникът може всякога да изпълни безсрочното задължение. Но не е длъжен да стори това. Поканата му определя вече обвързващ го срок.“), законът не е предвидил форма. Поканата е волеизявление(„искане за престиране“), а искането на изпълнение е също волеизявление и „искане за престиране“.

Следва да се зачете и изложеното в мотивите и диспозитива на т.13 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. ОСГТК - ВКС – кога възниква задължението на съдебния изпълнител(ЧСИ) да зачете несеквестируемостта - когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката(трето задължено лице), било от длъжника.

Тогава съдебният изпълнител следва да събере незабавно необходимата информация от банката(за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд(за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. Както беше установено, в хода на изпълнителното производство(след постановяване на спиране на изпълнението), М. Д. О. депозирал няколко молби за възстановяване на част от трудово възнаграждение(не е претендирал връщане на процесните суми, като се позове на несеквестируемост, както и не е посочил произхода на тези средства), които са били съответно разгледани и уважени от съдебния изпълнител, а средствата - възстановени на длъжника. В случая не става въпрос за покана за възстановявяне на суми, а длъжникът е могъл да депозира възражение за несеквестируемост на посочените суми, в която ясно да се посочи произходът на паричните средства, и с което да бъде сезиран съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта(при наличие условия за това – чл.446 от ГПК).

Taka, не е конкретно посочена неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в мотивите, което и да представлява основание за тълкуване, след като в диспозитива на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност на съда. Волята на съда е ясно изразена и няма противоречия между мотиви и диспозитив, поради което и следва да се отхвърли искането за тълкуване, като неоснователно.

Според чл.251 ал.5 от ГПК решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува. Съобразно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00лв. - за граждански дела, и до 20000.00лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост и проверката за допустимост на касационното обжалване се извършва към момента на подаването на касационната жалба. Поради това и решението по тълкуването не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.251 ал.5 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. Д. О. с ЕГН6910051504, с постоянен адрес: гр.Елена ул.“Чуката“№15, за официално тълкуване на Решение№75/16.02.2023г. по в.гр.дело№857/2022г. на ВТОС, относно това: 1.)Налице ли е забава на връчването запорното съобщение по изп.дело№20218960400581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц. с дата 08.12.2021г. е било изпратено запорно съобщение до „ОББ”АД, което е получено на 13.12.2021г., преди датата на изпращане и получаване на такова, което е било изпратено на М. Д. О.(чрез неговия работодател — получено на 16.12.2022г., с оглед на това, че изпълнителното производство е образувано на 25.11.2021г.; 2.)На 08.12.2021г. са били изготвени ПДИ до длъжниците по изп.дело, М. Д. О. чрез главния длъжник М.

Ал М(действащ в качеството си на адвокат) я е получил своята покана на 16.12.2021г. в противоречие с процесуалния императив на чл.46 ал.3 от ГПК; 3.)Налице ли е явното забавяне на уведомяване(информиране) на заповедния съд за връчването за заповедта за изпълнение, ведно с изп.лист, че чак същият е изпратил нарочно съобщение за уведомяването; 4.)Каква следва да е 3 формата на покана за изпълнение към съдебния изпълнител при деликтно основание, с оглед отговорността която носи(на деликтно основание) при незаконно събрани парични суми от длъжника в хода на насоченото срещу неговото имущество принудително изпълнение, тъй като в мотивите е навел довод за предварително отправяне на покана.